О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50019

София, 11.10.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2046 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ч., чрез процесуален представител адв. Т., срещу въззивно решение № 60 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 269/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което след отмяна на решение от 20.05.2021 г. по гр. д. № 463/2021 г. на Районен съд - Дупница, е отхвърлен като неоснователен предявения от С. С. Ч. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че С. С. Ч. не дължи на В. Г. В. сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 20.06.2012 г. по н. о. х. д. № 478/2006 г. по описа на Районен съд - Дупница, както следва: главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020 г. и мораторна лихва в размер на 16 028.90 лева, начислена за периода от 12.11.2005 г. до 28.02.2020 г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. д. № 2020743400085 по описа на ЧСИ Е. Х., с рег. № 743 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

Касаторът счита, че е налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата В. Г. В. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е прието, че предявеният установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен. Въззивният съд е констатирал, че няма спор по делото, че съгласно изпълнителен лист от 20.06.2021 г., издаден по н. о. х. д. № 478/2006 г. по описа на Районен съд - Дупница, подсъдимият С. С. Ч., следва да заплати на В. Г. В. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.11.2005 г. до окончателното плащане на сумата. Съобразил е, че в случая вземането се погасява с изтичането на установената в чл. 117, ал. 1 ЗЗД 5-годишна давност, считано от датата на влизане в сила на присъдата, постановяваща заплащането на исковата сума, която съгласно отбелязването на ИЛ е 22.02.2012 г. След подадената на 14.01.2014 г. молба за образуване на изпълнително производство и последваща молба от 25.09.2014 г. за предприемане на действия по принудително удовлетворяване при липса на доброволно плащане, до 26.06.2015 г., когато е било отменено ППВС № 3/1980 г., давност не е текла. Последното прекъсващо давността действие е осъществено на 25.09.2014 г., като постановление на ЧСИ за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е постановено едва през 2019 г., но независимо и от настъпилата перемпция, пресмятането на срока на нова 5-годишна давност за вземането, следва да се отчита считано от 26.06.2015 г. След този момент от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. когато вече е било образувано ново изпълнително дело – въз основа на подадена молба от В. Г. В., очевидно давността не е изтекла. Молба с рег. № 5520/26.09.2019 г. по делото липсва, както липсва и молба за образуване на друго изпълнително дело, данни за каквото се съдържат в „част от покана за доброволно изпълнение“ на л. 5 от делото – липсва разписката, удостоверяваща връчването й на длъжника. Същевременно твърдението в исковата молба, относно подадена молба за образуване на изп. д. № 2020743400085, по което на 11.03.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, не е неоспорено от ответницата. Въззивният съд е изложил съображения, че по делото е налице молба с дата 25.09.2014 г., върху която е налице резолюция от 26.09.2014 г. и отразен вх. рег. № 05520/20.09.2020 г., в която се съдържа волеизявление на В. Г. В. относно възлагане на ЧСИ всички действия посочени в чл. 18 ЗЧСИ и определяне на способ за принудително изпълнение, но текстът на тази молба не съответства на „молба за извършване на изпълнителни действия“ каквато се сочи във въззивната жалба. Освен това преценявайки документа по вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК, предвид резолюцията върху документа от 26.09.2014 г. и издадена сметка за дължими такси, включително и за определяне начин на изпълнение, съдът е изключил възможността тази молба да е била подадена през 2020 г. или 2019 г.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния въпрос, разрешен от въззивния съд в обжалваното решение: „Кой тълкувателен акт – ППВС № 3/1980 г. или ТР № 2/2015 г., следва да бъде съобразен по въпроса за началото на новата погасителна давност за изпълняемото право, предмет на прекратено поради перемпция изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., когато последното валидно изпълнително действие е извършено при спряна давност /преди 26.06.2015 г./, а фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е завършен /изтекъл е две-годишния преклузивен процесуален срок/ след тази дата, когато е релевантно тълкуването, възприето в ТР № 2/2015 г.“. Сочи, че е разрешен в противоречие с приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Същият е обусловил правните изводи на съда по предявения отрицателен установителен иск и отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по него не се разкрива соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно формираната задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ето защо, приетото от Окръжен съд - Кюстендил, че давността за вземането е прекъсната с образуването на изпълнителното дело по молба на взискателя на 14.01.2013 г., като давност за вземането не е текла /прекъсната давност е била спряла/ до отмяната на ППВС № 3/1980 г., в сила от 26.06.2015 г., след която дата до подаване на ИМ в съда на 28.04.2020 г., не са изтекли 5 години, е в съответствие с установените в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. /т. 3/ на ОСГТК на ВКС разрешения.

По изложените съображения касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 13.12.2021 г. по в. гр. д. № 269/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: