Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Т. М" ЕООД, гр. С., чрез адв. В.Б от Адвокатско дружество "Бърчев и Танев" против решение № 4181/19.06.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1375/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221317000305-091-001/21.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София.

В жалбата са посочени всички основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Като нарушение на съдопроизводствените правила посочва неправилна преценка на доказателствата по делото. Излага подробни съображения за осъществяване на доставките от всеки конкретен доставчик. Счита, че само с мотиви за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, не може да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Крайният извод на съда, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки е необоснован.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Х.А оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

Предмет на оспорване пред АССГ...