Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. С срещу решение №210 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д.№533 по описа на Административен съд гр. В. Т за 2018 г. Касаторът твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и е необосновано.
На първо място се възразява срещу преценката на първоинстанционния съд относно допустимостта на подадената пред него жалба. Поддържа се твърдение, че същата е просрочена. От изпратената до лицето пратка е видно, че същата е ясно и конкретно изписана в разписката за нейното получаване: „АУЗ 964-1 от 12.09.2017 г. – ВА”. Изпратена е на адреса на М.М.Т адрес е заявен пред администрацията от лицето, като такъв за кореспонденция. След като на него не е намерен никой, пратката е върната на О.С.И е и втората пратка, отново чрез „Български пощи“ ЕАД, която е върната непотърсена в община С. на 12.02.2018 г. По тази причина не се споделят изводите на АС-В. Т, относно приложението на чл. 32 от ДОПК. Макар, че пратката е връщана в цялост, процедурата по връчване е изпълнена по реда на чл. 32 във вр. с чл. 33 от ДОПК и актът е влязъл в сила, след сваляне на обявлението от информационното табло на 29.01.2018 г.
Жалбата срещу акта е подадена директно в съда на 20.07.2018 г., преди да е изтекъл срокът за произнасяне на по-горестоящият административен орган и административната процедура не е била изчерпана. Това производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Това налага първоинстанционното решение да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустима жалба.
Алтернативно се излагат...