Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР).

Образувано е по две касационни жалби на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Т (СГКК – В. Т) и на „В. А. М“ ЕООД със седалище гр. Г., чрез процесуалните им представители, срещу решение № 221 от 21.05.2018г., постановено по адм. дело № 70/2018г. на Административен съд – гр. В. Т, с което е отменена по жалба на „Сигма 2003“ ЕООД със седалище гр. В. Т. Р № 18 – 9587 от 13.12.2017г. на началника на СГКК – гр. В. Т, с която на основание чл. 54 ал. 4 от ЗКИР е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. В. Т за сграда идентификатор № 10447.514.130.1, с адрес гр. В. Т, ул. „Магистрална“ № 5 и да бъде издадена схема на самостоятелен обект след изменението с нанасянето на самостоятелен обект идентификатор № 10447.514.130.1.2 – склад на втори етаж, заявен като собственост на „Сигма 2003“ ЕООД и нанасяне на самостоятелни обекти идентификатори № 10447.514.130.1.1. и № 10447.514.130.1.3 – складове на първи етаж (съседни на обекта на заявителя), заявено от „Сигма 2003“ ЕООД с вх. № 01 – 383599 от 01.12.2017г. С решението преписката е върната за ново произнасяне на административния орган и СГКК – гр. В. Т е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационните жалби жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че в конкретния случай е налице спор за материално право, като при постановяване на решението съдът не е съобразил всички представени доказателства. Твърди се и противоречие с материалния закон и като цялост неизпълнимост на оспореното решение, тъй като се посочва, че към момента в КК е нанесена само сградата като цяло и в нея няма обособени самостоятелни обекти, поради това се посочва и че е невъзможно изменени ена КР. Посочва се, че като собственик на сградата идентификатор № 10477.514.130.1 в КР е записан „В. А. М“ ЕООД, който се противопоставя на нанасянето на самостоятелни обекти в сградата и записването на заявителя на изменението „Сигма 2003“ ЕООД като собственик на обект с проекто идентификатор № 10447.514.130.1.2. Посочва се, че това е така, тъй като с решение № 7 от 19.02.2009г. по гр. д. № 537/2008г. на В. Т окръжен съд е прогласена за нищожна продажбата на този имот на „Сигма 2003“ ЕООД и е отменен нотариален акт № 831, том 5, рег. № 5469, д. № 644/2007г. на нотариус Братванова и това решение е вписано след влизането му в сила през 2011г. в Службата по вписвания. Поради това се твърди липса на права за заявяване на промяна в КККР от страна на „Сигма 2003“ ЕООД, съответно недопустимост на жалбата срещу отказа на началника на СГКК – велико Тръново и съответно недопустимост на съдебното решение. Касаторите искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на Началника на СГКК – В.Т.А касаторът „В. А. М“ ЕООД иска решението да бъде обезсилено. Претендират разноски.

Ответникът „Сигма 2003“ ЕООД изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира раноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби неоснователни.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

Производството пред Административен съд – гр. В. Т е образувано по жалба на „Сигма 2003“ ЕООД срещу Решение № 18 – 9587 от 13.12.2017г. на началника на СГКК – гр. В. Т, с която на основание чл. 54 ал. 4 от ЗКИР е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. В. Т за сграда идентификатор № 10447.514.130.1, с адрес гр. В. Т, ул. „Магистрална“ № 5, като се нанесат схема на самостоятелен обект идентификатор № 10447.514.130.1.2 – склад на втори етаж, заявен като собственост на „Сигма 2003“ ЕООД и нанасяне на самостоятелни обекти идентификатори № 10447.514.130.1.1. и № 10447.514.130.1.3 – складове на първи етаж (съседни на обекта на заявителя).

За да постанови оспореното решение АС – гр. В. Т е приел, че оспореното решение на Началника на СГКК – В. Т е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но при неправилното приложение на материално правните норми. Приел е, че в настоящия случай не е налице спор за собственост, както е приел административният орган в оспореното решение. Приел е, че това е така, тъй като наличието на конкуренция на права за един и същи имот по повод поискано изменение на кадастъра, е основание в КР да бъдат записани данните на всички лица, представящи титули за собственост по аргумент от чл. 53 ал. 2 от ЗКИР. Приел е, че по този начин се осигурява актуалност на данните в КР за възникнали спорове за материално право и индивидуализация на страните и обектите по тях. Приел е, че тъй като изменението е поискано след промяната на § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР (ДВ бр. 57 от 2016г.), непълнотата и грешката представляват несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти от КК спрямо действителното им състояние. Приел е, че в тази редакция нормата изключва от понятието непълнота или грешка такава в КР, като вече редът за промяна на титуляра на собственост в КР не е този по чл. 54 от ЗКИР. Посочил е в тази връзка, че изменението на КР при отстраняване на непълнота и грешка по чл. 54 ал. 4 от ЗКИР, е функция от обуславящо го несъответствие в границите на имотите по смисъла на § 1 т. 16. Поради това е приел незаконосъобразност на решението за отказ за допускане на исканото изменение, поради наличие на спор за собственост, отменил го е и е върнал административната преписка на органа с указания за нанасяне на самостоятелните обекти по заявлението на „Сигма 2003“ ЕООД. Решение е неправилно.

От доказателствата по делото се установява, че по заявление на „Сигма 2003“ ЕООД е поискано изменение на КК и КР на гр. В. Т относно сграда с идентификатор № 10447.514.130.1. Със заявлението е поискано нанасяне в сградата на схеми на три самостоятелни обект, а именно с проекто идентификатор № 10447.514.130.1.2 – склад на втори етаж и с проекто идентификатори № 10447.514.130.1.1 и № 10447.514.130.1.3 – складове на първи и втори етаж на сградата. Поискана е и промяна в КР, като заявителят „Сигма 2003“ ЕООД бъде вписан като собственик на обект с идентификатор № 10447.514.130.1.2 – склад на втори етаж. За поисканото вписване и за легитимирането си като собственик на склада на втори етаж в сградата „Сигма 2003“ ЕООД е представила нотариален акт за покупко – продажба № 831, том 5, рег. № 5469, д. № 644/2007г. от 17.04.2007г. на нотариус Братванова, вписан в служба по вписванията като акт № 138,, д. № 2428/2007г.

По подаденото заявление е изпратено уведомление на заинтересовано лице, а именно собственика вписан в КР за имот идентификатор № 10447.514.130.1 – „В. А. М“ ЕООД, който е подал възражение срещу исканото изменение, като е представил и решение № 7 от 19.02.2009г. на Великотърновски окръжен съд, влезнало в сила на 08.10.2011г., с което е прогласена за нищожността на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 831, том 5, рег. № 5469, д. № 644 от 2007г. от 17.04.2007г. на нотариус Братванова, вписан в СВ като акт № 138, том. 10, д. 2428/2007г., включително относно продадената триетажна сграда. С това решение на ВтОС на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК е отменен и нотариален акт № 831, том 5, рег. № 5469, д. № 644 от 2007г. от 17.04.2007г. на нотариус Братванова, вписан в СВ като акт № 138, том. 10, д. 2428/2007г. Решението е постановено с ответник „Сигма 2003“ ЕООД.

Във връзка с така установените факти от събраните в първоинстанционното производство доказателства, които не са описани в цялост от АС – гр. В. Т, настоящият състав намира, че е основателно възражението на касаторите, че оспореното решение е постановено без да са взети предвид и обсъдени всички представени по делото доказателства. Това е така, тъй като съдът нито е описал, нито е взел предвид представеното решение на ВтОС от 19.02.2009г., с което е отменен нотариалния акт, с който „Сигма 2003“ ЕООД се легитимира като собственик на имота. Това само по себе си представлява нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователно е възражението на касатора „В. А. М“ ЕООД за недопустимост на оспореното съдебно решение, тъй като е постановено по недопустима жалба на „Сигма 2003“ ЕООД, тъй като това дружество няма качеството на заинтересовано лице, което да поиска изменение в кадастъра. Това е така, тъй като „Сигма 2003“ ЕООД е била страна в административното производство, адресат е на оспореното решение на Началника на СГКК - В. Т и съгласно чл. 147 от АПК има право на оспорване. Поради и това решението на АС – гр. В. Т не е недопустимо.

Неправилен е обаче извода на АС – гр. В. Т за незаконосъобразност на оспорения отказ за изменение в КК и КР. Оспореният пред първата инстанция отказ е законосъобразен. Заявителят „Сигма 2003“ ЕООД не се явява заинтересовано лице, за което да е признато право да иска изменение на КК и КР в частта, в която е поискано изменение досежно сграда с идентификатор № 10447.514.130.1, включително нанасянето на самостоятелни обекти в нея с посочени проекто идентификатори № 10447.514.130.1.2, № 10447.514.130.1.3 и № 10447.514.130.1.1, тъй като не се легитимира като собственик на нито един от посочените обект. Това е така, тъй като представеният в административното производство за обосноваване на права на собственост върху обекти от посочената сграда с № 831, том 5, рег. № 5469, д. № 644 от 2007г. от 17.04.2007г. на нотариус Братванова, вписан в СВ като акт № 138, том. 10, д. 2428/2007г. е отменен по предвидения за това ред, а продажбата, извършена с него е прогласена за нищожна. Поради и тази причина посоченият заявител в административното производство „Сигма 2003“ ЕООД не може да инициира производство по изменение на КК и КР, а заявената от него искана промяна в КК и КР не може да бъде уважена по посочените съображения. По изложеното настоящият състав намира, че правилно от СГКК – В. Т е постановен оспореният пред първата инстанция отказ за допускане на изменение в КК и КР. Не е налице спор за собственост, тъй като „Сигма 2003“ ЕООД не представя валиден титул за собственост. Неоснователно е позоваването на ответника по касация „Сигма 2003“ ЕООД на практика на ВАС, тъй като същата касае случаи при които е налице противопоставими титули на собственост, които са съществуващи и не са били отменени по установения за това ред, а в настоящия случай титула за собственост, на който се позовава това дружество е отменен по предвидения за това ред, поради и което не е налице конкуриращ титул за собственост, който да е бил противопоставен на вписания в КР титуляр за обекта.

Като е достигнал до обратен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за изменение на КК и КР без да съобрази и обсъди всички представени по делото доказателства, АС – гр. В. Т е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Поради това същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на „Сигма 2003“ ЕООД срещу Решение № 18 – 9587 от 13.12.2017г. на началника на СГКК – гр. В. Т.

Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация „Сигма 2003“ ЕООД е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 221 от 21.05.2018г., постановено по адм. д. № 70/2018г. по описа на Административен съд – гр. В. Т и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сигма 2003“ ЕООД със седалище гр. В. Т срещу Решение № 18 – 9587 от 13.12.2017г. на началника на СГКК – гр. В. Т.

ОСЪЖДА „Сигма 2003“ ЕООД със седалище гр. В. Т да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър сума в размер на 100 (сто) лева съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА „Сигма 2003“ ЕООД със седалище гр. В. Т да заплати на „В. А. М“ ЕООД със седалище гр. Г. сума в размер на 1 225 (хиляда двеста двадесет и пет) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.