Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1229 от 08.06.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 2900/2017 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000316007879-091-001/12.07.2017г., на органи при приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 348/21.09.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за м. 12.2016 г. в общ размер на 206 453, 50 лева и лихва в размер на 10 219, 01 лева.
Касаторът претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу извода на съда за фактическа наличност на стоките към края на 2016 г., така както се установява по счетоводни данни. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – „Интериор 46“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС м. 12.2016 г. в общ размер на 206 453, 50 лева и лихва в размер на 10 219, 01 лева. В хода на ревизията е установено, че по счетоводни данни на дружеството за наличните към 01.01.2016 г. стоки, след съобразяване на стойността на придобитите и стойността на изписаните стоки за годината, в края на 2016 г. дружеството следва да има налични стоки на стойност 1 061 752, 23 лева, а в публикувания в Търговския регистър годишен баланс на дружеството за 2016 г. материални активи не са посочени. Дружеството не е извършило инвентаризация и не е представило инвентаризационен опис за 2016 г., поради което с РА е направен извод, че е извършена продажба на стоки, за която не е издаден съответният данъчен документ и не е начислено дължимото ДДС. По връчените 2 бр. искания за представяне на документи от ревизираното лице са представени частично справки по първото, а по второто искане дружеството не е представило счетводни документи. При така установените факти органите по приходите са направили изовод, че в случая са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което са провели ревизията по особения ред.
В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, приета без оспорване и кредитирана от съда. Вещото лице е изчислило стойността на стоките и материалите, които би трябвало да са налични към 31.12.2016 г. Като е взело предвид наличностите, установени при извършената действителна инвентаризация за 2017 г. и приспадайки цялото движение през 2017 г. е направило извод, че общият размер на счетоводно наличните стоки и материали следва да е сбор от 942 441, 95 лева стоки и 40 577, 68 лева материали. Вещото лице потвърждава наличността им по счетоводни данни към 31.12.2016 г., както и фактическа наличност за стоки в размер на 936 271, 12 лева, като разликата обяснява с неосчетоводена фактура на стойност 6 170 лева. Съгласно заключението, отчитането на стоките е било много подробно, включително и по направление на реализацията, продажби в страната, ВОД. Вещото лице е дало заключение за недължимост на установения с РА данък, ако се приеме, че тези стоки са налични.
За да отмени РА, административният съд е приел за недоказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, които да обосновават провеждането на ревизията по особения ред. Приел е, че експертното заключение категорично опровергава констатациите на ревизиращите органи за неотчетени продажби на стоки в обекти на ревизираното лице. Приел е, че наличностите по счетоводни данни на стоки към края на 2016 г. са били фактически налични към края на същата година, а изводите на ревизиращите органи се основават единствено на представения и публикуван от самото дружество ГФО в ТР за 2016 г. Приел е, че поради липса на счетоводни документи, във връзка с изземването им от Икономическа полиция, в счетоводството на ревизираното лице не са били взети предвид началните салда за 2016 г., а установените разлики във финансовия отчет за 2016 г. могат и следва да бъдат коригирани през 2017 г., съответно да се оповести верният баланс за 2016 г.
При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за незаконосъобразен и като е уважил жалбата на дружеството е отменил обжалвания акт. Решението е правилно.
Неоснователно е възражението на касатора за доказаност наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.
При провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК в тежест на органа по приходите е да докаже наличието на обстоятелства, обосноваващи облагането по аналог. В случая, позовавайки се единствено на публикувания в ТР ГФО за 2016 г. на ревизираното дружество, приходната администрация е извела извод за наличие на укрити доходи вследствие на реализирани продажби, без надлежен документ и без начисляване на съответен данък. Органът по приходите, при спазване на принципа на обективност и служебно начало, е следвало да докаже по категоричен начин заключението си за фактическа липса на краткотрайни материални активи при ревизираното лице в края на 2016 г., дори чрез посещение на обекта и извършване на инвентаризация или удостоверяване в протокол на липсата на стоки при извършената проверка. Безспорно е обстоятелството, че компютърната програма и счетоводните документи на ревизираното лице са били иззети от Икономическа полиция, а съгласно обясненията на лицето новият счетоводител на дружеството не е имал данни за началните салда и не е разполагал със счетоводните документи за 2016 г., което според настоящия състав е дало отражение и върху оповестения в ТР ГФО за 2016 г. Същите са били върнати на дружеството на 07.11.2017 г., съгласно приемо-предавателния протокол /л. 28 по делото/. Тези факти е следвало да бъдат съобразени от ревизиращите органи при преценката на обявения в ТР ГФО за 2016 г. Позоваването изключително на данните от него при формиране на извод за наличие на укрит доход, при липса на други доказателства в тази насока, води до установяване на допълнителни задължения за ДДС въз основа на предположения, което е недопустимо.
Неоснователни са изложените възражения относно възприетата от вещото лице фактическа наличност на стоки към 31.12.2016 г., основана на изчислената счетоводна наличност. Експертното заключение е прието в съдебно заседание, с участие на представител на касатора и без оспорване от негова страна. При изготвяне на заключението вещото лице е работило с целия набор счетоводни документи и софтуеър, включително върнатите от Икономическа полиция, както и резултатите от инвентаризацията към 31.12.2017 г., извършена от ревизираното лице във връзка с изготвяне на ГФО за 2017 г. Посочило е и че с оповестяване на ГФО за 2017 г. ще бъде извършена корекция на резултатите за 2016 г. Предвид стриктно воденото счетоводство, в съответствие със законовите изисквания и възможността да се проследи движението на стоките, при направените изчисления, които съответстват на установеното и от приходните органи, следва да се приеме, че наличните по счетоводни данни стоки към края на 2016 г. са били фактически налични, както е заявило и вещото лице.
Този извод се подкрепя и от представеното в касационното производство от страна на ревизираното лице извлечение от ТР с обявения ГФО за 2017 г. От справката е видно, че ревизираното лице е извършило корекция на салдата в отчета за 2016 г., като е посочило стойност на „текущи (краткотрайни) активи“ за предходната година 1 157 хил. лева, която изцяло кореспондира с възприетата с РА наличност на стойност 1 061 752, 23 лева.
Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния изход на делото, на касатора разноски не се дължат. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, не е представил и доказателства за извършени такива, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1229 от 08.06.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 2900/2017 г. Решението не подлежи на обжалване.