Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Химем“ ЕООД, гр. В., чрез управителя Е.М, против Решение № 306 от 15.09.2017 г. постановено по адм. дело № 498/2017 г. от Административен съд В. Т. В жалбата се мотивира, че съдебния акт е нищожен, неправилен, незаконосъобразен поставен в „дискриминация и пристрастие“. Иска се отмяната му.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - В. Т при Национална агенция за приходите, чрез юрк. Н.К, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска на „Химем” ЕООД, гр. В. за обявяване на нищожност на Решение № 2780 от 07.03.2017 г. по адм. дело № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд, като неоснователен.

За да постанови този резултат е приел за установено, че съдебният акт, чиято нищожност се твърди, не страда от пороци, свързани с формираната в него воля; постановено е от компетентен съд; в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от АПК; в писмена форма; подписано е от съдебния състав, приключил съдебното дирене; мотивите на съда са подробни, ясни и разбираеми. При тази установеност първостепенния съд е отхвърлил искането за обявяване на нищожност на Решение № 2780 от 07.03.2017 г., постановено по дело № 12921/2016 г. по описа на ВАС, с доводи че наведените с исковата молба основания, не представляват пороци, водещи до нищожност на процесното решение.

Относно искането за отмяна на решението, първостепенния съд е приел че в иска, не са релевирани обстоятелства по смисъла на чл. 239 от АПК.

По горните съображения АС В. Т е отхвърлил изцяло предявения, на основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, иск.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е наличните по делото доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба и въз основа на това е обосновал извода си за неоснователност на иска.

Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за прогласяване на нищожност на Решение № 2780 от 07.03.2017 г. по адм. дело № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е процесуална и определя като подведомствени на административните съдилища делата за обявяване нищожност на съдебни решения, постановени от административните съдилища. Като процесуална, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК следва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително. От съдържанието на тази разпоредба се налага извода, че за да е допустим искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, същият следва да е насочен само срещу влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, постановен по съществото на материалноправния спор. Отделно от това то (решението на съда) следва да страда от изключително тежки пороци, свързани с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Например: решение, което е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав; или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд; решение, което не е в писмена форма; или неподписано решение.

Визираните от ищеца пороци не обуславят обявяване на нищожност на посочения от него съдебен акт с оглед очертаните по-горе критерии обуславящи валидността на съдебното решение.

Твърдението за несъобразяване на съда с тълкувателно решение на Общото събрание на Върховния административен съд е основание за отмяна на съдебен акт, а не за прогласяване на неговата нищожност, от една страна. От друга, соченото от ищеца тълкувателно решение е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като касае момента, към който следва да се преценява наличието на правен интерес от оспорването на административни актове с доводи за нищожност, а не на съдебни решения, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

На следващо място, оплакванията в настоящата касационна жалба не представляват касационни основания, при наличието на които решението на Административен съд В. Т би подлежало на отмяна по реда на чл. 209 АПК. Тези оплаквания са свързани с неблагоприятни последици в правната сфера на дружеството в резултат на постановени и влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и в този смисъл задължителни за всички съдилища и институции в страната.

Във връзка с изложеното настоящия инстанция намира за обоснован и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС изводът на административният съд, че решението, чиято нищожност се претендира е валиден съдебен акт, постановен от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съществени реквизити. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Химем“ ЕООД, гр. В., с ЕИК по БУЛСТАТ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. В. Т при ЦУ на НАП, разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306 от 15.09.2017 г. постановено по адм. дело № 498/2017 г. от Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА „Химем” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 106509658, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. Хр. Ботев № 76, да ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. В. Т при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.