Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Л. срещу решение № 23 от 14.02.2018г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 397/2017г. С него се отменя заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ/1139 от 6.10.2017г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Л., потвърдена с решение № 11-РД04-0861 от 24.10.2017г. на директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане", с която на С.И с адрес в [населено място] е отказана целева помощ по чл. 44, ал. 2 ЗИХУ и изпратена преписката на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба не се извличат касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Ответникът, С.И чрез процесуален представител адвокат Димитрова от АК Плевен поддържа становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Произвоводството пред административния съд е образувано по жалба на С.И срещу цитираната заповед на на директора на дирекция "Социално подпомагане" Ловеч. С нея му се отказва целева помощ за покупка на МИПС "говорен апарат" с мотиви, че в Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ не е посочено медицинско изделие каквото е предписано от ЛКК - гласова протеза.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта.

От заключение на медицинска експертиза е установено, че гласовата протеза по същността си представлява говорен апарат. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда, който обосновал изводите си в решението, че така предписаното медицинско изделие се съдържа в Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ в т. 6.

Съдът е изложил подролни мотиви относно характера на целевата помощ и материалните предпоставки за отпускането й и при констатираното нарушение, съставляващо основание по чл. 146 АПК е отменил заповедта. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ППЗИХУ хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ отм. , В чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ се подсочва, че медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ са посочени в приложение № 7. В приложение № 7 с пореден номер 6 е посочен говорен апарат, който се отпуска по медицински индикации, състояние след [диагноза] с медицински протокол от специализирана ЛКК, за УНГБ, експертно решение на ТЕЛК и НЕЛК.

Пред административния орган е подадено заявление за отпускане на целевата помощ за закупуване/възстановяване на средствата за гласова протеза, с което заявление е представен медицински протокол на л. 22 от ЛКК. В този протокол е отразена водеща диагноза и придружаващи заболявания [диагноза] .Заключението е, че е необходимо поставяне на гласова протеза с цел подобряване на социалния контакт. Протоколът е съставен за предсставяне пред дирекция социално подпомагане за отпускане или отказ от целева помощ. По делото е установено от заключението на назначената експертиза, че гласовата протеза е говорен апарат, поради което постановения отказ от отпускане на целева помощ с мотивите на заповедта, че такова медицинско изделие не се съдържа в приложението, е незаконосъобразен.

Предвид изложеното решението е правилно е като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника се дължат разноските пред настоящата инстанция в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 14.02.2018г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 397/2017г.

ОСЪЖДА ДСП Ловеч да заплати в полза на С.И с адрес в [населено място] сумата от 400/четиристотин/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.