Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Н.П, против решение № 372 от 28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 51/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен. С него е отменена заповед на Директора на ОД на МВР – Плевен, с която на държавен служител младши инспектор М.М е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.

В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски.

Ответникът – М.М не ангажира становище по така подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била заповед № УРИ 316з-3645 от 21.12.2015 г. на директора на ОД на МВР - Плевен. С нея на М.М - младши инспектор - младши автоконтрольор II степен в група "Охранителна полиция" към РУ - Д. Д при ОД на МВР - Плевен е наложено наказанието "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една...