О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1258

гр. София, 17.03.2025 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдията к. ч. гр. дело № 716 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5149 от 20.02.2025 г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС) и вх. № 3567 от 25.02.2025 г. по описа на ВКС, която е идентична с постъпила във ВКС молба вх. № 50372 от 20.02.2025 г. (по която са дадени указания с разпореждане от касационната инстанция и изготвено писмо от 24.02.2015 г. на ВКС), подадена от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. В. Ш., с искане за определяне на срок при бавност за процесуални действия по гр. дело № 1546/2024 г. по описа на ВОС, за които са направени искания с:

- частна жалба вх. № 21990 от 03.09.2024 г.;

- молби и искания вх. № 22252 от 09 септември 2024 г.;

- вх. № 22357 от 10.09.2024 г.;

- вх. № 2209 от 24.01.2025 г.;

- вх. № 2299 от 27.01.2025 г.;

- вх. № 2084 от 23.01.2025 г. (молба вх. № 2087 от 23.01.2025 г. липсва по делото, вкл. и в ел. папка на същото, поради което съдът намира за относима към искането молба вх. № 2084 от 23.01.2025 г.);

- вх. № 4434 от 14.02.2025 г. и

- вх. № 4651 от 17.02.2025 г.

В молбата се излагат твърдения за извършвани от ВОС процесуални действия въпреки направени от нея изявления в обратен смисъл (като произнасяне по частна жалба, която не се поддържа от нея) и липса на предприети към настоящия момент от същия съд процесуални действия, за които са направени надлежни искания.

Съдът, като прецени данните по делото и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в молбата за дължими процесуални действия от разглеждащия го съд, намира за установено следното:

Производството по гр. дело № 1546/2024 г. на ВОС е образувано по въззивна жалба на ищеца В. Т. (сега молител), чрез нейния пълномощник Д. Ш. (неин родител), против решение № 1596 от 08.04.2024 г. по гр. дело № 1660/2023 г. на Варненски РС.

С постановеното по делото определение № 3517 от 20.08.2024 г. въззивният съд е приел, че така подадената въззивна жалба съдържа и частна жалба против определение от 06 юни 2024 г. на Варненски РС, с което е оставена без уважение подадена от В. Т. молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение, поради което е разделил производството по жалбите и на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК е спрял въззивното производство до приключване на производството по частната жалба.

Срещу така постановеното определение от ВОС е подадена от В. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., частна жалба вх. № 21852 от 02.09.2024 г. (видно и от писмо изх. № 12272 от 10.12.2024 г. на ВОС до Варненски АС), в която са наведени доводи за несъгласие по хода на производството и предходно исково производство между същите страни, включително и относно начина на формиране на съдебните състави, постановили обжалваното определение и определение от 28.09.2024 г. по гр. дело 1696/2024 г. на ВОС, постановено от въззивната инстанция по частната й жалба против определението по чл. 250 ГПК. Направено е искане за прогласяване на нищожността на обжалваното определение.

Частната жалба (вх. № 21852 от 02.09.2024 г.), подадена чрез постановилия обжалваното определение съд до ВКС, след извършена размяна на съдебните книжа, на основание чл. 274, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК е изпратена от ВОС, разглеждал делото като въззивна инстанция, за произнасяне от Варненски АС, като по нея е образувано гр. дело № 579/2024 г. на Варненски АС. По преписката на тази частна жалба, поради пълната й идентичност с частна жалба вх. 21990 от 03.09.2024 г. (предмет на искането по молбата), е приложена и последната въз основа на разпореждане от 04.02.2024 г. на администриращия съд (така приложени отдясно на гр. дело № 579/2024 г. на Варненски АС съдебни книжа). С определение № 8 от 09.01.2025 г., постановено по гр. дело № 579/2024 г., Варненски АС, включително и след извършена служебна проверка за начина на организация на работа на въззивния съд при формиране на съдебните състави по делото, е намерил обжалваното определение за валиден и правилен съдебен акт, поради което е и потвърдил същия.

След подаване на частната жалба против определението за разделяне на производството по делото пред ВОС и спирането му по частната жалба са последвали поредица от молби, подадени от жалбоподателя В. Т. (сега молител), чрез пълномощника й Д. Ш., за отвеждане на съдебния състав от разглеждането на образуваното по въззивната й жалба дело, сред които са и молби (искания) с вх. № 22252 от 09 септември 2024 г. и вх. № 22357 от 10.09.2024 г., подадени чрез ССЕВ и приложени в електронната папка на делото, и молби, приложени неправилно по друго дело и изпратени от ВКС по компетентност на Варненски ОС (вж. писмо от 14.11.2024 г. на ВКС и приложенията към него на л. 58 и сл. от делото). Искането за отвеждане на съдебния състав от разглеждане на делото е оставено без уважение с определение № 5448 от 09.12.2024 г. по гр. дело № 1546/2024 г. на ВОС.

С определение № 299 от 19.01.2025 г. въззивното производство по делото е възобновено и последното е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2025 г. При провеждането на откритото съдебно заседание, а и с предходно произнасяне с определение от 28.01.2025 г. (л. 92 от делото), постановено по молба вх. № 2084 от 23.01.2025 г. (л. 90 от делото) от съдебен състав на ВОС по заповед № РД-488 от 19.12.2024 г. на л. 79 от делото, въззивната инстанция е оставила без уважение, направените от страната нови искания за отвеждане на съдебния състав от разглеждане на делото, включително и по молба вх. № 2209 от 24.01.2024 г.С протоколно определение е оставено без уважение и искането на жалбоподателя В. Т., направено чрез пълномощника й Д. Ш., за приемане на съобщение за променен електронен достъп по делото, направено с молба с вх. № 2209 от 24.01.2025 г., намираща се отдясно на корицата на делото и по което е постановено също и разпореждане от 28.01.2025 г. (л. 109 от делото на ВОС). С друго разпореждане от 29.01.2025 г. ВОС се е произнесъл и по искане на страната за разясняване на начина на подреждането на съдебните книжа, включително и по подадено становище от назначения й представител по допуснатата за производството правна помощ.

Последвала е молба вх. № 4434 от 14.02.2025 г. за поправка и допълване на протокол, която с определение от 17.02.2025 г. на ВОС е оставена без разглеждане, а с разпореждане от 18.02.2025 г. на съда е оставена без уважение молба вх. № 4651 от 17.02.2025 г. за осъществяване на електронен достъп във връзка с писмо вх. № 4602 от 17.02.2025 г. на ВКС. Към посоченото писмо е приложена молба по чл. 255 ГПК на жалбоподателя В. Т., подадена от нея пред касационната инстанция и идентична с друга подадена от нея молба вх. № 3610 от 07.02.2025 г. по описа на ВОС, във връзка с която е докладвано по настоящото дело писмо вх. № 4243 от 07.03.2025 г. по описа на ВКС поради връщането на преписката по нея от ВКС на окръжния съд за надлежното й администриране с друго писмо от 18.02.2025 г.

На 18.02.2025 г. въззивната инстанция е постановила решението си по спора.

Съдебният състав на ВОС като въззивна инстанция, разглеждаща гр. дело № 1546/2024 на ВОС, е изразил становище за неоснователност на искането по чл. 255 от ГПК поради осъществяване на дължимите от него процесуални действия по направени от въззивника искания по производството.

Настоящият състав намира, че молбата по чл. 255 ГПК е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 255 ГПК, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.

При установените по делото данни не е налице бездействие на ВОС, като въззивна инстанция, разглеждаща делото, по исканията на ищеца и въззивник В. Т. (сега молител), направени чрез процесуалния й представител Д. Ш., с които същият е сезиран. Налице са своевременно извършвани от разглеждащия делото съд процесуални действия с произнасяне по различни искания на въззивника В. Т..

Съдът е извършил дължимите процесуални действия по чл. 275, ал. 2 и чл. 276 ГПК, свързани с администрирането на подадената от молителя В. Т. частна жалба и изпращането й на компетентния за произнасяне съд. Посочената в настоящата молба частна жалба от 03.09.2024 г. против определението от 20.08.2024 г. на ВОС, с което е и спряно въззивното производство, и като преграждащо в тази му част подлежащо на обжалване, е напълно идентична с тази, подадената от страната на 02.09.2024 г., поради което представлява част от преписката от образуваното частно производство по нейното разглеждане и по която Варненски АС се е произнесъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. По частна жалба в хипотезата на преграждащо определение по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, което за първи път се постановява от окръжния съд като въззивна инстанция, каквото е определението за спиране на въззивното производство, се произнася апелативният съд като второстепенен съд, при пълен въззив, който разполага с функционалната компетентност да разгледа спорния процесуален въпрос, но не и спора по същество. Определението на апелативния съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което се потвърждава преграждащото развитието на производството определение на окръжния съд, не подлежи на касационно обжалване (ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС) и поради необжалваемостта му съдът не дължи връчване на препис от същото по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК. В настоящия случай ВОС своевременно е администрирал и изпратил частната жалба срещу постановеното от него за първи път като въззивна инстанция определение за спиране на въззивното производство, поради което не е и налице твърдяното от молителя В. Т. бездействие, което да предпоставя определянето на срок при бавност за исканото от нея и дължимо от съда като администриращ съд процесуално действие.

Окръжният съд се е произнасял и по всички други направени от страната различни искания по чл. 22 ГПК за отвеждането на съдебния състав от разглеждането и решаването на делото, по чл. 156 ГПК за приобщаване на доказателства по делото, по чл. 151 ГПК за поправка и допълване на протокола от съдебното заседание от 10.02.2025 г. и за осигуряване на достъп до делото и разясняване на начина на постъпващите по същото книжа – чл. 8, ал. 3 ГПК.

Изразяването на несъгласие с извършените от въззивната инстанция действия чрез подаването на молба по чл. 255 ГПК, с която се цели да се осигури възможност за разглеждането и решаването делото в разумен срок, не може да се осигури търсения от молителя В. Т. различен резултат на исканите по хода на производството по делото процесуални действия. Нещо повече, подаването на поредица от молби, включително и на идентични такива в различните съдебни инстанции, каквито са налице и по настоящата молба по чл. 255 ГПК, налагащи едно общо произнасяне в настоящото производство, не само не се постига посочената цел, а води до поддържане висящността на производството и препятства приключването на правния спор между страните с окончателен съдебен акт.

Ето защо, не е налице твърдяната от молителя В. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., бавност за дължими от ВОС процесуални действия по делото, поради което и искането й за определяне на срок при бавност се явява неоснователно.

Поради идентичността на настоящата молба с молби вх. 3610 от 07.02.2025 г. по описа на ВОС и молба вх. № 50372 от 20.02.2025 г. по описа на ВКС на В. Т. и произнасянето по тях с настоящото определение, последните молби следва да бъдат приложени по делото.

Постъпилите по делото други молби, подадени от В. Т., не са идентични на настоящата, поради което те заедно с писмото от ВОС, постъпило на 14.03.2025 г. следва да бъдат докладвани на председателя на Второ отделение на ВКС за преценка от необходимостта за образуване на ново частно производство по тях, предвид намиращо се пред касационната инстанция дело на ВОС, или за връщането им на въззивната инстанция при нужда от тяхното администриране.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 255 ГПК, направено с молба вх. № 5149 от 20.02.2025 г. по описа на ВОС и вх. № 3567 от 25.02.2025 г. по описа на ВКС, идентична с молба вх. № 50372 от 20.02.2025 г. по описа на ВКС и молба вх. № 3610 от 07.02.2025 г. по описа на ВОС, подадени от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. В. Ш., за определяне на срок при бавност относно процесуални действия по гр. дело № 1546/2024 г. по описа на ВОС.

ДА СЕ ПРИЛОЖАТ надлежно по делото по хронологичен ред на постъпването им молба вх. № 50372 от 20.02.2025 г. по описа на ВКС на В. Я. Т. и писмо вх. № 4243 от 05.03.2025 г. по описа на ВКС на Варненски окръжен съд, постъпило във връзка с молба по чл. 255 ГПК вх. № 3610 от 07.02.2025 г. по описа на ВОС на В. Я. Т., неправилно посочена в писмо изх. № 51112 от 18.02.2025 г. на ВКС с вх. № 10 от 07.02.2025 г.

ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на председателя на Второ отделение на ВКС молби вх. 3903 от 04.03.2025 г., вх. 3954 от 05.03.2025 г. и вх. № 4005 от 05.03.2025 г. по описа на ВКС, подадени чрез ССЕВ от В. Я. Т., и писмо вх. № 4807 от 14.03.2025 г. по описа на ВКС на Варненски окръжен съд относно преценка за образуване на ново частно производство по тях, предвид намиращо се пред касационната инстанция гр. дело № 1546/2024 г. по описа на ВОС, или за връщането им на въззивната инстанция при нужда от тяхното администриране.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: