Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Р. М“ ЕООД, представено от адв. М.С, срещу решение № 1104/17.05.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1470 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617004748-091-001/05.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Към процесуалните нарушения отнася отказът на съда да допусне гласни доказателствени средства за установяване на авторството на частни свидетелстващи документи, чийто автори не са посочени в съдържанието им. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит с документи, които изброява за всеки от доставчиците. Отрича значението на транспортът или на кадровата и материална обезпеченост на доставчиците за възникване на спорното право. Оспорва констатациите на съда за отсъствие на основание за фактическата му власт върху превозното средство, което е посочено в представените от него документи за транспорт на част от стоките. С позоваване на практика на СЕС обосновава дължимо доказване на участието му в данъчна измама като основание да се откаже правото на приспадане, ако са изпълнение материалните и процесуалните условия за възникването на правото. Липсват касационни оплаквания срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на определените с РА публични задължения в привръзка с отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 642.33 лева по фактури за покупка на гориво. Касационният жалбоподател иска отмяна на оспорения съдебен акт и на РА или връщане на делото на...