Образувано е по искане за отмяна от „БГ Маркет“ ЕООД – гр. В. чрез управителя си Б.Н за отмяна на влязло в сила решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на Върховен административен съд, Трето отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречие с решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на друг съдебен състав на ВАС, Трето отделение. Излага, че двете дела са идентични, като от една страна в качеството на ищец е дружеството, а от друга като ответник е община В.. Смята, че са налице предпоставките за отмяна в съответствие с ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. на Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което съдът следва да се е произнесъл по един и същ административен акт, а в случая предмет и на двете дела е произнасянето по отношение наличието на неоснователно бездействие на кмета на О. В да извърши действия по деактуване и предаване на имота на собственика съгласно чл. 64, ал. 1 ЗОбС, които са поискани с молба от дружеството № РД-8-612/15.07.2009 г. Излага, че с решението по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на административния орган да извърши действията по чл. 64, ал. 1 ЗОбС, което представлява административна дейност и с него е уважено искането на дружеството и е присъдено обезщетение, поради това, че непредаването на имота е неизпълнение на императивно вменено задължение и като такова представлява административна дейност. Посочва, че с решение № 9618/13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС е прието обратното, поради което го смята за неправилно. Излагат се и доводи за неправилност на атакуваното решение по отношение изводите за понятието административна дейност и свързаното с нея актуване и деактуване на имот. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. Т.Б и адв. А.И, които са представили и писмени бележки. Позовават се на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предвид, че и двете дела са по исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска, да се отмени на влязлото в сила решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение и се върне делото на друг тричленен състав на ВАС със задължителни указания за прилагането на закона, както и се претендира присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът - община В. чрез процесуален представители юриск. Бойчевски оспорва искането, като излага доводи за недопустимост, а алтернативно за неоснователност, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи излага в писмено становище от юриск. Кискинов и юриск. Нанкова. Иска, да се отхвърли молбата за отмяна като недопустима или алтернативно като неоснователна.

Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна съгласно чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

С решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на Върховен административен съд, Трето отделение е оставено в сила решение № 1267/10.07.2017 г. по адм. дело № 30/2017 г. на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени исковите претенции, предявени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от страна на дружеството против община В. за претърпени в периода 01.01.2012 – 31.12.2013 г. вреди в размер на 704 112 лева от незаконосъобразно бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху собствен на дружеството имот и иск за на обезщетение за забава върху главничното задължение за сумата от 284 537 лева, формирана в период от 31.12.2013 г. до датата на предявяване на иска - 04.01.2017 г, както и иск за законни лихви върху главницата от тази дата до окончателното заплащане на задължението. Решението е влязло в сила. За да остави в сила решението Върховния административен съд е приел, че административният съд правилно е приел, че по делото не е проведено успешно доказване спрямо две от предпоставките на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На първо място, че липсва незаконосъобразно бездействие по предаване на владението на имота от страна на кмета на общината и на второ място, че по силата на споразумение между ищеца и ответника от 12.02.2014 г. е уреден въпросът за ползите, от които е бил лишен ищецът за времето, през което имота не се е намирал в негово държане. Изложени са и допълнителни съображения за потвърждаване на съдебния акт, че задължение на кмета на общината по чл. 64, ал. 1 от ЗОС представлява форма на управлението на собствеността на общината като гражданскоправен субект и в рамките на тези отношения, участващите субекти са равнопоставени, тъй като, както актовете на длъжностните лица за актуване, така и за деактуване не се скрепени с властническа функция, предполагаща подчинение от страна на засегнатите лица. Също така е посочено, че волеизявленията по деактуване на имоти като общинска собственост, имащи правно основание по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, по своя характер са вътрешнослужебни актове, които не създават права и задължения за трети лица, извън подчинените на издателя на акта. Съдът е приел, че по аргумент от чл. 64, ал. 2 от ЗОС, всеки, който счита, че негов имот неправилно е бил актуват като общински или се владее без основание от общината, може да защити материалното си право на собственост по общия исков ред.

В искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК се твърди, че решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение, противоречи на решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение, предвид на това, че страните и по двете дела са идентични, като от една страна, в качеството му на ищец е дружеството, а от друга, като ответник е община В., при идентичен предмет и на двете дела - произнасяне на съда по отношение наличието на неоснователно бездействие на кмета на община В. да извърши действия по деактуване и предаване имота на собственика, вменени му по силата на императивна разпоредба - чл. 64, ал. 1 от ЗОС, които са поискани с молба от дружеството № РД-8-612/15.07.2009г. по описа на деловодството на община В..

Установява се, че с решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение, е установено по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, че претендираните вреди за пропуснати ползи са вследствие незаконосъобразното бездействие по чл. 64, ал. 1 ЗОбС на кмета на община В. да деактува процесния имот и да предаде владението на имота по искането на „БГ Маркет“ ЕООД. От това незаконосъобразно бездействие на кмета според съда, дружеството е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, както и е налице връзка между бездействието на административния орган и причинените на ищеца вреди поради дълготрайната невъзможност да упражнява владение върху собствения си имот, да го ползва и да извършва действия по управлението му, да го отдаде под наем и др. Съдът е приел, че бездействието на кмета по деактуване е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се е позовал на определение № 32/30.11.2010 гр. по дело А № 17/2010 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, с което е разрешен спорът за подсъдност по предявения от „БГ Маркет“ ЕООД иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е определен Административен съд – гр. В. да разгледа исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предмет на делото. Прието е от тричленния състав на ВАС, че обжалваното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете, предявени от „БГ Маркет“ ЕООД по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу община В. и е осъдена общината да му заплати неимуществени вреди от пропуснати ползи за периода от 01.07.2009 г. до 31.01.2010 г. в размер на 103 935 220 лв.; за периода 01.02.2010 г. до 20.06.2010 г. 146 690 лв. и за периода от 01.07.2010 г. до 31.12.2010 г. - 176 0128 лв. със съответните лихви, е неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК е постановено друго решение по съществото на спора, с което са уважени предявените искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за посочените по-горе периоди.

От фактическа страна е безспорно установено, че процесният имот първоначално е бил реституиран с решение № 979/18.12.2007 г. по адм. дело № 464/2007 г. на Окръжен съд – гр. В. на основание чл. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на Д.В, В.П, Б.Д, К.К, Ц.В, Е.И и А.С, а с нотар. акт № 57, т. ІІ, дело № 290/16.01.2008 г. имотът е бил продаден на „БГ Маркет“ ЕООД. С молба № РД-8-94-Б/16.01.2008 г. дружеството е поискало от кмета на О. В да бъде отписан имота от актовите книги на общината на основание чл. 64, ал. 1ЗОбС и да се предаде владението му. Физическите лица, на които е реституиран имота са поискали на основание чл. 257 АПК отмяна на незаконосъобразното бездействие на кмета да извърши действия по отписването му от актовите книги на общината и да предаде владението му на "БГ Маркет" ЕООД, като в тази връзка с решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Варненския административен съд това искане е уважено, а решението е оставено в сила с решение по адм. дело № 13662/2008 г. на ВАС, Трето отделение. Впоследствие кметът на О. В е предявил отрицателен установителен иск срещу „БГ Маркет“ ЕООД, че последният не е собственик, но той е отхвърлен с решение по гр. дело № 118/2010 г. от Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение по гр. дело № 214/2012 г. на Апелативен съд – гр. В..

С искането за отмяна се поддържа отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК, като молителят се позовава на противоречие между постановеното решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение и решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение.

Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нормата изисква наличие на противоречиви съдебни решения с идентичен предмет и страни. Съгласно ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. ОС на Първа и Втора колегия на ВАС само чрез изясняване на предмета на делото може да се установи дали две дела са тъждествени или не. В процесния случай и двете съдебни производства са искови производства по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и искателят чрез процесуалните си представители се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, с което се приема, че за да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да е налице пълен обективен и субективен идентитет по делата, както и противоречие ще е налице между тях, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет на делото, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите, а не в мотивите предвид, че последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, както е прието и в ТР № 6/25.11.2010 г. на ВАС.Пна е практиката на ВКС по тези дела, че когато на едно и също правно основание, но за различни периоди, са постановени решенията, то не е налице обективен идентитет между тях и не може да се уважи искане по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл са решения по гр. дела №4385/2013 г., № 6821/2013 г., № 16/2014 г., № 6138/2014 г., № 4070/2014 г., № 2279/2015 г. и № 3575/2015 г., всичките на ВКС.Пването на съдебната практика на ВКС е свързано с доводите на искателя за наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, въпреки, че правното основание по настоящето дело е по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с решение, постановено по сходни казуси, но при различни административния актове и в този смисъл е и произнасянето на ВАС по ТР № 6/25.11.2010 г. В процесния случай и двете решения са издадени в искови производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се доближават повече до съдебната практика на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като се има предвид, че проведеното производство по ЗОДОВ макар да се разглежда от административен съд е исково по своя характер, но проведено по правилата на чл. 203 и сл. от АПК.

Действително влезлите в сила решения, по отношение на които се иска отмяна на последващото решение, поради противоречие с първоначално постановено и влязло в сила решение, са със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни и идентичен предмет - исково производство по чл. 1 от ЗОДОВ и по реда на Глава единадесета от АПК, като са претендирани претърпени вреди в резултат от незаконосъобразното бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху собствения на дружеството имот в изпълнение на задълженията му по чл. 64, ал. 1 от ЗОС. За да е налице противоречие между две различни решения е необходимо установяване на пълна идентичност на делата, по които са постановени, както и идентичност на основните характеристики, които индивидуализарат спорния предмет - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват, т. е. наличие на субективно и обективно тъждество между страните и предмета на делата.

В случая безспорно е налице идентитет относно страните по двете производства и основанието на правния спор, но са различни съдържанието и времевия обхват, които обуславят липса на обективен идентитет между тях. В производството, по което е постановено влязлото в сила решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение, са претендирани неимуществени вреди от пропуснати ползи за периода от 01.07.2009 г. до 31.01.2010 г. в размер на 103 935 220 лв.; за периода 01.02.2010 г. до 20.06.2010 г. 146 690 лв. и за периода от 01.07.2010 г. до 31.12.2010 г. - 176 0128 лв. със съответните лихви, в резултат от незаконосъобразното бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху собствения на дружеството имот в изпълнение на задълженията му по чл. 64, ал. 1 от ЗОС. В производството, по което е постановено решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение, са претендирани вреди претърпени в периода 01.01.2012 – 31.12.2013 г. вреди в размер на 704 112 лева от незаконосъобразно бездействие на кмета на община В. да деактува и предаде владението върху собствен на дружеството имот и иск за на обезщетение за забава върху главничното задължение за сумата от 284 537 лева, формирана в период от 31.12.2013 г. до датата на предявяване на иска - 04.01.2017 г, както и иск за законни лихви върху главницата от тази дата до окончателното заплащане на задължението.

Следователно се отнася до различни искания и различни периоди за обезщетение на вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които са различни по двете дела. Предвид на това влязлото в сила решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение не може да се приеме, че противоречи на влязлото в сила решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение, по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Друг е въпроса, кое от двете решения е правилно по съществото на спора относно характера на задължението на органа по чл. 64, ал. 1 от ЗОС и наличието на бездействието от административна дейност, който въпрос не е предмет на производството по чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 4 от АПК.

С оглед на изложеното доводите на молителя за неправилност на атакуваното решение не следва да бъдат разглеждани, поради това, че в производство по отмяна не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението, а се извършва контрол само на изброените основания в чл. 239 АПК.

Предвид на изложените съображения настоящият петчленен съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение, на посоченото основание по чл. 239, т. 1, т. 4 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от ответника община В. следва да се присъди юрисконуслтско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „БГ Маркет“ ЕООД – гр. В., ЕИК 103935220, подадено чрез чрез управителя Б.Н за отмяна на влязло в сила решение № 9618 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, Трето отделение на основание чл. 239, т. 4 АПК, като неоснователно.

ОСЪЖДА "БГ Маркет" ЕООД - гр. В., ЕИК 103935220 да заплати на община В. разноски по делото в размер на 200 (двеста) лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.