Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. И. от гр. С., против решение № 4677 от 28.10.2011 г., постановено по административно дело № 6935 от 2011 г. на Административния съд София-град, първо отделение, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 373 от 07.07.2011 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 0-21-999-86-00171894 от 28.05.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при СУСО.
Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - главният директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез процесуалния си представител юрк. Е. В. - оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Р. Х. И. от гр. С. решение № 373 от 07.07.2011 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 0-21-999-86-00171894 от 28.05.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при СУСО. С последното й е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление-декларация с вх. № 21-999-12-00014730 от 13.05.2011 г., подадено в ТП на НОИ, тъй като детето се отглеждало от лице, включено в програмата "Отново на работа", считано от 19.08.2010 г. и нямало право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2- годишна възраст.
В оспорения административен акт е отразено, че с изменението на чл. 54, ал. 3 КСО, с § 3 от ЗИД на КСО (в сила от 01.07.2010 г.) думите "програма "В подкрепа на майчинството" са заменени с "програми в подкрепа на майчинството" с цел да бъдат обхванати всички социални програми със същите цели: осигуряване на заетост като детегледачи на безработни лица през периода на отпуск по чл. 164 КТ. Посочено е, че било без значение източникът на финансиране и обстоятелството, че НОИ не е страна по тази програма. Административният орган е сравнил двете програми на Агенцията по заетостта и е извел извод, че същите са аналогични. Поради което паричното обезщетение по чл. 53 и чл. 54 КСО не следвало да се изплаща, когато детето се отглежда по програма "Отново на работа".
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане, посочено по-горе, обективиращо отказа за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че щом детето на жалбоподателката е отглеждано от лице, включено в програмата "Отново на работа", то следвало, че било налице отрицателната предпоставка по чл. 54, ал. 3 КСО за отпускане на обезщетението като са изложени мотиви по съществото на правния спор относно целите на социалните програми "В подкрепа на майчинството" и "Отново на работа".
Решението на Административния съд София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.
Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това има ли касаторката право на обезщетение за отглеждане на малко дете (чл. 52а и чл. 53, ал. 1 КСО) за времето след 19.08.2010 г., когато детето е било отглеждано от работника-детегледач, приложимо ли е в този случай правилото на чл. 53, ал. 4 КСО. Цитираната законова норма предвижда да не се изплаща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в следните случаи: при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване или е настанено в детско заведение, включително детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програма "В подкрепа на майчинството". За да получи отговор спорният по делото въпрос, съдът е изяснил, че детегледачката следва да се счита за лице, включено в програма за подкрепа на майчинството, тоест, че програмата "Отново на работа" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се явява програма за подкрепа на майчинството.
Безспорно е, че Р. И. е получавала обезщетение по чл. 54 КСО за детето си Б. К., родено на 22.06.2009 г. за периода от 01.07.2010 г. до 16.04.2011 г., отпуснато по заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, подадена чрез осигурителя "Х. Т. Б." ЕООД. След като преминава на работа при друг осигурител - "Телехаус" ЕООД, със заявление-декларация от 13.05.2011 г., подадено от новия й работодател, е поискано отпускане на обезщетение по чл. 54 КСО за времето от 19.04.2011 г. до навършване на 2-годишна възраст на детето. Не се спори и че Р. И. е кандидатствала по програма "Отново на работа", при условията на която е наето лице - "детегледач" за отглеждане на детето й като трудовият му договор с Дирекция "Бюро по труда" е сключен на 19.08.2010 г. Предвид това обстоятелство с процесното разпореждане е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение по чл. 54 КСО на касаторката, тъй като отглеждането на детето от безработно лице по програмата има правоизключващ ефект.
В касационната жалба развитите доводи са основани на твърдението, че съдът не съобразил, че програмата "Отново на работа" не била част от програми в подкрепа на майчинството и преповтарят оплакванията в първоинстанционната жалба, по които решаващият състав вече се е произнесъл с обжалваното решение.
До 22.08.2006 г. в хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО са посочени три юридически факта, които са правопогасяващи, т. к. тяхното осъществяване прекратява правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.
С § 4 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) в чл. 53, ал. 4 КСО е направено съществено изменение, в резултат на което съдържащите се в хипотезата на тази норма юридически факти вече са правоизключващи, като изразът "изплащането на паричното обезщетение се прекратява при" е заменен с израза "паричното обезщетение не се изплаща при", добавен е нов юридически факт и всичките релевантни факти са формулирани от законодателя така: смърт на детето, даване на детето за осиновяване, настаняване на детето в детско заведение, отглеждане на детето от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".
С това изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят имплицитно е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност; или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. От съществено значение е това, че посочените релевантни четири юридически факти са равностойни по отношение на правните им последици, тоест както даването му за осиновяване, или настаняването му в детско заведение, така и отглеждането на детето от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството", имат еднакъв правоизключващ ефект. Видна е законодателната воля да се ограничи изплащането на паричното обезщетение само до случаите, когато майката или лицето, ползващо правото, лично и постоянно осъществяват грижите за детето. След като детето на жалбоподателката се отглежда именно от лице, включено в програма "Отново на работа", тя няма право на паричното обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО от датата, от която безработното лице е наето и е започнало работа по трудовия договор.
Както правилно е приел административният съд с "Държавен вестник" бр. 49 от 29 юни 2010 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 01.07.2010 г. Съгласно изменението в чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО думите ,,програмата ,,В подкрепа на майчинството” се заменят с “програми за подкрепа на майчинството”. Направените промени имат за цел да обхванат всички програми за подпомагане на родителите за връщането им на работа и предотвратяване получаването на парични обезщетения от средствата на ДОО по чл. 53 и чл. 54 от КСО от лицата, включили се в някои от програмите по същото време.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че програмата "Отново на работа" не попадала в обхвата на чл. 54, ал.З КСО. По делото е установено, че целта на посочената програма е създаването на условия за плавен преход и връщане на работа на жените след ползване на отпуск поради бременност и раждане или осиновяване, което осигурява възможност за постигане на по-добър баланс между личния и професионалния живот на родителите и качествени грижи за отглеждането на малки деца, и насърчаване на положителните демографски тенденции. Поради това няма съмнение, че програмата "Отново на работа" по своето същество представлява програма в подкрепа на майчинството по смисъла на чл. 54, ал. З КСО, както е приел и съдът. Именно в това е смисълът на разглежданото обезщетение – да компенсира неработещата майка или осиновителка за това, че е лишена от доходите, които би получавала по трудово правоотношение.
Възражението, изложено в т. 5 от касационната жалба, относно посоченото и пред първоинстанционния съд разяснение на МТСП от 05.05.2011 г., е неоснователно. То се отнася за правото на майката за прекъсване на отпуска по чл. 164 КТ. Компетентността относно преценката на правото на парични обезщетения при предсрочното прекратяване на този отпуск принадлежи на органите, които управляват средствата на ДОО и ги изплащат по предвидения в специална наредба ред, което е възложено на съответните ТП на НОИ, а не на МТСП. При установеното несъответствие на разяснението с разпоредбите на КСО, който урежда цял клон от правото, свързан с осигурителните правоотношения, същото се явява незаконосъобразно и в тази му част не следва да се прилага.
Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката или осиновителката през време на нейния допълнителен платен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Последица от прекратяването на този отпуск ще бъде прекратяването и на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ. Отглеждането на малкото дете е събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага труд, за което майките, работещи по трудово правоотношение, ползват отпуските, отразени в КТ и получават обезщетенията, предвидени в чл. 53 КСО. Следователно майката, която физически не се занимава с отглеждането на малкото дете, а е поверила отглеждането му на лице, наето по програма в подкрепа на майчинството, няма право на обезщетение за отглеждането му. Възлагането на грижите за детето на лице, наето по програмата “Отново на работа”, предоставя възможност на майката да се завърне на работа така, както това става и по националната програма "В подкрепа на майчинството". С връщането си на работа тя има възможност да реализира и повишава професионалната си квалификация и съответно да възстанови доходите си, чиято липса има за цел да замести изплащането на обезщетение от средствата на ДОО. В този смисъл законодателят е игнорирал произхода на средствата по социалните програми в подкрепа на майчинството като релевантно обстоятелство относно прилагане на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 КСО.
Следва да бъде споделен и изводът, че програмата “Отново на работа” е аналогична на програмата “В подкрепа на майчинството”. Липсата на изрично указание в програмата "Отново на работа" относно прекратяването на изплащане на обезщетение по чл. 54 КСО на майката, която кандидатства по тази програма, не може да доведе до отпадане на приложното поле на императивната разпоредба на чл. 54, ал. 3 КСО, където са определени отрицателните предпоставки, при наличието на които е недопустимо изплащане на средства от фонд "Общо заболяване и майчинство" на ДОО. Законодателят не е въвел като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 КСО средствата по посочените социални програми или част от тях да се предоставят от ДОО, както е с националната програма "В подкрепа на майчинството". В този смисъл административният съд правилно е приел, че изменението на разпоредбата цели постигане на равнопоставеност на майките, предоставили грижите по отглеждане на децата си на лица, избрани съгласно изискванията на двете програми. В противен случай ще е налице привилегия на майките, наели лице по програмата "Отново на работа", чрез изплащане на обезщетение по чл. 54 КСО.
Не на последно място следва да се отбележи, че в подадената от жалбоподателка молба-декларация за получаване на спорното обезщетение самата тя е заявила, че при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждане на детето, водещи до прекъсване или изменение на паричното обезщетение ще уведоми в тридневен срок - нещо, което тя не е сторила.
В касационната жалба неправилно е застъпено становището, че лицето, издало процесното разпореждане не било надлежно упълномощено, което обосновавало отмяната на атакуваното решение. Съдът правилно е преценил, че е допуснат пропуск при окомплектоването на административната преписка. След като в случая не се касае за представяне на доказателство за установяване на факти, а за компетентност, е допустимо представяне в касационното производство на липсващата заповед № 98 от 04.02.2011 г. на главния директор на СУСО, с която е възложено на лицето Л. К. - началник сектор в отдел "ПОВН" да издава и подписва разпореждания за отказ за отпускане на парични обезщетения.
По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на НОИ, Административният съд София-град е постановил правилно и обосновано решение, поради което при липсата на касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 4677 от 28.10.2011 г., постановено по административно дело № 6935 от 2011 г. на Административния съд София-град, първо отделение, 2 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Е./п/ Т. Т.
С.П.