Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Сънрайз“ АД, подадена чрез адв.. П, срещу решение № 712/10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2401/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-672/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при О. Н, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” при О. Н, с който са установени задължения за такса битови отпадъци общо в размер на 4 374, 51 лева и лихва в размер на 1 500, 53 лева (изчислена към 24.04.2018 г.), за недвижим имот находящ се в с. Е., общ. Несебър, В.С.Е, деклариран с Декларация вх. № 14516/19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Счита, че в акта не се съдържа начина на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Обосновава аргументи за липсата на основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Според касатора от представените по делото заповеди, определящи частите от населените места, включени в системата за организирано поддържане на чистота, не може да се обоснове принадлежността на имота на жалбоподателя към територията, посочена в заповедите, както и реалното предоставяне на услугите. В тази връзка счита, че административният орган не е успял да докаже обстоятелствата, които са били в негова тежест. Иска отмяна на решението и отмяна на оспорения АУЗД, както и присъждане на разноски за касационното производство.

Ответникът – Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Н, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:.

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „Сънрайз“ АД против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-672/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при О. Н, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” при О. Н, с който са установени задължения за такса битови отпадъци общо в размер на 4 374, 51 лева и лихва в размер на 1 500, 53 лева (изчислена към 24.04.2018 г.), за недвижим имот находящ се в с. Е., общ. Несебър, В.С.Е, деклариран с Декларация вх. № 14516/19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ.

За да обоснове този резултат, съдът е приел, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е възприел за неоснователно твърдението на „Сънрайз“ АД, че правото му на защита е нарушено, тъй като в оспорения АУЗД имотът не е индивидуализиран. Според решаващия съд в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ самият жалбоподател е посочил, че недвижимият имот, представляващ сграда - хотел "Андалузия" е разположен в с. Е., местност Елените, като на всяка страница от формуляра на декларацията изрично е вписан текст "За деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 255 и чл. 313 НК". Възприети са за ирелевантни възраженията касаещи предоставянето на компонентите за ТБО услуги относно с. Е., общ. Несебър, предвид факта, че самият жалбопоподател изначално е посочил, че недвижимият имот е разположен във В.С.Е. В мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота както чрез номера на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер. Първоинстанционният съд е разгледал като неоснователно твърдението на дружеството, че правото му на защита е съществено нарушено, поради неконкретизирането на отделните компоненти от ТБО. Органът по приходите е посочил в мотивите на акта, че е определил задълженията на база данъчната оценка на имота, но при проверка съдът е установил, че е приел отчетната стойност, декларирана от дружеството в декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Размерът на всяка от трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. Поради това съдът е установил, че дружеството не е лишено от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл липсва съществено процесуално нарушение.

Административен съд – Бургас е обсъдил поотделно оплакванията на дружеството за всеки от трите компонента, участващи във формирането на ТБО относно начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер, достигайки до извода, че всички компоненти на ТБО, определени с АУЗД № 672/24.04.2018 г., са дължими от "Сънрайз" АД. С оглед на това е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № МДТ - 672/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н. Решението е неправилно.

Съдът е приел, че ответникът е ангажирал множество доказателства по делото, обективиращи реалното изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Този извод е обоснован без да се установи къде се намира процесният имот и попада ли същия в границите на районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В конкретния случай от кмета на община Н. са издадени заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г., с които съответно за 2014 г. и 2015 г. са определени районите на територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на чистотата и в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За гр. С. В границите на районите, в които се предоставят услугите са посочени в т. 3 от приложението към съответната заповед. Територията на ваканционното селище "Елените" не е включена изрично в така очертаните граници. Съгласно т. 3. 6 от приложенията и към двете заповеди, към районите, които ще се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ са включени местности "Варницата" и "Козлука" обхващащи края на регулацията на гр. С. В "до" ВС Елените (под и над пътя) - к-с "Ц. П", к-с "Зорница", к-с "Етъра", к-с "П. Ф. Б", к-с "М. Ф. Б", к-с "П. Ф. Б", к-с "Марина Вю Ф. Б", к-с "К. Ф клуб", к-с "И. Ф клуб". При така очертаните граници на района не може да се приеме, че районът "до ВС Елените" обхваща и самото ваканционно селище Елените и всички имоти на негова територия. За процесния имот не е установено дали се намира в местностите "Варницата" и "Козлука". В конкретния случай липсват такива данни и в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която дружеството е декларирало земя /УПИ – 502.75/ и сграда - хотел Андалузия сграда 25, находяща се в с. Е., община Н., местност Елените. В хода на съдебното производство е останало неизяснено дали районът на "местностите "Варницата" и "Козлука" обхващащ края на регулацията на гр. С. В "до" ВС Елените (под и над пътя), очертан в т. 3. 6 от приложенията към заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. на кмета на общината, включва "и" района на ваканционното селище "Елените" или "ВС Елените (под и над пътя)" е крайната граница на района, предвид употребата на израз "до". Не е изяснен и въпросът в коя местност се намира процесният имот. В хода на съдебното производство ответникът е представил извадки от КК на гр. С. В и на с. Е., но тези писмени доказателства са нечетливи и от тях не се установява конкретното местонахождение на процесния имот. Първоинстанционният съд не е обсъдил и представеното по делото удостоверение от служба по кадастъра – Бургас № СК3/17.08.2007г. /л. 735/ 736/, от което е видно, че по одобрените през 2005 г. КККР територията на ваканционно селище „Елените“ с одобрения през 2002 г. кадастрален план попада в двете землища – както в това на с. Св. Влас, така и в това на с. Е.. Не е изследван въпросът конкретният имот на Сънрайз“ АД къде попада – дали в землището на с. Св. Влас или в това на с. Е.. Съдът не е дал указания на ответника - страната, която носи доказателствената тежест в съдебното производство, че за горните обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, като също така липсват доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, протоколи за извършена работа, план-сметки, фактури за направени плащания и др. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, а именно къде се намира процесният имот - в с. Е. или във в. с. Е., включен ли е в границите на районите на територията на община Н., съгласно приложенията към заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. на кмета на общината, съответно ангажирани ли са от страна на административния орган доказателства за престиране на услугите. Изясняването на тези факти е от съществено значение за определяне на вида на предоставяните услуги по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и преценката за реалното им извършване от общината съгласно чл. 62 ЗМДТ.

Това налага обжалваното решение да се отмени като неправилно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства.

В производството по чл. 226 АПК съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства относно точното местонахождение на имота, както и за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. При необходимост от специални знания, съдът на основание чл. 171, ал. 2 АПК следва да назначи съдебно - техническа експертиза, която да даде отговор на спорните въпроси относно местонахождението на имота, попада ли същия в определените райони на територията на общината, включени в системата за организирано събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, реално престирани ли са услугите. След изясняване на тези факти съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения АУЗД.

По отношение на разноските, включително и сторените в настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 712/10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2401/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване.