Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 2394 от 06.11.2014г., постановено по адм. дело № 2571/2014г. по описа на Административен съд Пловдив (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/02.06.2014г. на ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 813/18.08.2014г. на Директора на Дирекция ОДОП – [населено място], с който на търговеца е доначислен допълнително данък по ЗДДС в размер на 9400 лв и са определени лихви от 5174, 65 лв.

В касационната жалба се излагат доводи, които съдът квалифицира като такива за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно съдът определил датата на настъпване на данъчното събитие, поради което и направил погрешен извод за дължимостта на данъка. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП” – П. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд – О. отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството...