Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 43 от 04.12.2017 г., постановено по административно дело № 212/2017 г. от Административен съд Русе, с което е отменена негова заповед№ ЧР – 694/29.05.2017 г. В жалбата декларативно е посочено, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като са изложени подробни доводи за правилност на административния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли оспорването на заповедта и му присъди направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – А.Н в представен писмен отговор оспорва същата и излага подробно становище по твърденията в нея. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него.

След извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно.

Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява правилност на изводите на съда, за издаване на заповедта от компетентния орган и в предвидената от закона форма, доколкото същата е постановена от органа по назначението и съдържа реквизитите по чл. 108 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Обоснован и правилен е и изводът на съда, че в случая не са налице материално правните предпоставки посочени в заповедта като основание за постановяването ѝ. За да са налице те, при приложението на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва кумулативно да са налице следните условия - или длъжността, заемана от служителката да е премахната като нормативно установена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, или да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В конкретния случай нито едно тези условия не е налице.

Правилно и обосновано първоинстанционния съд приема, че тяхната липса по отношение на А.Н при издаване на заповед № ЧР-694/29.05.2017 г. е налице и съответно заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото на 18.05.2015 г. длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността към момента на възстановяването й – 26.05.2017 г., тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. По аналогични казуси постоянната практика на ВАС сочи, че след като служебно правоотношение е прекратено поради съкращение на длъжността и същото е отменено като незаконосъобразно, то не само отразеното в длъжностното разписание, въз основа на което е била постановена незаконосъобразната заповед, но и направените след това – до реалното възстановяване на служителя въз основа на влязлото в сила решение не могат да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При това наведеният довод в касационната жалба, че с утвърденото към 29.05.2017 г. длъжностно разписание на ИАМА е премахната длъжността, на която е възстановена Николова правилно съдът констатира, че същата не е фигурирала в предходното длъжностно разписание, при което премахването ѝ не обосновава извод за извършено съкращение, тъй като липсват посочените по-горе предпоставки.

В случая поведението на издателя на акта – постановяване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание фактически и правни основания, идентични с тези по отменена с влязло в сила съдебно решение водят до извод за тенденциозност и нежелание да съобрази поведението си с действащото законодателства и влязло в сила съдебно решение, навеждащо на евентуално наличие предпоставките по чл. 172, ал. 2 НК, предвиждащ наказателно преследване на длъжностни лица, неизпълнили влязло в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен служител. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Искането на ответника по касационната жалба са присъждане на разноски не следва да бъде присъждано, независимо, че са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК и е направено своевременно, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 04.12.2017 г., постановено по административно дело № 212/2017 г. от Административен съд Русе. Решението е окончателно.