Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „И Пи Ай“ ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120 Д, ет. 2, представлявано от управителя Д.З, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Л.К, срещу решение № 3425 от 20 май 2019 година, постановено по адм. дело № 11882/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РА-30-337/28 септември 2018 година на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – директорът на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Д.П, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Останалите ответници – Е.Г, С.Г и Н.Г в постъпило писмено становище и в съдебно заседание, последните двама представлявани от Е.Г считат касационната жалба за основателна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на „И Пи Ай“ ЕООД срещу заповед № РА-30-337/28 септември 2018 година на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Метален навес“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.255, част от който попада в уличната регулация (бул. „Вардар“), ПИ с идентификатор № 68134.1106.258 и с административен адрес: град София, район „Красна поляна“, ж. к. „Разсадника – Коньовица“, бул. „Вардар“ № 26. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесният навес представлява „строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и не може да се определи като преместваем обект. Строежът е приет за незаконен, тъй като е изграден от „И Пи Ай“ ЕООД без изискващите се строителни книжа и разрешение за строеж, като с оглед годината на извършването му не може да се приеме за търпим и подлежи на премахване. Решението е правилно.
Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа и без разрешение за строеж.
От данните по делото се установява, че описаният в заповедта за премахване метален навес е изграден през 2018 година и представлява едноскатен метален покрив с площ от 72 кв. м. Състои се от греди и колони, разположени през 3.00 м., които са прикрепени с болтове към бетонова основа. Височината на навеса е от 2.50 м. до 3.00 м. като същият е покрит с винилно платно, тип „тента“ като съоръжението е с отворен обем, т. е. не е затворено отстрани. Установено е още, че строежът е извършен в имот съсобственост на Столична община и на физически лица, с които дружеството е сключило договор за наем и преустройство на предишна едноетажна сграда. Безспорно е, че строежът е нов и излиза извън регулационната линия на имота като попада върху част от ПИ с идентификатор № 68134.1106.258, предвиден за улица, по неприложен план за регулация, приет с решение на Столичния общински съвет от 2016 година.
При тези данни, правилен се явява изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че изграденото представлява строеж, извършен в несъответствие с предвижданията на плана и за който не са издавани и одобрявани необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание на оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа.
В случая не може да се приеме, че става въпрос за „Преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В разпоредбата е посочено, че „Преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди, ребра, колони и т. н. като при демонтиране навеса ще загуби своята индивидуалност. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. В цялост спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, както законосъобразно е приел и съдът, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване.
Правилен е и изводът на съда относно това, че в конкретния случай не е установено строежът да е търпим съгласно § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискването да е извършен в сроковете, посочени в тези разпоредби.
Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени административнопроиводствени нарушение са неоснователени. Следва да се посочи, че макар и нарушение на административнопроизводствените правила, невръчването на констативния акт на дружеството – дори и да е налице такова, не е съществено и съответно не води до отмяната на административния акт. Това е така, тъй като оспорващото дружество е имало възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства за тях и пред съда. Жалбоподателят е упражнил в пълен обем правото си на защита и е представил доказателства срещу отразените в констативния акт и издадената въз основа на него заповед като същите не се отразяват по никакъв начин на законосъобразността и факта на незаконно изградения строеж.
Строежът правилно е определен от административния орган като такъв от пета категория по см. на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Непосочването в заповедта на конкретната хипотеза от разпоредбата, в която попада настоящия незаконен строеж не може да се приеме като съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на акта, тъй като незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, какво подлежи на премахване, къде е разположено и от коя категория е. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В тази връзка наведеното в касационната жалба оплакване се явява неоснователно.
Правилно и на основание разпоредбата на чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът е ценил приетата съдебно-техническа експертиза относно техническите установявания, а правните изводи съдът е направил сам предвид това, че притежава съответни специални знания за това. Въпросът дали един обект е строеж или преместваемо съоръжение е правен и е от преценката на съда във връзка с техническото описание, дадено в експертизата. В тази връзка за съда не е налице задължение да възприеме направените правни изводи в експертизата, поради което не е допуснато твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, „И Пи Ай“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати на Столична община сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3425 от 20 май 2019 година, постановено по адм. дело № 11882/2018 година по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „И Пи Ай“ ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120 Д, ет. 2, представлявано от управителя Д.З да заплати на Столична община сума в размер на 100.00 (сто) лева.Решението е окончателно.