Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Саниста ВИП“ ЕООД, срещу решение № 5145/04.08.2017г., постановено по адм. дело № 5192/2017г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-01-129/07.04.2017г. на Главния държавен здравен инспектор, с която е отменено разрешение №0778-1/19.05.2009г. за пускане на пазара на биоцида „Дехлокс-гел за хлебарки и мравки“.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. В СЗ чрез процесуален представител моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски.

Ответникът - Главен държавен здравен инспектор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор и допълнително становище. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на законоустановената процедура и материалния закон.

Съдът е изложил мотиви, че съгласно приложимата уредба-чл. 89 §2 и §3 от Регламент/ЕС/ №582/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г., в конкретния случай липсват данни за постъпило заявление за паралелно взаимно признаване на биоциди от този продуктов тип към датата на одобряване на активното му вещество фипронил- 01 октомври 2013г., а тригодишния срок за издаване, изменяне или отмяна на разрешенията за биоциди от този продуктов тип, съдържащи това активно вещество, който започва да тече след решението за одобряване на определено активно вещество за конкретен продуктов тип съответно е изтекъл на 01.10.2016г., което е довело до необходимостта на основание Регламент/ЕС/ №582/2012 вр. с нормата на чл. 18ж, ал. 1 от ЗЗВВХВС (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ)/ЗЗВВХВС/ да се отмени процесното разрешение за пускане на пазара на биоцида.

Съдът е счел, че нормата на чл. 18г, ал. 4 от ЗЗВВХВС е неприложима, тъй като същата се отнася за случаите, в които е налице основание за преразглеждане на издаденото вече разрешение за биоцид, съответно за евентуално негово изменение но не и за отмяна, както е в случая. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Макар с пестеливи и недостатъчно ясни мотиви, първоинстанционния съд е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

С Регламент (ЕС) № 528/2012 /Регламента/ от 22 май 2012 година

относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, приложим от 01 септември 2013г., отменящ Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди, са определени правила за разрешаването, пускането на пазара и употребата на биоциди.

Съгласно чл. 1, §1 от Регламента, същия има за цели подобряване функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда. Разпоредбите на Регламента се основават на принципа на предпазливост, чиято цел е да се защити здравето на хората, здравето на животните, околната среда и уязвимите групи.

Регламентът въвежда два етапа за постигане горепосочените цели:

1.Активните вещества да са включени в приложение I към Регламента /нискорискови активни вещества/ или одобрени на равнище на Съюза и включени в списъка на Съюза на одобрените активни вещества, преди да могат да се използват в биоциди.

2.Наличие на разрешение относно биоцидите, съдържащи активно вещество, преди пускането им на пазара и тяхното използване.

С. Р. определя различни начини за подаване на заявления относно разрешаването на биоциди, като в зависимост от свойствата на използваните активни вещества в биоцидите и целевите пазари в Съюза заявителите могат да избират най-подходящия начин:

- опростена процедура за издаване на разрешение, посочена в глава V /чл. 25—28/ от Регламента, в която се предвижда ускорено разрешение за продукти, съдържащи само нискорискови активни вещества, включени в приложение I към Регламента;

- национална процедура за издаване на разрешение, посочена в глава VI (чл. 29—31) от Регламента, в която се предвижда разрешение в държава членка за биоциди, съдържащи каквито и да било активни вещества /или включено в списъка на Съюза, или включено в приложение I към Регламента/;

- взаимно признаване на национални разрешения, посочено в глава VII /чл. 33—39/ от Регламента, в няколко държави членки или по едно и също време, или последователно;

- разрешение на Съюза, посочено в глава VIII /чл. 41—46/ от Регламента, което е валидно във всички държави членки.

Заключенията, обективирани в Доклад от 28.05.2018г. /СОМ 2018, 342 final/ на Комисията до Е. П и Съвета относно изпълнението на разрешението на Съюза за биоциди в съответствие с чл. 42/ Биоциди, за които може да бъде издадено разрешение на Съюза/, и § 3 от Регламента обвързват нарастващият брой на подадени заявления с крайният срок за подаване на заявления за разрешение за продукти, който в съответствие с член 89, § 3 от Регламента отговаря на датата на одобрение на активното вещество, съдържащо се в биоцида.

По отношение оперативните действия към съществуващите биоциди от страна на държавите членки и съответния разрешителен режим, в член 89, § 3 от Регламента е предвидено, че след решение за одобряване на определено активно вещество за конкретен продуктов тип държавите членки гарантират, че разрешенията за биоциди от този продуктов тип, съдържащи това активно вещество, се издават, изменят или отменят според случая в съответствие с настоящия регламент в рамките на три години от датата на одобряване.

За конкретния биоцид, активната му съставка фипронил към датата на оспорения акт е включена в приложение I на Директива 98/8/ЕО под №47/съгласно Директива 2011/79/ЕС на Комисията

от 20.09.2011г. за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за включване в приложение I към нея на активното вещество фипронил/, съответно в списъка на Съюза за одобрените активни вещества по чл. 9 §2 от Регламента, с дата на включване от 01.10.2013г.

При тези факти законосъобразен е извода на АССГ, че до дата на одобряване на активното вещество- 01.10.2013г. липсва подадено от касатора заявление за разрешаване или паралелно взаимно признаване не по-късно от посочената като заявител, желаещ да кандидатства за разрешаване или за паралелно взаимно признаване на биоциди от този продуктов тип. Доказателства в тази насока не са представени пред касационната инстанция, а касационния жалбоподател не твърди наличие на такова обстоятелство.

Видно е, че тригодишният срок за издаване, изменяне или отмяна на разрешенията за биоциди от този продуктов тип, съдържащи това активно вещество, е изтекъл на 01.10.2016г., при което съобразявайки се действащите материалноправни разпоредби вкл. чл. 18ж, ал. 1 от ЗЗВВХВС е отменил разрешение №0778-1/19.05.2009г. за пускане на пазара на биоцида „Дехлокс-гел за хлебарки и мравки“.

Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Същите се свеждат до неправилно тълкуване от първоинстанционния съд нормата на чл. 18г, ал. 4 от ЗЗВВХВС, като видно от прочита и същата касае определяне срок за съхраняване, употреба или разпространение на наличните количества биоцид единствено в хипотезата на изменение на издадено разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, каквато хипотеза в случая не е налице.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5145 от 04.08.2017г., постановено по адм. дело №5192/2017г. по описа на Административен съд София -град.

ОСЪЖДА „Саниста ВИП“ ЕООД ЕИК200301607, да заплати на министерство на здравеопазването сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.