Образувано е по жалба от Е.М против решение № 7361/05.12.2017г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№8342/17 година.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Е.М иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия на служители на ГДИН относно неправомерното му превозване за периода от 12.06.2017г. и в продължение на един месец, считано от тази дата.

В касационната жалба, подадена от Милев се твърди неправилност на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

По делото е постъпила и касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Милев, в която като касационно основание се сочи и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Съображенията за това са изложени в писмено становище, постъпило на 21.11.18 година.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба на Милев като допустима. Тя е подадена от страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211 АПК. Касационната жалба, подадена от особения представител на Милев се възприема от съда като уточняване и конкретизиране на касационните основания за обжалване на постановеното решение.

По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното:

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за причинени неимуществени вреди( болки и страдания) през периода от един месец, считано от 12.06.2017година, от действия и бездействия на служители на ГД”ИН”, изразяващи се в превозването му в МПС, без седалки, без предпазни колани, с белезници на ръцете и без прозорец за вентилация, като по време на превоза му на посочената дата, ищецът си е ударил кръста и таза. За да отхвърли иска, съдът е приел, че той е насочен срещу ответник, за когото липсва материалноправна легитимация да отговаря по този иск. Съдът е посочил, че извършването на действията, за които ищецът твърди, че са неправомерни са в правомощието на Главна дирекция „Охрана”, което е самостоятелно юридическо лице и чиито правомощие са изброени в чл. 391, ал. 3 ЗСВ.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно, тъй като е резултат от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От жалбата, с която е сезиран съда, която е с характер на искова молба, ясно е посочен ответникът по иска - Главна дирекция "Опрана", поради което съдът ненужно с определение от 27.07.2017г. е указал на ищеца да посочи срещу кого предявява исковата претенция. В изпълнение на указанията, дадени от съда, ищецът чрез своя особен представител, с молба от 03.10.17г. отново сочи като ответник по иска, Главна дирекция "Охрана". Въпреки направените уточнения, съдът с определение от 05.10.2017г. изпраща копие от исковата молба и уточняващата молба, и доказателствата към тях, не на сочения от ищеца ответник, а на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

С определение от 31.10.2017г., съдът конституира като ответник по иска Главна дирекция"Охрана" към министъра на правосъдието и разпорежда на ответника да се изпрати копие от исковата молба и уточненията. С призовка от 01.11.2017г. на Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието са изпратени копие от исковата молба и уточнението, и препис от определението на съда от 31.10.2017 година като те са получени от тази страна на 06.11.2017г.( видно от лист 44 от първоинстанционното дело). Следователно, към 06.11.2017г. е възникнало процесуално правоотношение с ГД"Охрана" в качеството му на ответник по предявения иск.

Във връзка с молба от 09.11.17г. на ищеца, подадена чрез неговия особен представител, с определение от 10.11.17г. съдът на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК конституира като ответник по делото - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", но без да поиска съгласие от последната. Със същото определение, съдът е дал указание на ищеца да посочи дали се отказва или оттегля иска срещу Главна дирекция "Охрана".

С молба от 20.11.17г. ищецът зявява, че оттегля иска си срещу ГД"Охрана" във връзка с която молба, съдът с определение от 20.11.2017г. на осн. чл. 232 ГПК прекратява производството против ответника ГД"Охрана". Липсват данни по делото това определение да е съобщено на страните и да е влязло в сила.

Предвид посочената хронология следва, че към датата, на която ГД"ИН" е конституирана като ответник, вече е налице възникнало праовотоншение с ответника - ГД"Охрана". При това положение, съдът е следвало да се произнесе по допустимостта на замяната на първоначалния ответник с другия, посочен от ищеца, но след като спази предпоставките за това, визирани в чл. 228, ал. 1 ГПК, данни за което липсват по делото, а не да конституира ГД"ИН".

Допуснатото от съда нарушение на чл. 228, ал. 1 ГПК при конституирането на ГД"ИН", както и произнасянето му по съществото на спора срещу този ответник преди да е влязло в сила определението, с което е прекратено производството по делото срещу първоначалния такъв, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които опорочават крайният акт на съда.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното решение като неправило. То следва да се отмени, а вместо това, делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. При новото разглеждане на делото, съдът следва да поправи допуснатите процесуални нарушения при първоначалното му разглеждане.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7361/05.12.2017г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№8342/17 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.