Р Е Ш Е Н И Е

№ 50128

гр. София, 09.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия М. Ж. т. д. № 2718 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50507 от 17.07.2023 г. по т. д. № 2718/2021 г. на Върховен касационен съд, I т. о. е допуснато касационно обжалване на решение № 260096 от 7.04.2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав в обжалваната от „Д.“ АД, [населено място] част, с която след частична отмяна на решение № 193 от 27.12.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд е признато за установено по иска на Т. Г. Т. срещу „Д.“ АД, че Т. Г. Т. е акционер в „Д.“ АД, като същият притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството.

Касаторът „Д.“ АД поддържа, че решението в обжалваната от него част е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Недопустимостта на въззивния акт обосновава с твърдения за произнасяне свръхпетитум, а именно по отношение на Т. Т. едновременно като ищец и ответник. Излага оплаквания, че в отклонение от процесуалните правила съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните и свързаните с тях доказателства. Оспорва като противоречащи на материалния закон и необосновани изводите във въззивното решение, че особените условия за прехвърляне на поименните акции от капитала на дружеството е следвало да бъдат вписани в търговския регистър, независимо от обстоятелството, че тези условия са били част от съдържанието на обявения в регистъра устав на ответното дружество, както и че те не са станали известни на третите лица и в частност на ищеца Т.. Касационният жалбоподател изразява становище, че по силата на необоримата законова презумпция на чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ съдържанието на устава се смята за известно на третите лица от момента на обявяването му, тоест в случая винкулираността на акциите от капитала на ответното дружество следвало да се счете за публично оповестена, съответно ищецът Т. бил недобросъвестен, а не добросъвестно трето лице, както било прието в атакувания акт на Пловдивски апелативен съд. Счита за неправилно и заключението на въззивния съд, основано на вписването в книгата на акционерите и на събраните по делото писмени доказателства, изходящи от дружеството и неговите органи, че в случая е осъществено потвърждаване и приемане на акционерните права на ищеца от страна на „Д.“ АД. Оспорва като несъответно на процесуалните норми и позоваването с оглед качеството на ищеца на акционер в ответното дружество на влезлите в сила съдебни решения, с които са уважени искове с правно основание чл. 74 ТЗ, предявени от Т. срещу дружеството. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба Т. Т. поддържа, че жалбата е неоснователна. Мотивира становище, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда, че невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица, следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 174, ал. 2 и чл. 163, т. 3 ТЗ, установяващи като подлежащи на вписване в търговския регистър обстоятелства особените условия за прехвърлянето на поименни акции. Излага съображения, че тъй като ТЗ предвижда задължение за вписване в търговския регистър на ограниченията за прехвърляне на акции, то по силата на чл. 10 ЗТРРЮНЦ ако такова вписване не фигурира по партидата на дружеството в електронния регистър, ограничението не съществува за третите лица, какъвто е ищецът. Въз основа на посоченото тълкуване извежда, че в конкретния случай придобиването на акционерни права в ответното дружество от ищеца Т. е действително и противопоставимо на дружеството, което с множество свои действия последното е признавало. Прави искане атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови решението от 7.04.2021 г., въззивният съд е приел, че на 03.09.2010 г. по партидата на ответното дружество в търговския регистър е обявен устав на дружеството; капиталът на акционерното дружество е 96 360 лв., разпределен в 16 060 обикновени поименни акции с номинална стойност 6 лв. всяка; в чл. 8 от устава е предвидено прехвърлянето на акциите да се извършва чрез джиро и да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството, както и че ако някой от акционерите желае да прехвърли поименни акции на трети лица, той следва да предложи в писмена форма изкупуването им първо на останалите акционери, които могат да ги изкупят съразмерно с броя на притежаваните от тях акции, като акциите могат да бъдат прехвърлени на трети лица, само ако останалите акционери откажат да ги изкупят. Съдът е констатирал, че тези особени правила, свързани с прехвърлянето на акции от капитала на дружеството, не са сред вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като съгласно извършената служебна справка в графа 31а към 03.09.2010 г. и впоследствие - до момента на констатацията като особени условия за прехвърляне на акциите е вписано само „прехвърляне чрез джиро“.

В решението на въззивния съд е посочено, че съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва чрез джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството, като в устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции. Решаващият състав е приел, че уставът на ответното дружество /в чл. 8/ предвижда такива други условия, като на основание чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ същите е следвало да бъдат вписани в търговския регистър, което не е сторено. С оглед неосъщественото вписване в регистъра на подлежащите на вписване обстоятелства съдът е направил заключение, че особените условия за прехвърляне на акциите не са станали известни на третите добросъвестни лица /чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ/. Посочил е, че за тях, при извършване на справка в регистъра за вписаните обстоятелства, е видно единствено, че прехвърлянето на поименни акции от капитала на „Д.“ АД се извършва чрез джиро. Изразил е становище, че обстоятелството, че уставът на ответното дружество е обявен в търговския регистър на 03.09.2010 г., а в неговото съдържание има клауза, предвиждаща особен ред относно прехвърлянето на поименни акции, не санира липсата на вписване по чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ, тъй като обявяването на устава представлява изпълнение на изискванията на друга разпоредба – чл. 174, ал. 4 ТЗ. Съдът е счел, че при придобиване за първи път на 01.10.2010 г. на поименни акции от капитала на „Д.“ АД чрез прехвърлянето им с джиро от М. Г. на Т. Т., последният в качеството си на трето лице за дружеството е действал добросъвестно. Приел е, че на посочената дата според представените по делото временни удостоверения, прехвърлени чрез джира в алонжи към тях, ищецът е придобил общо 242 акции от капитала на „Д.“ АД, като тези прехвърляния са вписани в книгата на поименните акционери /водена до юли 2015 г./ на 27. 07. 2012 г., съответно са имали действие спрямо дружеството по аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ. Решаващият състав е изложил съображения, че при първото прехвърляне чрез джиро на 1.10.2010 г. и при установените последващи такива, ищецът е бил трето добросъвестно лице и дружеството не може да се позовава на ограничения в правилата за прехвърляне на акции, каквито не са вписани в търговския регистър. Подчертал е, че основната цел на правилата относно вписванията в регистъра, е защита и сигурност на търговския оборот и третото добросъвестно лице, придобило чрез джиро поименни акции, при липса на вписани ограничения в правилата за прехвърлянето им, е придобило валидно.

В решението са изложени и допълнителни аргументи, че с вписването на извършените прехвърляния в книгата на поименните акционери, дружеството е приело последиците от тях. Изтъкнато е, че са налице и писмени доказателства, изходящи от ответното дружество и неговите органи, в които Т. се сочи като притежател на поименни акции от капитала на ответното акционерно дружество. Решаващият състав е посочил, че с влязлото в сила решение по в. т. д. № 21/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, е разрешен въпросът за винкулирания характер на акциите от капитала на ответното дружество и за извършеното вписване в книгата на акционерите на ищеца Т.; с последното решение и влязлото в сила решение по т. д. № 131/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с които по искове по чл. 74 ТЗ на Т. срещу „Д.“ АД са отменени решения на общото събрание на ответното дружество от 28.03.2014 г. и 24.07.2014 г., е прието, че вписването на ищеца в книгата на акционерите има обвързващо действие спрямо дружеството, както и че към датите на двете общи събрания на акционерите Т. е бил акционер в „Д.“ АД. При липсата на данни за извършено прехвърляне на притежаваните от ищеца поименни акции от капитала на ответното дружество след влизане в сила на тези съдебни решения Пловдивски апелативен съд е счел, че ищецът е запазил правата си на акционер.

По втория спорен въпрос за броя притежавани от ответника поименни акции от капитала на ответното дружество въззивният съд, като е взел предвид извършените оспорвания на подписите на прехвърлителката М. Г. върху джирата, както и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-графически експертизи, е формирал извод, че е доказано оспорването на подписите на Г. само по отношение на джирото в четири алонжа - № 121/01.10.2010 г., № 249/19.07.2012 г., второ такова със същия номер и дата - № 249/19.07.2012 г. и № 449/18.07.2012 г., материализиращи права върху 61 броя акции. Следователно, от общо вписаните в книгата на акционерите като придобити от Т. 5403 броя акции съдът е счел, че следва да се извадят 61 броя акции, за които не се установява прехвърляне, съответно да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 5342 броя поименни акции от капитала на ответното дружество. Изтъкнато е, че ищецът въобще не е представил доказателства за притежавани акции над вписания в книгата на акционерите брой, а именно до претендирания брой от 7921 акции.

С определение № 50507 от 17.07.2023 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение в частта за уважаване на предявения иск по чл. 71 ТЗ на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Добросъвестно ли е третото лице по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, ако липсва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства подлежащи на вписване, но същите обстоятелства са част от съдържанието на обявен в ТРРЮЛНЦ акт по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ?“.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. По силата на разпоредбата на чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ на вписване подлежат само обстоятелства, за които закон предвижда, че се вписват, а съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ се обявяват актове, за които закон предвижда, че подлежат на обявяване. Оповестителното действие на вписването е регламентирано в чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, според който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Налице е оборима презумпция - до изтичането на петнадесет дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. В ал. 2 на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ е уредено конститутивното действие на вписването, което настъпва само ако закон изрично предвижда тази последица. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ регламентира възможността трети добросъвестни лица да се позовават на вписването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Без значение е дали е възможно лицето да узнае за съществуването на обстоятелството, тъй като то се доверява на вписаното в регистъра. Добросъвестността по смисъла на последната цитирана разпоредба означава третото лице да не знае, че обстоятелството съществува. Недобросъвестността, тоест конкретното знание на третото лице, че обстоятелството се е осъществило, въпреки че не е вписано, следва да се докаже от този, който претендира правните последици от подлежащото на вписване, но невписано обстоятелство. Действията на вписването по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ целят гарантиране на сигурността на оборота, като предпазват третите лица от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестни им факти и обстоятелства /съществуващи, но невписани в съответния регистър/ за юридическото лице, с което встъпват в правоотношение, респ. изменят или прекратяват съществуваща правна връзка.

Обявяването на актове в ТРРЮЛНЦ има действието по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ – публичност на акта, като съгласно ал. 2 на същия член представените подлежащи на обявяване актове се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването. Правното значение на обявяването е различно в случаите, в които законът предвижда обявяването на актове в ТРРЮЛНЦ. Обявяването може да има чисто информационно значение за неограничен кръг лица /например обявяването на годишния финансов отчет/, да създава противопоставимост не само на представянето на акта в регистъра, но и на неговото съдържание /например покана за свикване на общо събрание на акционерите – чл. 223, ал. 3 ТЗ/, да е елемент от осъществяването на конкретен фактически състав /например обявяване на договор или план за преобразуване и доклад на управителен орган като елемент от фактическия състав на преобразуването/.

За акционерното дружество подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства са установени в чл. 174, ал. 2, изр. 1 ТЗ и са фирмата, седалището и адресът на управление на дружеството; предметът на дейност и срокът, ако има такъв; размерът на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, видът и броят на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива /в този случай акциите се наричат винкулирани/, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техният мандат и броят на членовете им; видът и стойността на непаричните вноски, ако има такива; други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството, имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет. Особените условия за прехвърлянето на акциите са част от несъщественото съдържание на устава на акционерното дружество /чл. 185, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ/ и подлежат на вписване като обстоятелства, съдържащи се във факултативна уговорка на устава. В този смисъл и с оглед изясненото действие на вписването съдържащите се в устава особени условия за прехвърляне на акциите, които са вписани в търговския регистър, са противопоставими на третите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ТЗ уставът се представя в търговския регистър и се обявява. При изменение или допълнение в търговския регистър се представя за обявяване препис от устава с измененията към съответната дата, заверен от лицето или от лицата, представляващи дружеството. Обявяването на устава е в интерес на третите лица, които влизат в правоотношения с дружеството и осигурява публичност на устава - чл. 9, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изричното предвиждане в ТЗ на подлежащите на вписване обстоятелства за акционерното дружество и правните последици на вписването обуславят извод, че невписаните обстоятелства, макар и част от съдържанието на обявен устав, са непротивопоставими на третите лица в отношенията им с дружеството.

По тези съображения съставът на ВКС приема, че когато в търговския регистър не са вписани обстоятелства, подлежащи на вписване за акционерното дружество, каквито са особените условия за прехвърлянето на акции, но тези обстоятелства са част от съдържанието на обявения устав на дружеството, третите лица не са недобросъвестни по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

По основателността на касационната жалба на „Д.“ АД:

Не е налице въведеното от касатора основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 ГПК - недопустимост на обжалваното въззивно решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Както бе посочено и в определението по чл. 288 ГПК, в случая са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск по чл. 71 ТЗ, като не се установява десезиране на съда и отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед съобразяването от съда на исканията на ищеца Т. и на наведените от него фактически твърдени. Неоснователен е доводът на касатора за произнасяне свръхпетитум, обоснован с твърдени за уважаване на установителния иск и по отношение на ищеца Т.. Въззивният съд е признал за установено, че Т. е акционер в ответното дружество и притежава 5342 бр. поименни акции от капитала на „Д.“ АД, като произнасянето му е по иска на Т. срещу дружеството, в какъвто смисъл е отразеното в диспозитива на съдебния акт, че членствените права на ищеца се установяват в отношенията на страните. Извън това, дори и да би било налице недопустимо произнасяне по отношение на самия ищец, то този порок не би могъл да доведе до недопустимост на въззивното решение за уважаването на инцидентния установителен иск по чл. 71 ТЗ срещу ответното дружество, както се поддържа от касатора.

Предвид отговора на правния въпрос настоящият състав намира, че касационните доводи на „Д.“ АД за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд във връзка с членствените права на ищеца са неоснователни.

С решение № 19 от 8.08.2019 г. по т. д. № 2511/2017 г. на ВКС, II т. о. е прието, че според общия принцип на чл. 185, ал. 2 ТЗ, поименните акции могат да се прехвърлят свободно на всяко трето лице, като прехвърлянето се извършва с джиро и подлежи на вписване в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството. При винкулираните акции са налице предвидени в устава съгласно предоставената от чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ възможност други условия за прехвърляне на поименни акции, чиято цел е до известна степен да ограничат правата на акционерите за свободно разпореждане, в интерес на акционерното дружество и с оглед осигуряването на регулиран персонален състав на същото. Ако са нарушени или заобиколени установените изисквания, акциите не се считат прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по отношение на дружеството, т. е. прехвърлянето им не поражда действие спрямо тези лица при условията на относителна недействителност. В резултат на това, приобретателят не може да се легитимира като акционер в дружеството и да упражнява права като такъв.

В случая ответникът търговско дружество поддържа възражение, че извършените прехвърляния с джиро на акции от капитала на ответното дружество от М. Г. на Т. Т., за които с оглед доводите на касатора „Д.“ АД не съществува спор, че са с предмет 5342 броя поименни акции, са му непротивопоставими поради неспазване на предвидените в чл. 8 от устава особени условия за прехвърляне на акциите. По делото е установено, че съгласно чл. 8 от устава на ответното дружество прехвърлянето на поименните акции от капитала на дружеството се извършва с джиро и следва да бъде вписано в книгата на акционерите, като в ал. 2 на същата уговорка е предвидено изискване, ако някой от акционерите желае да прехвърли поименни акции на трети лица, той да предложи в писмена форма изкупуването им първо на останалите акционери, като при отказ на акционерите да закупят акциите същите могат да бъдат прехвърлени на трети лица, както и че посочените ограничения, представляващи част от съдържанието на обявения на 3.09.2010 г. в търговския регистър устав на дружеството, не са сред вписаните обстоятелства по партидата на „Д.“ АД към 3.09.2010 г. и впоследствие към датите на прехвърляне на акции на ищеца. В съответствие с разпоредбите на чл. 174, ал. 2 вр. чл. 165, т. 3 ТЗ въззивният съд е счел, че уставно предвидените особени условия за прехвърляне на акции са след подлежащите на вписване в търговския регистър обстоятелства. Правилен е и изводът на решаващия състав на Пловдивски апелативен съд, че доколкото визираните в устава ограничения с оглед характера на акциите на винкулирани не са вписани по партидата на дружеството в търговския регистър те са непротивопоставими на ищеца Т. Т.– трето добросъвестно лице, придобило чрез джиро прехвърлените от акционера М. Г. поименни акции съобразно представените по делото временни удостоверения. Както бе изяснено при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, недобросъвестността на ищеца – знанието му за особените условия за прехвърляне на акциите не може да бъде изведено от обявяването в търговския регистър на устава, съдържащ уговорката за винкулираност на акциите, като акт по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед правните последици на вписването само вписаните в търговския регистър обстоятелства, които подлежат на вписване и са елемент от устава, са противопоставими на третите лица. В този смисъл при несъответствие между съдържанието на обявен в регистъра устав на дружеството и вписаните обстоятелства, съдържащи се в устава, действие за третите лица имат вписаните обстоятелства. В отношенията на дружеството и третите лица, приобретатели на членствени права, е релевантно знанието на последните за ограниченията при прехвърлянето на членствени права. Твърденията на ответното дружество за недобросъвестност на ищеца при придобиване на поименните акции от капитала на дружеството се основават само на обявяването на устава на дружеството в търговския регистър, като знанието на ищеца за ограниченията при придобиване на поименни акции, предвидени в устава, не се извежда от други факти. Поради това изводите на въззивния съд, че ищецът е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и като такова е придобило валидно чрез джиро поименните акции от капитала на ответното дружество, за които в търговския регистър не са били вписани ограничения при прехвърлянето, се явяват законосъобразни и обосновани.

Неоснователността на направеното от ответното дружество оспорване на валидността на осъществените джира при твърдение за винкулираност на прехвърлените поименни акции изключва необходимостта с настоящия акт съдът да разгледа останалите касационни доводи на жалбоподателя „Д.“ АД, които се отнасят до произнасянето на въззивния съд досежно значението на вписването на прехвърлянията в книгата на поименните акционери и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения, с които са уважени искове по чл. 74 ТЗ на Т. срещу „Д.“ АД. Касае се само до допълнителните аргументи на съда за основателност на иска по чл. 71 ТЗ, които са изложени при условие, че се приеме, че осъществените джира са недействителни спрямо ответното дружество.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната от „Д.“ АД част следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът „Д.“ АД следва да заплати на ответника по касационната жалба Т. Г. Т. направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството в размер на 1250 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 2.11.2023 г.

С оглед резултата в производството по чл. 288 ГПК – недопускане на касационното обжалване по жалбите на Т. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по тези жалби „Д.“ АД следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за депозиране на отговорите на жалбите, а именно общата сума от 1500 лв., чието договаряне и плащане е удостоверено в договори за правна защита и съдействие от 22.07.2021 г. и 9.12.2021 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260096 от 7.04.2021 г. по в. т. д. № 601/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав в обжалваната от „Д.“ АД, [населено място] част, с която след частична отмяна на решение № 193 от 27.12.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд е признато за установено по иска на Т. Г. Т. срещу „Д.“ АД, че Т. Г. Т. е акционер в „Д.“ АД, като същият притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството.

ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. Р. № 1 да заплати на Т. Г. Т., гражданин на Р. Г. със съдебен адрес [населено място], бул. Ц. Б. III, № 81, вх. В, ет. 6, студио 1 разноски в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.

ОСЪЖДА Т. Г. Т., гражданин на Р. Г. със съдебен адрес [населено място], бул. Ц. Б. III, № 81, вх. В, ет. 6, студио 1 да заплати на „Д.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. Р. № 1 разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.