О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 296

гр. София, 27.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4923 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. Т. против решение № 1347/04.11.2016 г., постановено по гр. д.№ 1301/2016 г. от ІV състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С решението се, въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 228, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл.

Съдът е приел, че установеното със свидетелски показания не доказва възникването, съдържанието и прекратяването на сключен трудов договор ищеца и [фирма], като е прието, че липсва всякаква индикация, че дружеството е договаряло в качеството на работодател за конкретна работа с елементите на трудово правоотношение - чл. 66 и 67 от КТ. Прието е, че няма и твърдения за подписано съглашение между ищеца като работник / служител/, и дружеството като работодател, в изискуемата писмена форма - чл. 61 и чл. 62 от КТ. Въз основа на горното, съдът е приел, че всички претенции, основани...