Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Мухамад, действаща лично и като законен представител на малолетните си (вече непълнолетни) деца А. И. и З. И., [гражданство], против решение № 53 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11538/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 3100 от 05.10.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р.Б.И доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и доказателства по делото и така е постановил неправилно решение, поради и което е поискана отмяната му.

Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), изразява становище за неоснователност по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденците.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Мухамад, действаща лично и като законен представител на децата си А. И. и З. И., [тражданство], срещу решение № 3100 от 05.10.2018...