Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП” - Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 676/26.03.2019г. по адм. д. № 1764/2017г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16001616003053-091-001/27.03.2017г. на ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение общо 10 000лв за двете инстанции и 384, 40лв държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Касаторът е подал и частна жалба против определение № 776/12.04.2019г. по същото дело, с което АС - Пловдив е изменил решението в частта на разноските, като е осъдил ответника да заплати сумата от 3420лв. разноски по делото на Г.М, които включват 920лв разноски за превод на документи. Моли определението да бъде отменено, като постановено в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ДОПК.

Ответникът по касационната жалба Г.М с ЕТ „Г.М” по съображения в писмени бележки моли решението и определението за изменение на решението в частта на разноските като правилни да бъдат оставени в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационна инстанция. Оспорва като прекомерна претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба и частната жалба са допустима и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001616003053-091-001/27.03.2017г. на ТД на НАП-Пловдив, с който на Г.М с ЕТ „Г.М” допълнително са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. 20 079,...