Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц.М против решение № 5087 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 5480/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 20 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 196з-87 от 08.05.2018 г., издадена от директора на Научноизследователския институт по криминалистика при МВР (НИК-МВР), за налагане на дисциплинарно наказание "порицание".

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че издадената заповед е законосъобразна, като се сочи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорената заповед на директора на НИК-МВР. Претендира се заплащане на разноските за производството, съгласно представения списък.

Ответникът - директорът на Научноизследователския институт - МВР, чрез процесуалните си представителя адв.. К, адв.. Д и юрисконсулт Андонов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представени са писмени бележки от адв. Д.Д и адв. Р.К, както и писмена защита от юрисконсулт Андонов. Претендира разноски за касационното производство - адвокатски хонорар, както и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е цитираната заповед на директора на НИК-МВР, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) на Ц.М е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл.

От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е държавен служител – старши експерт в сектор "ДНК анализи" към отдел 02 "Физико-химични и биологически изследвания" при НИК-МВР.

Установил е, че на 02.03.2018 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121з-225, с която е разпоредил считано от 15.00 часа служителите на структурите на МВР да бъдат освободени от изпълнение на служебните им задължения за деня, като с т. 2 от заповедта разпоредил ръководителите на структурите по чл. 37 да осигурят нормалното изпълнение на основните дейности и на звената за административно обслужване на гражданите.

На същата дата заместник-директорът на НИК-МВР - В.Я, насрочил редовно седмично събрание на служителите от сектор "ДНК анализи" в 15, 00 часа, поради възникнала сложна оперативна обстановка, като възложил на началника на сектора - Ж.И да уведоми останалите си колеги за събранието. Иванова се обадила на заместник-директора около 14.55 часа и потвърдила уведомяването на колегите си, на които казала след пет минути да се явят в кабинета на Янев. На събранието не се явили жалбоподателя и още един служител, като Иванова потърсила по мобилния телефон жалбоподателя и го уведомила да се върне и да се яви в кабинета на Янев. Жалбоподателят в обясненията си заявява, че разпореждането да се яви на сбирката на сектора не е възприел като заповед и се позовава на заповедта на министъра на вътрешните работи.

Случаят е докладван на директора на НИК-МВР с две докладни записки - от началника на 02 отдел, в която е направено предложение за налагане дисциплинарно наказание на Марков, тъй като демонстративно не е изпълнил заповед на висшестоящ орган и така е уронил престижа му и от заместник-директора на НИК-МВР - Янев, в която се описва подробно случилото се и е направено предложение за налагане дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Със заповед № 196з-40/12.03.2018 г., началникът на НИК-МВР е разпоредил извършването на проверка от тричленна комисия, в посочения персонален състав. Комисията е събрала описаните доказателства, както и е снела обяснения от Марков, в които същият е посочил, че Иванова му е съобщила за седмичната сбирка на сектора, но не е счел това за заповед, а ако е такава, то тя е неправомерна, тъй като има заповед на министъра за работно време до 15 часа. Констатациите на комисията са обобщени в докладна записка рег. № 196р-1577 от 07.04.2018 г., с която се предлага да бъда наложено дисциплинарно наказание, с която Марков се е запознал, след получена покана за запознаване с материалите и даване писмени обяснения. Същият е изслушан от директора на института и в протокол рег.№ 196р-2028/30.04.3028 г. са отразени обясненията и отговорите му на поставените въпроси от дисциплинарнонаказващия орган. В резултат е издадена оспорената заповед.

Съдът е събрал и гласни доказателства, като е обсъдил свидетелските показания и е установил от показанията на свид. Джельова, че следобед на 02.03.2018 г. се е разбрало, че със заповед на министъра съставът ще бъде освободен по-рано. Тъй като в петък обикновено по устно разпореждане се провеждат срещите с ръководството, а този ден е бил петък, около 15 часа началник сектора Иванова се обадила на заместник-директора да го попита ще има ли такава сбирка. Отговорът бил, че ще има сбирка в 15 часа в кабинета на Янев, като свидетелката не може да установи кой кога и как е уведомен за срещата. Когато се събрали в кабинета на заместник-директора последният наредил на началник сектора Иванова да потърси двамата липсващи колеги - жалбоподателят и П.И, като същата се свързала само с Марков и му казала да се върне. За сбирките не се издават нарочни заповеди, а в случая не се наложило да се работи извънредно.

От показанията на свидетелят Янев и свидетелката Иванова, съдът е установил, че на 02.03.2018 г., поради усложнилата се оперативна обстановка се очаквала повече работа в отдела. Иванова се обадила на Янев, който казал, че ще има сбирка, но ще я уведоми допълнително за часа. Иванова минала през кабинетите на колегите си и лично им съобщила за сбирката, като заявила, че само ще се уточни часа на провеждането й. Тъй като станало ясно, че служителите са освободени по-рано, малко преди 15, 00 часа Иванова се обадила на Янев за потвърждение на срещата. Същият уточнил, че сбирката ще бъде в 15, 00 ч. Всички се качили в кабинета на заместник-директора без жалбоподателя и П.И. В кабинета Янев накарал Иванова да потърси двамата отсъстващи и тя успяла да се свърже само с Марков и да му съобщи да се върне.

На основание така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - орган по назначаването, съгласно изискванията на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмяната й. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че в заповедта липса пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, тъй като в заповедта е посочено, че служителят не е изпълнил разпореждането на заместник-директора да присъства на оперативката на сектора, въпреки че е бил уведомен за това. Съдът е посочил, че въпреки настоятелната покана да се върне, отправена му по телефона от началник сектора и висшестоящ спрямо него в йерархията служител, същият не се е върнал, с което е нарушил изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Съдът е отхвърлил и възражението, че не е налице дисциплинарно нарушение, тъй като служителят се е съобразил със заповедта на министъра за намален работен ден и нареждането за провеждане на оперативка е незаконосъобразно като противоречащо на тази заповед, с мотиви, че съгласно т. 2 на заповедта на министъра, ръководителите по чл. 37 от ЗМВР са длъжни да осигурят нормалното функциониране на структурите за изпълнение на основните им дейности. Поради усложнена оперативна обстановка, в изпълнение именно на т. 2 от министерската заповед, заместник-директорът е наредил да се свика сбирката на сектора, поради което нареждането не е незаконосъобразно и не противоречи на заповедта на министъра. Обстоятелството, че служителят не е възприел поканата да се върне като заповед, не го оневинява. Същият не се е съобразил с устното разпореждане по телефона, с което е нарушил чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Като неоснователно е отхвърлено и оплакването за несъразмерност на наложеното наказание, тъй като от данните е установено, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забележка", което към момента на издаване оспорената заповед не е заличено.

По тези съображения жалбата против оспорената заповед е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно.

При правилно установени факти съдът е изградил необосновани изводи, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

От доказателствата по делото не се установява извършването на вмененото на касационния жалбоподател дисциплинарно нарушение.

Безспорно е установено, че на 02.03.2018 г. с цитираната заповед на министъра на вътрешните работи е разпоредено служителите да изпълняват служебните си задължения до 15.00 часа. Безспорно е също така, че заповедта, макар да не е съобщена изрично на служителите, което е пропуск на ръководството на НИК-МВР и преките ръководители - началниците на отдел 02 "Физико-химични и биологически изследвания" и сектор "ДНК анализи", от което същите се опитват да черпят благоприятни последици, е узната от всички служители на сектора, поради което не е налице нарушение, че жалбоподателят Ц.М и друг служител са си тръгнали две минути преди 15.00 часа.

Безспорно е също така, че не е съобщено на служителите, съдържанието на т. 2 от заповедта на министъра на вътрешните работи, съгласно която при необходимост от осигуряване на нормалното функциониране на структурите и за изпълнение на основните им дейности е възможно ръководителите да създадат организация, при която служители да са натоварени да изпълняват служебните си задължения и след 15.00 часа. В случая категорично е установено, че не е издавана заповед (устна или писмена) за полагане на извънреден труд или оставане след работно време, т. е. след 15.00 часа. Текущите задачи вече са били разпределени, като не е възложена никаква допълнителна работа. В този смисъл в документите от проверката, както и в оспорената заповед, а и в настоящото производство в писмените защити на ответника по касация несъстоятелно се говори за провеждане на регулярната сбирка на отдела в "нормалното работно време", тъй като в посочения ден нормалното работно време е до 15.00 часа.

Съдът не е взел предвид установеното от доказателствата, в това число и от гласните доказателства - показанията на разпитаните в рамките на съдебното дирене свидетели, в това число - заместник-директорът на НИК-МВР В.Я (в процесния момент изпълняващ функциите на директор на НИК-МВР по заместване) и на ръководителката на сектора - Ж.И, от които става ясно, че всички служители, в това число и жалбоподателя са уведомени, че по принцип на процесната дата ще се проведе сбирка на сектора, каквато е обичайната практика за събиране в петък, но първоначално не са уведомени за часа на провеждането й. Именно неяснотата ще има ли сбирка и кога ще бъде тя, е наложила Ж.И да се обади на Янев малко пред 15.00 часа (според различните показания - 14.50-14.55 часа), за да попита ще има ли сбирка и кога. Едва в този момент е получила отговор от Янев ,"качвайте се", при което същата е започнала да уведомява колегите си, че в 15.00 часа следва да се качат в кабинета на заместник-директора. Нито един от свидетелите не установява с точност, няма и други данни за уведомяване на Марков след 14.50 часа, когато е потвърдено насрочването на сбирката, че същата ще се състои. При тези данни следва да се приеме, че не е налице неизпълнение на разпореждане на йерархично стоящ по-високо от служителя орган, съответно не е налице нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл и чл. 6, ал. 1 от КПСДА, изразяващо се в това, че служителят си е тръгнал от работа в 14.58 часа, както неправилно е приел първоинстанцонния съд.

Не може да бъде споделен и изводът на съда, че служителят не се е съобразил с устно разпореждане по телефона да се върне, с което е нарушил чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл и чл. 6, ал. 1 от КПСДА. Без подкрепа в доказателствата тези изпълнителни деяния са квалифицирани в рамките на дисциплинарното производство като "демонстративен" отказ да бъде изпълнена заповед, с което е уронил и авторитета на прекия си ръководител и на заместник-директора на НИК-МВР. Посоченото не намира опора в данните по делото. Самият първоинстанционен съд, за да приеме за осъществено това дисциплинарно нарушение е приел, че служителят е получил по телефона "настоятелна покана". Подобна покана, не може да бъде приета за ясно, категорично и точно разпореждане (заповед), за да се приеме, че служителят като не се е върнал е нарушил същите, съответно нормите на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 от КПСДА.

Следва да се добави, че в оспорената заповед има и неяснота в описанието от фактическа страна на нарушението и дадената квалификация, тъй като от една страна е прието, че не е изпълнена заповед на прекия ръководител, а от друга се говори за неизпълнение на разпореждането на заместник-директора, като също така се твърди уронване и на неговия авторитет, което прави заповедта немотивирана и е самостоятелно основание за отмяната й, което не е взето предвид от съда. Водещото в случая е, че от данните по делото не се установява категорично извършването на приетите от органа изпълнителни деяния, съответно осъществяването на дисциплинарни нарушения. Това не е взето предвид от съда, поради което решението е необосновано, тъй като не е съобразено с доказателствата, както и е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. .

Освен това, основателно е и възражението на представителят на Върховната административна прокуратура, че съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В случая съдът не е обсъдил съответствието на процесната заповед с изискванията на цитираната разпоредба. Дори хипотетично да се приеме, че Марков е извършил посоченото нарушение, то с оглед обстоятелството, че не е установено настъпване на вредни последици от него, което изрично е посочено и в оспорената заповед, не е извършена преценка за съразмерността на наложеното наказание.

По изложените съображения съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени процесната заповед на директора на НИК - МВР като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационното производство, своевременно заявени, претендирани в размер на 310 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, действително заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие № 795158 от 05.12.2019 г. и 10 лева държавна такса.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5087 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 5480/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 20 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 196з-87 от 08.05.2018 г., издадена от директора на Научноизследователския институт по криминалистика при МВР за налагане на Ц.М дисциплинарно наказание "порицание".

ОСЪЖДА Научноизследователския институт по криминалистика при МВР да заплати на Ц.М ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата 310 (триста и десет) лева направени разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.