РЕШЕНИЕ

№ 334

гр.София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Т. С. и прокурор Арнаудова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3984 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на А. В. С., чрез адвокат И. Б. от АК – София и касационна жалба на Софийски районен съд, представляван от Т. Д., срещу решение № 219/18.06.2024 г. по в. гр. д.№ 272/2024 г. на Окръжен съд София, с което частично се отменя решение № 6/04.01.2024 г. по гр. д.№ 147/2023 г. на Районен съд Костинброд и е отхвърлен предявеният иск от А. В. С. против Софийски районен съд, на основание чл. 2б ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди над 1000 лева, поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр. д.№ 87775/2017г. в разумен срок.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: Кои са критериите, определящи „справедливостта“ по чл. 52 ЗЗД, при определяне на конкретен размер на обезщетението, във връзка с решаване на делата в разумен срок?

Отговор на обусловилия допускане на касационното обжалване въпрос се дава последователно в съдебната практика на ВКС – напр. решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д.№ 4482/2017 г., IV г. о., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д.№ 924/2019 г., ІV го. и решение № 48 от 06.04.2020 г. по гр. д.№ 1610/2019 г. на IV г. о., които се позовават на практика на ЕСПЧ, че някои форми на морални вреди, включително емоционалното разстройство, по своята природа не винаги могат да бъдат предмет на конкретно доказване, но това не би следвало да препятства присъждане на компенсация, ако съдът счита за разумно да допусне, че на ищеца са причинени вреди, изискващи такава компенсация. В някои случаи е разумно да се предполага, че на ищеца са причинени страдания, безпокойство, разстройство и други подобни неимуществени вреди, а в някои случаи продължителността на производството може да доведе до минимални неимуществени вреди или изобщо да не предизвика неимуществени вреди, поради което съдилищата, занимаващи се с този въпрос ще трябва да обосноват решението си да присъдят по-ниска или никаква компенсация, като представят достатъчни причини в съответствие с критериите установени в съдебната практика на Съда /решение от 24 юли 2003 г. по дело Смирнова против Руската федерация по жалби № 46133/99 и № 48183/99 г.; решение от 10 май 2011 г. по дело Фингър срещу България по жалба № 37346/05 г. по дело Д. и Х. срещу България по жалби № 48059/06 г. и № 2708/09 г./. Ето защо, в практиката на ВКС се приема, че съдебното производство, чиято продължителност е извън разумния срок, накърнява чувството за справедливост и доверието в правозащитните органи. Обезщетение се дължи за всички причинени вреди от неразумната продължителност на съдебното производство, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ). В този смисъл, за да се присъди обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, следва да бъде установено, при особеностите на всеки отделен случай, какви процесуални действия са или не са били извършени своевременно от органа на съдебната власт по делото, които са засегнали права и интереси на пострадалия.

Предвид отговора на материалноправния въпрос, настоящият състав на ВКС намира доводите в касационната жалба за основателни. Правилно въззивният съд е приел в обжалваното решение, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени неимуществените вреди от дейността на органите на съдебната власт, при нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Правилно също така са били възприети и релевантните за случая фактически обстоятелства относно забавеното производство по гр. д.№ 87775/2017 г. на Софийски районен съд, 161 състав, образувано по реда на чл. 126 и сл.АПК, вр.§4к, ал. 6 ЗСПЗЗ по жалбата на А. В. С. и В. В. Х. срещу Заповед на областния управител на област София-град, за одобряване на план на новообразуваните имоти в с.Войнеговци, по отношение на имот № *.*. Въззивния съд е установил, че след отмяна на първоначалното решение, делото е върнато за разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, който е обявил делото за решаване на 03.10.2018 г., но е постановил решение на 03.02.2023 г. Преценката дали е налице хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ се основава на установените критерии за продължителност, значение и сложност на делото, които според съда обаче не засягат значимо имуществено благо. Тези изводи не могат да бъда споделени, тъй като са в противоречие на цитираната в отговора съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ. Въззивната инстанция е определила размер на дължимото обезщетение, без да отчете, че производството е забавено единствено поради бездействие на органа на съдебна власт, постановил решение в съответната инстанция извън разумния срок, в нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията.

Тези обстоятелства налагат отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част, а при липса на необходимост от събиране на нови доказателства, правният спор следва да се реши по същество. Претенцията за обезщетение на причинените неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, се основана на твърдения, че процесуалните действия на състав на Софийски районен съд при решаване на делото, които са забавени изцяло по негова вина. Правото на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за причинените вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, принадлежи на всяко заинтересовано лице в съдебното производство, независимо от вида или обема на търсената защита и съдействие, ако в съответната инстанция то не е приключило в разумен срок. В конкретния случай е допуснато забавяне при решаване на делото от 03.10.2018г. до 03.02.2023г. Правото на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, „принадлежи на всяко лице при определяне на неговите права и задължения“, като средство за защита от нарушение на правата и свободите, предвидени в КЗПЧОС, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти (арг. от чл. 13 КЗПЧОС).

Дали да се присъди обезщетение за неимуществени вреди и неговият размер, съдът преценява с оглед на икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, но и с оглед степента на засягане на правото по чл. 6, §1 от Конвенцията, като съобразява изключителното натоварване на органа на съдебна власт, допуснал забава на съдебното производство. При наличните доказателства, претенцията за обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД е основателна за сумата 4500 лева, поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д.№ 87775/2017 г. на Софийски районен съд, 161 състав, в разумен срок.

От А. В. С., чрез адвокат И. Б. от АК – София, са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съответно на уважената част от претенциите: сумата 485 лева пред РС-Костинброд, сумата от 781,55 лева пред ОС София и сумата от 750,41 лева пред ВКС.

От Софийски районен съд, чрез ръководител сектор „Правно обслужване“ Т. Д., също е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 76,43 лева за всяка инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 219 от 18.06.2024 г. по в. гр. д.№ 272/2024 г. на Окръжен съд София в частта, в която се отхвърля предявения иск на А. В. С. срещу Софийски районен съд, с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди, поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д.№ 87775/2017г. в разумен срок, за разликата над 1000 лева до 4500 лева, като вместо това:

ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на А. В. С. чрез адвокат И. Б., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 2б ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 219 от 18.06.2024 г. по в. гр. д.№ 272/2024г. на Окръжен съд София в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на А. В. С. разноски по компенсация в производството в размер на общо 1798,04 /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева, четири стотинки/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.