№ 4287

гр. София, 26.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4287/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 13822 от 02.11.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответниците по касационна жалба и по делото Ф. Х. Ф. и С. Ц. Ф., чрез адв. А. Ч., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3243 от 26.10.2023 г. в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ищец по делото Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (понастоящем с наименование КОНПИ, Комисията), с който се поддържа становище за неоснователност за молбата, доколкото не били представени доказателства за действително извършен разход. В условията на евентуалност се иска намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение и присъждане на по-нисък размер.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

С определение № 3243 от 26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 4287/2022 г. на ВКС, III г. о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 121 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 173/2022 г. на Апелативен съд – Бургас по жалба на Комисията, чрез процесуален представител Р. И. – инспектор в ТД – Бургас.

В определението липсва произнасяне по искането на ответниците по касация Ф. Х. Ф. и С. Ц. Ф., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство.

Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на касационната жалба, подаден от Ф. Х. Ф. и С. Ц. Ф., чрез адв. А. Ч.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски съобразно приложения списък на разноските. Към отговора на касационната жалба с вх. № 9822 от 25.10.2022 г. (по регистъра на Апелативен съд – Бургас), приложен по настоящото производство (на л. 130), са представени два броя разписки за плащане на адвокатско възнаграждение от 17.10.2022 г., както и пълномощни, по силата на които адв. Ч. черпи представителни права за ответниците по жалба Ф. в производството пред ВКС. От представените разписки за плащане на адвокатско възнаграждение от 17.10.2022 г. се установява, че упълномощеният от ответниците адв. Ч. е получил в брой сумата от 5000 лева от Ф. Ф. и 2000 лева от С. Ф., които суми съгласно посоченото в разписките се явяват напълно изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, процесуално представителство пред ВКС, във връзка с касационна жалба срещу решение № 121 от 04.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 173/2022 г. по описа на АС – Бургас, до приключване на делото пред ВКС.

При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направеното от ответниците по жалба искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на вече постановеното определение. Предвид изхода на спора, своевременно въведеното искане, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, молбата на ответниците по жалба Ф. с правно основание чл. 248 ГПК е основателна.

Основателно е обаче и обаче искането на насрещната страна КПКОНПИ (сега с наименование КОНПИ) за присъждане на по – нисък размер на адвокатско възнаграждение, тъй като същото се явява прекомерно. Настоящият състав възприема доводите на Комисията за това, че предприетите от пълномощника на ответниците процесуални действия се свеждат до изготвяне на един общ отговор, а и доколкото в производството по допустимост на касационното обжалване съдът дължи произнасяне само по наведените основания, то следва, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК. На това основание размерът на претендираните от ответниците по жалба разноски следва да бъде намален до минимално определеното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм., бр. 68 от 2020 г.) в редакцията в сила към сключване на договора за правна защита и съдействие. Същото възлиза на 1 407. 02 лева за С. Ф. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата (при обжалваем интерес по делото за нея от 29 233. 89 лева) и 3961. 88 лева за Ф. Ф., изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата (при обжалваем интерес от 121 594. 15 лева). В случая, както се посочи по-горе, предметът на адвокатската защита на ответниците по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на общия им пълномощник в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1 200 лева. С оглед горното разрешение, в полза на С. Ф. следва да бъде присъдена сумата от 1 200 лева, а в полза на Ф. Ф. сумата от 2 971. 41 лева, или 3/4 от така изчислените минимални адвокатски възнаграждения, които суми съответстват на долния праг по чл. 9, ал. 3 от разглежданата наредба.

По изложените съображения, определението по чл. 288 ГПК ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационния жалбоподател КОНПИ да заплати на ответниците по жалба Ф. направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 3243 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4287/2023 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество – [населено място], пл. „С. Н. 6 да заплати на С. Ц. Ф. с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място] сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева и на Ф. Х. Ф. с ЕГН [ЕГН] и адрес в с. гр. сумата от 2 971. 41 (две хиляди деветстотин седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) лева – разноски в касационното производство.

Определението e окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.