Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Янмар” ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1518 от 11.07.2019г., постановено по адм. дело № 3012/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт – РА/ № Р-16001617007544-091-001/14.06.2018г., поправен с РА № П-16001618128204-003-001/16.07.2018г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 514/04.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда са в противоречие с неоспорените по делото доказателства, материалните данъчни закони и практиката на ВАС. Намира, че мотивите на съдебния акт са в нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС ( в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 101 от 2013г., относима към процесния период м. 03.2012г.) и със заключението по ССчЕ. В тази връзка сочи, че данъчната основа на безвъзмездната доставка на услуга е сумата на направените от дружеството преки разходи, свързани с извършването на доставката, представляващи остатъчната стойност на процесните активи, а именно - 61-вите вноски по лизинговите договори за товарен автомобил „Ивеко“ и за полуремърке „Менчи“ в общ размер на 12 362, 96 лв. Счита, че върху тази остатъчна стойност следва да се начисли ДДС, което възлиза на 2 472, 59 лв. и лихви за забава 1 579, 86 лв. Навежда доводи, че извършеното с РА преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2012г. със сумата от 123 247, 40лв. за отписаните транспортни средства по двата договора за лизинг, както и със сумата от 51 247, 72 лв. за отписаните недвижими имоти е незаконосъобразно. Сочи, че при декларирана за 2012г. загуба не се дължи корпоративен данък, респективно не се дължат и лихви върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 93, 46лв. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е обосноваността и законосъобразността на РА № Р- 16001617007544-091-001/14.06.2018г., поправен с РА № П-16001618128204-003-001/16.07.2018г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 514/04.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП, с който на „Янмар“ ЕООД са установени:

- допълнително дължим ДДС за д. п.м. 03.2012г. в размер на 24 649, 48лв. и лихви за забава в размер на 15 463, 46лв.;

- допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 15 966, 81лв. и лихви за забава в размер на 8 595, 13лв. (в това число лихви върху авансови вноски за корпоративен данък в размер на 93, 46лв.).

Първоинстанционният съд е формирал извод за неоснователност на оспорването при следната фактическа установеност :

За да увеличат финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО за 2012 г. със сумата от 123 247, 40 лв. и допълнително да начислят за м. 03.2012 г. ДДС в размер на 24 649, 48 лв., ревизиращите са съобразили, че през процесния период „Янмар" ЕООД е страна по два договора за лизинг на активи с лизингодател- „И Еф Д. А. Л“ ЕООД за автомобил Ивеко АТ 440 С44 Т, с цена на придобиване 68 000, 00 евро /132 996, 44лв. без ДДС/ и за полуремарке Менчи СА 850 Р, с цена на придобиване 37 290, 00 евро /72 932, 90 лв. без ДДС/. Общата цена на придобиване на двата актива е 205 929, 34 лв. Лизинговите договори са сключени през м. 01.2007г. за срок от 60 месеца. Активите по тях са заведени счетоводно от ревизирания на 31.01.2007 г. по сметка 205 „Транспортни средства" за общата сума от 205 929, 34 лв., като е определен 10 годишен срок на ползването им. Констатирано е, че сроковете на договорите за лизинг са изтекли към 05.03.2012 г., като са направени приключващи вноски по тях на 23.02.2012 г.: 61-ва вноска -7 983, 38 лв. и 4 379, 58 лв. Установено е още, че Я.Я - управител на „Янмар“ ООД, на 05.03.2012г. е подписал 2 броя нотариално заверени декларации за съгласие, с които е заявил, че във връзка с изтичане на сроковете по двата договора за лизинг, сключени „И Еф Д. А. Л“ ЕООД е съгласен собствеността върху лизинговите активи да премине на физическото лице Д.Б - майка на другият управител на дружеството.

С договор с нотариална заверка на подписите на страните от 29.03.2012г. лизингодателят „И Еф Д. А. Л“ ЕООД е прехвърлил на Д.Б правото на собственост върху товарен автомобил IVECO STRAUS AT440S43T, с per. [рег. номер на МПС] и полуремарке модел MENCI SA850 R, с per. [рег. номер на МПС],

При тези релевантни факти и обстоятелства ревизиращите са приели, че „Янмар“ ЕООД се е разпоредило със собствени активи, придобити с плащането на последните вноски на 23.02.2012 г., съгласно договореното по т. 2.4 на двата лизингови договори, сключени с „И Еф Д. А“. Във връзка с разпореждането с описаните активи, ревизираното дружество е направило счетоводни записвания по кредита на сметка 205 „Транспортни средства" със сумата 205 929, 33 лв., срещу дебитиране на сметка 241 „Амортизация" - 82 681, 94 лв. и дебитиране на сметка 709 „Други приходи" със сумата 123 247, 40 лв., представляваща остатъчна стойност /балансова стойност/ след приспадане на натрупаните амортизации. Въпреки, че с/ка 709 е дебитирана с балансовата стойност на активите, по кредита на сметката не са отразени обороти. В счетоводството на ревизираното дружество няма отразено плащане по сделките за продажба на лизингованите активи и при ревизията не са събрани доказателства за извършено плащане от лицето Д.Б.

В резултат на тези констатации ревизиращите са достигнали до извода, че от подписването на лизинговите договори през м. 01.2007 г. до приключването им през м. 02.2012 г. лизингодателят е издавал на „Янмар" ЕООД фактури с начислен ДДС за направените вноски по двата договора за лизинг и РЛ е упражнявало правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Приели са, че прехвърлянето на собствеността на активите е доставка на стока по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в редакцията за 2012 г./, осъществена на 05.03.2012 г. Счели са, че на тази дата е настъпило данъчно събитие и съгласно разпоредбите на ЗДДС в 5 - дневен срок /до 11.03.2012 г./ ревизираното дружество е следвало да издаде фактура и да начисли ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС при данъчна основа в размер на остатъчната стойност /балансова стойност/ на двете превозни средства - 123 247, 40 лв., възлизащ на сумата от 24 649, 48 лв. Поради това са установили същата като допълнително дължим ДДС и са начислили лихви за забава в размер на 15 463, 46 лв. на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

Ревизиращите са установили още, че приходът от разпоредителната сделка с активите по договорите за лизинг в размер на 123 247.40 лв. / след приспадане на начислените амортизации/ не е отчетен от дружеството, с оглед на което и на основание чл. 78 от ЗКПО те са увеличили декларирания финансов резултат с тази сума, в резултат на което са определили допълнително дължим корпоративен данък за 2012 г. в размер на 12 324, 74 лв. и прилежащи лихви.

Финансовият резултат за 2012г. е увеличен и със сумата от 51 274, 72 лв., представлява неотчетен приход от разпореждане с актив на същата балансова стойност. В тази връзка е установено, че дружеството се е разпоредило със склад за зърнени храни и прилежащ парцел 1398 кв. м., земеделска земя - 3, 910 дка и парцел в стопански двор 3, 885 кв. м. в гр. Г. Т, като активите са отписани през 2012 г. от ДАП и отчетните регистри на дружеството. При отписването на актива балансовата му стойност в размер на 51 274, 72 лв. е осчетоводена по дебита на с/ка 709, а по Кт на с/ка 709 не е отчетен приход от разпоредителните действия с актива. Така установеният данъчен финансов резултат при ревизията общо възлиза на сумата от 159 668.12 лв., въз основа на която е установен общо дължим корпоративен данък в размер на 15 966.81 лв., лихва за забава 8 441.67 лв. и лихва за забава на авансови вноски в размер на 93.46 лв.

При административното обжалване на РА горестоящият орган е приел, че ревизираното дружество не е осъществило доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, а е прехвърлило на Божева правото на придобиване на собственост. Подчертал е, че доколкото и в двете декларации за съгласие не е предвидено заплащане на възнаграждение за придобитото право, то спрямо осъществените безвъзмездни доставки е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство е проведена СОЕ, която съдът е преценил като ирелевантна за спора. Той е дал вяра на заключението по приетата ССчЕ, експертът по която е посочил, че моторните превозни средства по сключените от ревизирания договори за финансов лизинг правилно са заприходени като активи чрез счетоводните записи в Счетоводен регистър на сметка 152-01 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг 2098-01/26.01.2007г. и Счетоводен регистър на 152-02 „Получени дългосрочни заеми/Лизинг 2098-02/31.01.2007г. Последните 60-ти вноски по двата договора за лизинг са осчетоводени на 23.02.2012г., като на същата дата са осчетоводени и 61-вите вноски, които представляват остатъчните стойности на процесните МПС, за които са издадени фактури. Констатирал е още, че във връзка с договорите за прехвърляне на собствеността върху МПС - тата на Д.Б, в счетоводството на ревизирания няма счетоводни записи. Стойността на заплатените лизингови вноски без ДДС е 205 929, 33 лв., като по сметка 205 „Транспортни средства" са отразени стойностите на двата лизингови договора и размерът на начислените амортизации на двете МПС - общо 82 681, 94 лв. Неамортизираната част на двата актива е в общ размер на 123 247.40лв. и с тази сума е намален счетоводният резултата на дружеството за 2012г., като е отчетен пряк разход в същия размер.

Въз основа на представената Главна книга за 2012г. вещото лице е уточнило, че сметка 205 „Транспортни средства” е кредитирана срещу дебитиране на сметки 241 „Амортизация на ДМА” с 82 681, 94 лв., дебитиране на сметка 709 „Други приходи” с 123 247, 40 лв. или общо 205 929, 34 лв. Така сметката е занулена, а сметка 709 „Други приходи” е дебитирана със 123 247, 40 лв. срещу кредитиране на сметка 205 „Транспортни средства”. Остатъчното дебитно салдо, представляващо загуба от двата актива, е в размер на 123 247, 40 лв. Експертът е посочил, че стойността на заплатените от жалбоподателя лизингови договори е отразена по сметка 205 „Транспортни средства” и възлиза общо на 205 929, 33 лв., а размерът на начислените амортизации на двете МПС са общо 82 681, 94 лв., като върху прекия разход, отчетен от ревизирания по с-ка 709 „Други приходи“ в общ размер от 123 247, 40 лв. се дължи ДДС.

Относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2012г. със сумата 51 274, 72 лв. вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ревизирания няма отразен приход от прехвърлени имоти, намиращи се в гр.Г. Т – няма кредитиране на сметка 709 „Други приходи”. Взетите счетоводни операции за отписването на имотите са само мемориални ордери, които са вътрешни счетоводни документи.

При тази фактическа установеност съдът е приел, че с декларирането на съгласие правото на собственост върху МПС-тата по договорите за лизинг да се прехвърли на свързаното лице Д.Б ревизираното дружество е осъществило безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал.З, т. 2 от ЗДДС /в приложимата редакция/. Преценил е, че след като остатъчната стойност на транспортните средства като активи след приспадане на натрупаните амортизации възлиза на сумата от 123 247.40 лв., то това са направените преки разходи по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗДДС за извършената безвъзмездна услуга на Божева по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Счел е, че след като с неамортизираната част от двата актива е намален счетоводния резултат на ревизирания, като е отчетен пряк разход в същия размер, то това е и данъчната основа, върху която законосъобразно с РА е начислен ДДС в размер на 24 649.48лв.

Относно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2012г със сумата от 123 247.40лв., решаващият състав е счел, като е осчетоводило загуба от двата актива в размер на 123 247, 40 лв. ревизираният е намалил счетоводния си финансов резултат, без да отрази прихода от услуга в размер на балансовата стойност на активите след приспадане на начислените амортизации до 05.03.2012г. Поради това е приел, че извършеното на основание чл. 78 ЗКПО преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със сумата от 123 247.40 лв. е законосъобразно.

Във връзка с извършено увеличение на финансовия резултат за 2012г. със сумата от 51 274.72лв., съдът е приел, че тази сума е продажната цена на активите и с нея законосъобразно на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2012г. По аргумент от чл. 89 ЗКПО във вр. с чл. 175 от ДОПК първоинстанционният съд е формирал заключение за дължимост и на установените лихви върху авансови вноски.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно чл. 8 ЗДДС, услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвани като платежно средство. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, в приложимата й към м. 03. 2012г. редакция, съдържа фикция, по силата на която за възмездна доставка на услуга се смята безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. По аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗДДС, в редакцията в сила от 01.01.2012г., данъчната основа на доставка за услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.

В случая между страните не е спорно, че ревизираното дружество като лизингополучател по два договора за финансов лизинг, с изтичането на сроковете им и заплащането на уговорената остатъчна стойност е придобило предвиденото в тях право да му се прехвърли собствеността на активите. Спорът е концентриран върху въпроса дали единствено двете остатъчни стойности са преките разходи по придобиването на правото да му се прехвърли собствеността върху активите или релевантна е балансовата стойност на активите към момента на отписването им, определена след приспадане на амортизационните отчисления.

В решението си по дело С- 118/2011г. СЕС подчертава, че трябва да се прави разлика между оперативен и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността или че стойността от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката. Уточнява още, че в хипотезата, при която в договора за лизинг се предвижда прехвърляне на собствеността на автомобила на лизингополучателя, сделката трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. Съгласно чл. 4.3 от приложимия СС- 17 „Лизинг“ наемателят отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания; записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски; отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква "б" стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания; признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания; начислява амортизация на амортизируемите наети активи - в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи и намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми. Именно тези суми, редуцирани с амортизационните отчисления, представляват преките разходи, направени за активите по договорите за лизинг, а заплащането на всички уговорени лизингови вноски плюс договорената остатъчна стойност е престацията, срещу която лизингополучателя придобива правото да му бъде прехвърлена собствеността върху актива. Поради това, несподелима е тезата на касатора, че сумата на направените преки разходи е в размер на остатъчната стойност на двата актива, представляваща направените 61- ви вноски по лизинговите договори. Същата не е в унисон и със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което при изслушването му изрично е уточнило, че отговорът по т. 8.1 касае хипотези, при които е сключен договор за оперативен, а не за финансов лизинг. Друго не следва и от изтъкнатата в жалбата възможност „Янмар“ ЕООД да се откаже от правото да придобие автомобилите, тъй като независимо, че преценката за упражняването на опцията за придобиване е предоставена на лизингополучателя, то това не променя спецификата на договора като такъв за финансов лизинг и обстоятелството, че опцията за закупуване на актива е на цена, която е значително по-ниска от неговата справедлива стойност към датата, на която опцията става изпълнима. Ето защо, като е приел, че с волеизявленията си за прехвърляне на правото му да придобие собствеността върху активите на трето лице ревизираното дружество е осъществило възмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, при данъчна основа в размер на направените по лизинговите договори преки разходи, намалени с амортизационните отчисления, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Достигайки до извода, че в частта, с която с РА е установен допълнително дължим ДДС за д. п. м. 03.2012г. на основание чл. 86 ЗДДС в размер на 24 649.48 лв. и следващите се лихви за забава, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В останалата си част обжалваният съдебен акт е неправилен.

Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил приложимата спрямо процесното безвъзмездно предоставяне на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС разпоредба на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Визираната норма предвижда, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В тази връзка необосновано първоинстнационният съд изцяло е игнорирал заключението на експерта по проведената СОЕ, определящо стойността на пазарната цена на автомобила и полуремаркето по договорите за лизинг към датата на прехвърляне на опцията за изкупуването им. Освен, че не е обсъдил отговорите на вещото лице, съдът не е изложил и никакви мотиви доколко посочената от експерта пазарната цена е определена по някой от нормативно регламентираните методи по § 1, т. 10 ДР ДОПК вр. § 1, т. 14 ДР ЗКПО. В резултат на това, по делото са останали неизяснени релевантни за спора факти и обстоятелства, които предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана не могат да бъдат установявани в касационното производство.

Наред с горното и независимо от изричните възражения на оспорващия и заключението на експерта по ССчЕ, първоинстанционният съд не е обсъдил представения договор за наем на процесните имоти в гр. Г., Тошево, както и НА № 90/2012г., в който като продавач не фигурира „Янмар“ ООД. В решението липсват каквито и да е фактически констатации и правни изводи относно констатациите на вещото лице, че в качеството си на наемател „Янмар“ ООД е осчетоводило подобрение на наети активи, като при прекратяването на наемните договори неамортизирана част от тези подобрения са възлизали на 51 274.72 лв. Именно тази сума е приета от съда като продажна цена на двата актива, без да са изложени никакви мотиви, които да обосновават формираното заключение, че наетите имоти са продадени от ревизирания. При липсата на фактически установявания относно посочените релевантни факти и обстоятелства, спорът е останал неизяснен от фактическа страна и първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение. Това налага неговата отмяна и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, като въз основа на тях посочи кои факти и обстоятелства приема за установени и какви са произтичащите от тях правни изводи. Решаващият състав следва да прецени какъв е размерът на пазарната цена на процесния автомобил и полуремерке към деня на прехвърляне на опцията за изкупуването им, като за целта е необходимо да прецени доколко заключението по проведената СОЕ е изготвено по някой от приложимите методи по § 1, т. 10 ДР ДОПК вр. § 1, т. 14 ДР ЗКПО. Въз основа на така определената пазарната цена на автомобила и полуремаркето и в зависимост от изводите за наличието на основание за увеличаване на счетоводния финансов резултат със сумата от 51 274.72 лв., съдът следва да постави допълнителна задача на експерта по ССчЕ, който след съответното преобразуване на финансовия резултат на дружеството /вкл. и във варианти/, да посочи какъв е размерът на данъчния финансов резултат на ревизирания за 2012г., какъв е размерът на дължимия от него корпоративен данък, лихва за забава и лихва за забава на авансови вноски.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по потвърдената част от първоинстанционното решение, възлизащо на сумата от 1 733.39 лв. Съобразно материалния интерес по останалата спорна част, при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС - чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1518/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3012/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Янмар“ ЕООД, гр. П. срещу Ревизионен акт № Р-16001617007544-091-001/14.06.2018г., поправен с РА № П-16001618128204-003-001/16.07.2018г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 514/04.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Янмар“ ЕООД е установен допълнително дължим ДДС за д. п.м. 03.2012г. в размер на 24 649, 48лв. и лихви за забава в размер на 15 463, 46лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1518/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3012/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която „Янмар“ ЕООД, гр. П. е осъдено да заплати на Дирекция“ ОДОП“- Пловдив сумата до 1733.39 лв.

ОСЪЖДА „Янмар“ ЕООД, гр. П. да заплати на НАП сумата от 1733.39 лв. /хиляда седемстотин тридесет и три лв. 0.39 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОТМЕНЯ Решение № 1518/11.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3012/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част.

ВРЪЩА делото в отменената му част на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.