Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 12.02.2020г по гр. д.№2045/2019г. на ОС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно, моли да бъде отменено като бъде намален размера на присъденото обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване.

Ответникът М. Г. М. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република да заплати на М. Г. сумата от 9000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на противоправно обвинение за извършено престъпление, повдигнато с ДП № 42/2014г. по описа на РУП-Провадия.

Със същото решение е отхвърлен иска на М. Г. за разлика над 8000лв до предявения размер от 15000лв, на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, както и иска му за заплащане на сумата от 1625лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по 325лв месечно за периода от 6.02.2014г до 1.07.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г. до окончателното плащане, на осн. чл. 2 ЗОДОВ.

С определение от 07.07.2020г. ВКС е изпратил делото на ОС Варна да извърши преценка за наличие на допусната в решението очевидна фактическа грешка в отхвърлителния диспозитив на същото.

С решение от 04.02020г. по гр. д.№2045/2019г. ОС Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 12.02.2020г по гр. д.№2045/2019г. на ОС Варна, като е постановено, че следва да се счита, че предявеният иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 9 000лева до 15000лева.

Установено е че ищецът - ответник по жалба, е бил привлечен като обвиняем на 20.11.2014г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 19.01.2014г. в [населено място], като съизвършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбидил и поддържал у лицето М. И. заблуждение, че дъщеря му Д. Д. страда от тежко заболяване и се нуждае от спешно лечение и затова му причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като впоследствие досъдебното производство било прекратено, тъй като обвинението е останало недоказано. Установено е, че ответникът претърпял и претърсване в дома си, както и това, че там е бил задържан по повод повдигнатото му обвинение и му е била наложена МНО „задържане под стража“. Констатирано е, че общо задържането му е продължило за периода от 06.02.2014г до 17.04.2014г, когато мярката е била изменена на „домашен арест“, продължил до 27.06.2014г., като след това е била наложена МНО „парична гаранция“ в размер на 500лв, отменена при прекратяването на производството с Постановление на прокурор при РП Пловадия от 01.07.2016г., влязло в сила на 19.07.2016г.

Съдът е установил, че в конкретия случай наказателното преследване е продължило за срок общо 2 год и 5 месец, което като цяло е надвишило сроковете по НПК и обосновава извод за нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл. 6 ЕКПЧОС

През посочения период спрямо ищеца са били предприети принудителни мерки за неотклонение с различна тежест – от по-тежка „задържане под стража“ за срок от 2 месеца и половина; „домашен арест“.- за около 2 месеца; към по-лека –„парична гаранция от 500лв“, без да се достига до наказателно производство в съдебната фаза.

Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано и в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността и.

Съдът е приел, че за ищеца са настъпили вреди от действията на длъжностни лица от Прокуратурата, които са повдигнали обвинение, тъй като е бил задържан в дома му, в присъствието на семейството му –съпругата, която била бременна, и дъщеря му, тогава 5-годишна, и майка му, като освен това, в квартала излезли много от съседите, които наблюдавали задържането, като са му били наложени и мерки за неотклонение, а по-късно наказателното преследване е било прекратено като недоказано. Прието е, че има причинна връзка между действията на прокуратурата и увреждането съобразно разпоредбите на чл. 51 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.

Съдът е приел за справедлив размерът на паричното обезщетение от 9000лв, до който размер следва да бъде уважена претенцията за неимуществени вреди и отхвърлена за разликата над посочената сума до пълния размер от 15000лв.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с влизане в сила на определение за прекратяване, че наказателното производство е приключило за две години и половина, което разумен срок, както и че взетатанай-тежката мярка за неотклонение задържане под страна е била за срок от два месеца, но е било провокирано от факта, че двама свидетели са разпознали ищеца като извършител на телефонни измами и в дома му са били открити няколко мобилни телефона и сим карти на различни мобилни оператори. Ищецът – ответник по жалбата, не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното обвинение. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, която е приключила във фаза на досъдебно производство.

Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 4500 лева, и този размер следва да бъде уважен предявения иск. Ето защо обжалваното решение следвада се отмени като неправилно в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване за сумата над 4500 лева до 9000 лева. Настоящият състав следва да реши спора по същество като отхвърли предявения иск като неоснователен за разликата над 4500 лева до уважения от въззивния съд размер от 9000 лева.

Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.

Предвид изложените съображения, съдътР е ш и:

ОТМЕНЯ решение от 12.02.2020г по гр. д.№2045/2019г. на ОС Варна в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ за разликата над 4500/ четири хиляди и петстотин/ лева до 9 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. М. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 4500/ четири хиляди и петстотин/лева до 9 000/девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 19.07.2016г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: