Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.Д срещу решение № 576 от 28.03.2018 г. по административно дело № 88/2018 г. от Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 314з-11/12.01.2018 г. на Началника на Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба - Началника на Районно управление (РУ) – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград в представено писмено възражение оспорва жалбата и излага подробни доводи за неоснователност на наведените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране се жалба против административен акт.

Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168 АПК приема, че оспорената пред него заповед, с която на Дамянов е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за извършено нарушения по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 на Вътрешните правила за организация на работа в МВР, приети със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – просрочил три преписки, първата с 10 месеца, втората с около 9 месеца и 5 дни и третата с 12 месеца и 13 дни общо през периода 21.12.2016 до 21.12.2017 г., като нарушенията са извършени в срока на наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Основния спор е за правилното приложение на нормата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Страните не спорят, че със заповед № 314з-185/13.06.2017 г., връчена му на същата дата, на Дамянов е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 от Вътрешните правила, която не е оспорена и е породила правото си действие, както и относно факта, че жалбодателят е запознат надлежно с цитираните в двете заповеди вътрешни правила. Със същата заповед служителят е уведомен, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко наказание.

От така установеното следва еднозначен извод, че доколкото проверките по посочените в заповедта три преписки са възложени на Дамянов за работа чрез предаване на същите преди издаване на заповедта за налагане на предходното наказание и са приключено от него след изтичане на срока на действието ѝ, при определен в нормата на чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила максимален срок за работа по тези преписка 30 дни е налице извършено нарушение на служебната дисциплина, за което с оспорената пред АС Благоевград е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

При това обстоятелството, че извършването на трите дисциплинарни нарушения е започнало преди издаването на заповедта и е приключено след изтичане на срока на наложеното с нея по-леко дисциплинарно наказание, правилно е прието от първоинстанционния съд като извършване на дисциплинарното нарушение в срока на изтърпяване на предходно наложено дисциплинарно наказание. Ето защо изводът за постановяване на заповедта при правилно приложение на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗМВР е законосъобразен - нарушението е продължило през целия период на срока на наложеното с предходната заповед наказание.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 576 от 28.03.2018 г. по административно дело № 88/2018 г. на Административен съд Благоевград. Решението е окончателно.