О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50027

София, 17.10.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта години в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2225 по описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 50074 от 04.04.2023г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено на 04.07.2024г., поради което са налице предпоставките за възобновяването му и за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване.

Производството по чл.288 ГПК е образувано по касационна жалба на ищцата А. С. Г. срещу Решение № 69 от 09.07.2021г. по в. т.д.№ 253/2021г. на Апелативен съд П., с което е отменено изцяло решението по т. д.№ 65/2020г. на ОС Пловдив и е отхвърлен предявеният срещу „ЛК Лидер”ООД, [населено място] иск по чл.439,ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 ГПК, с който ищцата като длъжник по изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ И., рег. № 821 на КЧСИ, оспорва като погасено по давност правото на принудително изпълнение за 25 001лв. - частична сума от 63 000лв. по договор за заем, за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив

С влязло в сила определение касационната жалба на А. С. Г. срещу въззивното решение в частта по иска по чл.439,ал.1 ГПК по отношение на сумата от 5 001лв. - частична претенция от 12 957.51лв., представляваща остатък от задължение по запис на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 4675/1999г. на РС Пловдив, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 50/2009г., е оставена без разглеждане.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната на решението и уважаване на предявения иск.

Въведени са доводи, че въззивният съд не е разгледал спорните между страните въпроси: дали въводът във владение прекъсва срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, дали постъпващите от „Център за психично здраве П.”ЕООД в резултат на запора, наложен по перемираното изпълнително дело № 41/2009г. на ЧСИ С. суми, впоследствие превеждани по изп. дело № 50/2009г. на ЧСИ И., прекъсват давността, съответно срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК и дали е настъпила перемпция по двете изпълнителни дела. Оспорва се правилността на извода на АС Пловдив, че предявеният отрицателен установителен иск прекъсва давността за вземанията по процесните изпълнителни листове. Касаторът възразява, че апелативният съд не е изследвал конкретните изпълнителни действия, предприети по изпълнителните дела и дали тези действия се вместват в рамките на двугодишния срок. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с тълкувателното решение по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, при прекратяване на принудителното изпълнение, всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Изложени са и доводи, че срокът по чл.433,ал.1,т.8 ГПК е преклузивен и не подлежи на спиране, както и съображения за неправилност на извода, че плащанията, извършени от третото задължено лице, са законосъобразни.

В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „От кога започва да тече погасителна давност за вземането, когато взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК ?” Въпросът е поставен с оглед изводите на въззивния съд, че давността за вземанията, предмет на исковете по чл.439 ГПК, е продължила да тече от 26.06.2015г. като преди това е била спряла по силата на самия факт, че за събирането на тези суми е образувано изпълнително производство. Страната счита, че съдът не е изследвал дали е настъпила перемпция по двете изпълни дела, поради което изводите му противоречат на тълкувателното решение по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на решението по гр. д.№ 3231/145 на ІІІ г. о. и по гр. д.№ 61273/16 на ІV г. о. на ВКС.

2/ „Постъпването на суми по изпълнителното дело, събрани принудително по друго изпълнително дело, в резултат на наложен запор върху трудово възнаграждение след като е настъпило прекратяването му по силата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, прекъсва ли погасителната давност?”. Касаторът се позовава на противоречие с тълкувателното решение по тълк. дело №2/2013г., с решението по гр. д.№ 920/2009г. на ІV г. о. и по гр. д.№ 1427/12 на ІV г. о. на ВКС, съгласно които, с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1 ГПК, е налице отпадане на условията за допустимост на извършеното плащане.

3/ „В хипотеза на прекратено по право принудително изпълнение, предприетите изпълнителни действия по него, считат ли се обезсилени и могат ли да прекъснат давността?”. Касаторът поставя въпроса с оглед мотивите към обжалваното решение, че независимо дали изпълнително дело 41/2009г. е перемирано, плащанията от третото лице имат прекъсващ давността ефект. Твърди се противоречие с тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решенията по гр. д.№ 4751/2017г. на ІV г. о., по гр. д.№ 1812/2015г. на ІV г. о., по гр. д.№ 1385/2012г. на ІV г. о. и № 1953/2015г. на ІV г. о. на ВКС.

4/„Тече ли погасителна давност по образувани преди приемането на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела и има ли приложение чл.433,ал.1,т.8 ГПК, или срокът не би могъл да тече до приемането на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с твърдение за липса на съдебна практика.

5/ „Предявяването на отрицателен установителен иск прекъсва ли течението на срока на погасителната давност и тече ли срокът на погасителната давност докато трае процесът?”. Твърдението е, че предявяването на отрицателния установителен иск няма за последица предвиденото в чл.116, б. „б” и чл.115, б. „ж” ЗЗД действие на прекъсване/спиране на давността; че погасителната давност се счита за прекъсната/спряна с предявяване на иск, но от носителя на спорното вземане-кредитора или с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл.116, б. „в” ЗЗД; че съдът е следвало да установи на основание чл.235,ал.3 ГПК, дали след предявяване на иска са предприети някои от действията по чл.116, б. „в” ЗЗД, а не незаконосъобразно да счете, че с предявения от длъжника ОИУ погасителната давност се прекъсва. Допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК е въведена с позоваването на противоречие с решението по гр. д. № 3221/18 на ІІІ г. о.на ВКС.

6/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните с позоваване на противоречие на обжалваното решение със задължителна и казуална практика на ВКС.

7/ „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80г., извършена с т.10 на ТР №2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното по вземания по изпълнителни дела, които са образувани преди приемането му?” Касаторът се позовава на образувано тълкувателно производство по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Поставени са и група процесуалноправни въпроси под номера № 8,9, 10, аналогични на въпрос №6, както и въпрос №11 за правомощията на въззивната инстанция при условията на ограничен въззив.

В писмен отговор насрещната страна „ЛК”Лидер” ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

В исковата молба ищцата е поддържала, че за сумата 63 000лв., за част от която е предявила частичния иск в размер на 25 001 лв., е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ рег.№ 821 И. срещу солидарните длъжници А. Г. и бившият й съпруг Х. Ел-З.. По това дело последното валидно изпълнително действие било най-късно от 16.08.2011г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане след проведената публична продан на недвижим имот на Г.. Поради бездействие на взискателя „ЛК Лидер“ ООД (с предишно фирмено наименование „Лизингова компания Лидер“ АД), на 16.08.2013г. по това изпълнително дело настъпила перемпция по право. „ЛК Лидер“ ООД бил присъединен взискател и по изпълнително дело № 41/2009г. на ЧСИ С. - конституиран с разпореждане от 10.07.2009г., но в двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК и по това дело не били извършвани изпълнителни действия, поради което на 10.07.2011г. настъпила перемпция. Поддържала е, че наложеният по изп. дело № 41/2009г. след изтичане на перемптивния срок запор върху трудовото й възнаграждение, е без правни последици като извършен по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство. Поддържала е, че без ефект да прекъснат давността за вземането са и плащанията, извършени от работодателя й в резултат на наложения по това дело запор. Поради изтичането на петгодишния давностен срок твърди, че не съществува правото на принудително изпълнение за сумата 25 001лв. по изпълнително дело № 50/2009г., по което взискателят продължава да прави искания пред ЧСИ И., докато изп. дело № 41/2009г. на ЧСИ С. законосъобразно е прекратено през 2019г. От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че по изп. дело № 50/2009г. на ЧСИ И., след предходни изпълнителни действия, последното от които от 16.08.2011г. - възлагане на имот след проведена публична продан на имот на ищцата, на 10.09.2016г. взискателят е подал молба за ново имуществено проучване на длъжниците и налагане на запори и възбрани. На 12.06.2019г. взискателят подал молба за насрочване на опис на движими вещи на Г., а на 20.01.2020г. е поискал да бъде наложен запор на трудовото й възнаграждение след извършване на справки. Били изготвени запорни съобщения до третото задължено лице, които не са връчени, тъй като на 20.01.2020г. въз основа на обезпечителна заповед, изпълнението по изпълнителното дело е спряно. По отношение изпълнително дело № 41/2009г. е прието за установено, че по него присъединен взискател за сумите, предмет на същия изпълнителен лист - издаденият по ч. гр. д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив, е „ЛК Лидер“ ООД, конституиран като такъв на 10.07.2009г. По него на 17.11.2011г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Център за психично здраве“ ЕООД, [населено място]. От третото задължено лице по изпълнителното дело в резултат на запора са постъпвали суми: на 09.12.2011г., както и в периода от 10.02.2012г. до 15.10.2018г., и от 14.12.2018г. - до 15.08.2019г. Разпределените от ЧСИ С. в полза на „ЛК Лидер“ ООД суми са били превеждани по изп. дело № 50/2009г., а съдебният изпълнител И. ги е превеждал на взискателя. С постановление от 09.09.2019г. по искане на длъжника изпълнително дело № 41/2009г. е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. От правна страна въззивната инстанция е приела, че до 26.06.2015г., когато е постановено тълкувателното решение по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за сумите, които ищцата е осъдена да заплати по изпълнителния лист по ч. гр. д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив, е била спряна по силата на образуваното изпълнително производство и тече след 26.06.2015г. Изложен е аргумент, че след 26.06.2015 г. давността е била прекъсвана нееднократно по смисъла на чл.116,б.“в“ от ЗЗД с извършваните изпълнителни действия, изразяващи се в плащанията по изп. д.№50/2009г.,извършвани чрез ЧСИ вследствие удържаните по изп. д.№41/2009г. суми в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.433,ал.5 ГПК, прекратяването и приключването на изпълнителното производство не засяга редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител, т. е. независимо дали изп. д.№41/2009г. е било перемирано и дали след това е бил наложен запорът върху трудовото възнаграждение на ищцата, плащанията на третото задължено лице - адресат на запорното съобщение, е било осъществено законосъобразно и редовно, в изпълнение на установеното в чл.508,ал.3 ГПК задължение. Акцентирано е, че тези плащания са осъществявани регулярно в периода 10.02.2012г. до 15.10.2018г., от 14.12.2018г. - до 15.08.2019г. и част от тях са постъпвали по изп. д. №50/2009 г. и всяко от тях е имало прекъсващ давността ефект.

Изложено е, че погасителната давност за сумата 63 000лв. е петгодишна, тъй като е дължима по договор за заем. От 26.06.2015г. до подаване на исковата молба на 24.01.2020г. давността не изтекла.

Настоящият състав намира искането за допускане на касационното обжалване в подлежащата на обжалване част на въззивното решение за неоснователно:

Въпроси първи, втори, трети и четвърти са основани на тезата на касатора за прекратяване по право на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК на изпълнителните дела: на изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ И. - на 16.08.2013г. и на изп. дело № 41/2009г. на ЧСИ С. на 10.07.2011г. - твърдение, което въззивната инстанция е счела за неоснователно. От значение за преценката за настъпване на последиците по чл.433,ал.1,т.8 ГПК са фактическите констатации в обжалваното решение, че по изпълнително дело № 41/2009г. на ЧСИ, в резултат на наложен на 17.11.2011г. запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Център за психично здраве“ ЕООД, [населено място], от третото задължено лице са постъпвали суми: на 09.12.2011г., както и в периода от 10.02.2012г. до 15.10.2018г., и от 14.12.2018г. - до 15.08.2019г. Разпределените от ЧСИ С. в полза на „ЛК Лидер“ ООД суми са били превеждани по изп. дело № 50/2009г., а съдебният изпълнител И. ги е превеждал на взискателя до прекратяването на изп. дело № 41/2009г. с постановление от 09.09.2019г. по искане на длъжника на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Съгласно мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпънителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия.

От тези мотиви следва, че прекратяването на изпълнително дело № 41/2009г. не заличава валидността на предприетите по него изпълнителни действия с прекъсващ давността ефект.

От посоченото задължително за съдилищата разяснение следва и, че прекратяването на изпълнителното дело не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, разрешение, което е дадено и в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о на ВКС: Двугодишният срок за перемция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение. Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поисканият от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край, не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ.

По отношение на изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ И. от значение за настоящия спор са обсъдените от въззивната инстанция обстоятелства, че по това дело, след преустановяване на плащанията от третото задължено лице, постъпвали по изп. дело № 41/2009г., взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на ищцата от 12.06.2019г. и налагане на запор върху трудовото й възнаграждение на 09.01.2020г. Посоченото в мотивите на обжалваното решение изпълнително действие по това дело от 10.09.2016г. не прекъсва давността за вземането към ищцата, тъй като не е предприето по отношение на нея - сезирането на ЧСИ за имуществено проучване, съединено с искане за налагане на запори и възбрани касае единствено другия длъжник Х. Ел-З.. Към този момент по отношение на ищцата се реализира успешно изпълнителният способ - постъпление на суми в резултат на изпълнителни действия, които го изграждат и за взискателя не е съществувала необходимост да предприема други изпълнителни действия, защото вече предприетите такива водят до частично удовлетворяване на вземанията му. Прекратяването на изп. дело № 41/2009г. е без правно значение за течащата погасителна давност за процесното изпълнявано вземане с оглед наличието на висящото изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ И. и посочените по-горе предприети за реализиране на същото вземане на взискателя изпълнителни действия по отношение на ищцата, чрез които е препятствано изтичането на давността. Изложеното опровергава и тезата на ищцата за настъпило прекратяване на това изпълнително дело на 16.08.2013г., тъй като между посочените изпълнителни действия няма двугодишен срок на бездействие. С оглед на изложеното, решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с посочените по - горе разрешения на материалноправните въпроси за правното значение на искането на взискателя за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването му, както и на значението им за прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съответен на приетите за установени факти е и изводът, че изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ И. е заварено/висящо към 26.06.2015г., от която дата е загубило сила ППВС № 3/1980г. и от този момент тече погасителна давност, която при действието на постановлението е била спряна, а след 26.06.2015г. са налице прекъсващи погасителния давностен срок изпълнителни действия (опис на движими вещи на ищцата от 12.06.2019г. и налагане на запор върху трудовото й възнаграждение на 09.01.2020г,) което е дало основание на въззивния съд да отрече изтичането на този срок.

Изпълнителните действия, предприети срещу другия солидарен длъжник по изп. дело № 50/2009г. на ЧСИ И., не са обсъждани от съдилищата, но биха били от значение за прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като съгласно т.1 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

Следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика, периодът на бездействие на кредитора, с който законът свързва последиците по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, има значение при действието на ППВС №3/1980г. Ако прекратяване на изпълнителното дело по право настъпи при действие на постановлението (преди отмяната му по силата на тълкувателното решение по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, която отмяна настъпва от 26.06.2015г. съгласно тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС), прекъсната и спряла давност по силата на ППВС №3/1980г., ще започне да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а не от датата 26.06.2015г. и не от датата на последното извършено по прекратеното дело изпълнително действие, в който смисъл са и мотивите към т.3 от тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС - При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. Както се посочи, в съответствие с тази постановка са изводите на въззивната инстанция, че в конкретния спор при ненастъпила по изпълнителното дело перемпция, давността тече след 26.06.2015г., а преди изтичане на петгодишния давностен срок са предприетите срещу ищцата прекъсващи давността изпълнителни действия от 12.06.2019г. за опис на движими вещи в дома й и искане за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение от 09.01.2020г.

При формулирането на петия въпрос и независимо от изразеното от въззивния съд становище по него, касаторът игнорира обстоятелството, че по негово искане като обезпечителна мярка на предявения иск, е допуснато спиране на изпълнението на изпълнителното дело. Следователно, взискателят обективно е в невъзможност да извършва изпълнителни действия след датата на постановеното спиране на изпълнението по изп. дело № 50/2009г. - 20.01.2020г. Поради това поставеният от касатора въпрос не би бил релевантен за изхода на спора.

Седмият въпрос намира своето задължително разрешение в тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС - Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съображенията на въззивната инстанция не влизат в противоречие с дадения отговор.

Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставените в изложението процесуалноправни въпроси. Относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди оплакванията и доводите на страните, както и да извърши собствена преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, е формирана трайна практика на касационната инстанция. Съгласно приетото в Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените в негово приложение актове по чл.290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните с оглед оплакванията във въззивната жалба и отговора към нея. В случая отсъства основание за преценка обжалваното решение да е постановено в отклонение на вменените на въззивната инстанция процесуални задължения. Поставените в изложението правни проблеми не са съответни на извършените от решаващия състав процесуални действия, включително и относно задължението за обсъждане и преценка на доказателствата, даване отговор на доводите и възражения на страните и излагане на самостоятелна мотивировка по въведените в пределите на въззивното производство правни проблеми. Несъгласието на касатора с правните аргументи към атакуваното решение не могат да послужат като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол.

При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати разноски на насрещната страна, поискани в отговора на касационната жалба, които са доказани в претендирания размер от 1 716.07 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Възобновява производството по т. д.№ 2225/2021г. по описа на І т. о. на ВКС.

Не допуска касационно обжалване на Решение № 69 от 09.07.2021г. по в. т.д.№ 253/2021г. на Апелативен съд П. в частта по установителния иск по чл.439,ал.1 ГПК за установяване погасяването по давност на правото на принудително изпълнение по изпълнително дело № 50/2009г. на ЧСИ рег.№ 821 на КЧСИ. по отношение на сумата 25 001лв. - част от вземане за 63 000лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1610/2005г. на РС Пловдив.

Осъжда А. С. Г. да заплати на „ЛК Лидер“ООД, [населено място] сумата 1 716.07лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: