Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Н. П“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 2999 от 04.05.2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 7004/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-29002915001396-091-001/23.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 752 от 19.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата. Като нарушение на материалния закон и необоснованост на решението посочва, че съдът не е съобразил съдебната практика на СЕС по аналогични казуси. Посочва, че СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, заради неизправности при доставчика, без да се твърди и установява участието му в измама. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения изложени в представени писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 815 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2...