Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 273/24.04.2019 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 179/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001318002511-091-001/31.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 36/21.01.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който за „ВИНТАЖ“ ЕООД, при условията на уредената солидарна отговорност в чл. 177, ал. 1 ЗДДС е определено задължение към бюджета в размер на 91 515, 72 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 16 121, 54 лв. за дължим и невнесен ДДС от „Е. С“ ЕООД за данъчни периоди м. 12.2016 г. и м. 01.2017г.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „ВИНТАЖ“ ЕООД, чрез адв.. О, в писмен отговор на касационната жалба моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Позова се на практика на ВАС като посочва, че фактът на плащане чрез способи на прихващане или цедиране на вземане, не налага извод, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира,...