О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1283 гр.София, 18.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 3984 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на А. В. С., чрез адвокат И. Б. от АК – София и касационна жалба на Софийски районен съд, представляван от Т. Д., срещу решение № 219/18.06.2024 г. по в. гр. д.№ 272/2024г. на Окръжен съд София, с което частично се отменя решение № 6/04.01.2024 г. по гр. д.№ 147/2023 г. на Районен съд Костинброд и е отхвърлен предявеният иск от А. В. С. против Софийски районен съд, на основание чл.2б ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди над 1000 лева, поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр. д.№ 87775/2017 г. в разумен срок, без окончателно да е приключило.

В касационната жалба на ищцата А. В. С. се твърди, че решението в отхвърлителната част за неимуществените вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано относно размера на присъденото обезщетение за забавено правосъдие. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Съда на Европейския съюз и значението на точното прилагане на закона и за развитието на правото по отношение на критериите определящи „справедливостта“ по чл.52 ЗЗД във връзка с решаване на делата в разумен срок и тяхната обвързаност с процент от минималната работна заплата за страната. В отговор на касационната жалба на ответника, твърди...