ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 241 [населено място], 26.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2378 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Веста“ ООД срещу решение № 416/11.07.2025 г. по в. т.д. № 269/2025 г. на САС, с което е потвърдено решение № 46/13.12.2024 г. на Окръжен съд –гр.Монтана по т. д. № 44/2023 г. за осъждането на „Веста“ ООД да заплати на Д. А. К. сумата от 558 549 лв. – невърната част от допълнителна парична вноска. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е недопустимо, защото е постановено по нередовна искова молба, както и неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения относно нередовността на исковата молба в частта, съдържаща фактическото основание на иска и петитума, защото от ищеца са въведени едновременно твърдения за правопораждащите факти – „допълнителна парична вноска“ и за „получен заем“, както и за „предоставена заемна сума“, а с петитума на исковата молба се иска присъждане на „невърнат остатък от предоставен като допълнителна парична вноска заем“. Неяснотата или противоречието в обстоятелствата, на които се основава искът, както и неяснотата и противоречието в петитума, водят до нередовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което касаторът намира, че делото следва да се върне на въззивния съд, за да се отстранят нередовностите на исковата молба по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК и да му се даде нов срок за отговор относно уточения факт, въз основа на който се претендира процесното вземане.
Поддържа се от касатора, че с определението за доклад от 24.01.2024 г. първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 134 ТЗ, а в първото съдебно заседание на 28.11.2024 г. е допуснато уточнение, според което предявеният иск е квалифициран по чл. 134 ТЗ и е обявено от съда, че правилата на ЗЗД не следва да се прилагат, но не е бил предоставен на ответника нов срок за отговор по чл. 367 ГПК. Във въззивната жалба е било релевирано възражение за процесуално нарушение и искане да се предостави на въззивника срок за отговор досежно уточнения пред първоинстанционния съд правопораждащ факт, формиращ основанието на иска, но въззивният съд не е предоставил нов срок за отговор и е оставил без уважение доказателствените искания, с което е лишил въззивника ответник от възможността да вземе становище, да въведе възражения и да направи доказателствени искания.
Наведен е и довод за липса на изложени от въззивния съд мотиви, базирани на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, защото нормата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по направените с въззивната жалба възражения. Не е било разгледано възражението на въззивника, че извършеният от него превод на сумата от 40 000 лв. в полза на ищцата не представлява признание на иска.
Повдигнато е от касатора възражението, че въззивният съд е следвало служебно да допусне изслушване на допълнителна съдебно-счетоводно експертиза, необходима за установяването по категоричен начин на обстоятелствата дали ищцата е предоставила на дружеството сумата от 598 549 лв., осчетоводена ли е при дружеството, върната ли е сумата на ищцата, кога, както и дали има суми, извън сумата от 40 000 лв., които тя е получила от дружеството. Обжалваното решение е необосновано, защото не са изяснени релевантните факти, а касаторът поради процесуалните нарушения на въззивния съд е бил лишен от възможността да докаже твърденията си, че процесната сума е негова. Иска се от касатора да се обезсили или да се отмени въззивното решение и делото да върне за ново разглеждане на въззивния съд.
Ответницата в настоящото производство – Д. А. К., е подала отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд с определение от 05.05.2025 г. е оставил без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба, защото е приел, че те са преклудирани.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е съдружник в ответното дружество, а на 21.11.2017 г. Общото събрание на съдружниците е взело решение за внасяне на допълнителна парична вноска в размер на 598 549 лв. - за погасяване на просрочени задължения на дружеството. Ищцата на 21.11.2017 г. е превела сумата от 598 549 лв. – допълнителна парична вноска, а въз основа на заключението на ССЕ въззивният съд е приел за установен фактът, че сумата е постъпила по банковата сметка на дружеството и е осчеводена по кредитна сметка 117 „допълнителни резерви“, по която се отчитат създадени резерви по решение на собствениците извън резервите, предвидени по нормативен акт. Към сметката са създадени две аналитични партиди – на Д. К. и на Пол К., а внесената сума е разпределена поравно, но според в. лице липсва основание за такова счетоводно записване. На 16.12.2020 г. дружеството е превело по сметка на ищцата сумата от 40 000 лв.
От правна страна е прието, че възражението на въззивника за нередовност на исковата молба е неоснователно, тъй като в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд е уточнена претенцията на ищцата и предметът на спора е бил изяснен. Прието е, че не са били допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, защото въведените от ответника след срока за отговор на исковата молба факти са преклудирани и не следва да се разглеждат – присъствието на ОС от 27.11.2017 г. на лице, което не е съдружник; че съдружникът Пол К. не владее български език; твърдения за персонална симулация; за прихващане на дължимата сума и др.
Въззивният съд е констатирал, че в процесното решение на Общото събрание за внасяне на допълнителна парична вноска не е посочен срок за връщане на сумата, но е приел, че за нейното връщане не е необходимо Общото събрание да вземе ново решение, а е достатъчно съдружникът да изпрати до дружеството покана, с която да го постави в забава. Въззивният съд е приел, че на 19.12.2023 г. е получена от дружеството изпратената от ищцата покана, поради което от тази дата е започнал да тече срокът за връщане на процесната сума, поради което възражението за погасителна давност е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание за внасяне на допълнителна вноска не е нищожно на основания, за които съдът следи служебно – извлечени от самия акт, защото решението е взето от овластен орган по чл. 137 ал. 1, т. 9 ТЗ, при участие на всички съдружници и с единодушие; съдържа ясно изразена воля и очертава необходимите елементи на правоотношението – задължен съдружник, икономическа необходимост и размер на паричната вноска.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Според касатора въззивното решение е недопустимо, защото е постановено по нередовна искова молба, в която ищецът едновременно е въвел твърдения за правопораждащите факти –„допълнителна парична вноска“ и „получен заем“, както и за „предоставена заемна сума“, а с петитума се иска присъждане на сумата, представляваща невърнат остатък от предоставен като допълнителна парична вноска заем. Неяснотата или противоречието в обстоятелствата, на които се основава искът, както и неяснотата и противоречието в петитума на исковата молба водят до нередовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
Касаторът поставя следните правни въпроси по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК -
1. „Следва ли след уточняване на исковата молба от ищеца въззивният съд да предостави повторна възможност за отговор по чл. 367 ГПК, в случай че това не е било сторено от първоинстанционния съд ?“
Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с решение № 305 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, решение № 150 по гр. д. № 4188/2021 г. на ВКС, решение № 12 по гр. д. № 1924/2019 г. на ВКС, решение № 536 по гр. д. № 135/2023 г. на ВКС.
2. „Когато ответникът е пропуснал срока за отговор на исковата молба преклудира ли се възможността му да направи възражения, да посочи и представи доказателства и да заяви доказателствени искания по делото за определяне параметрите на спора или тя се преклудира едва с изтичането на срока по чл. 146 ал. 3 ГПК ?“
Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с решение № 98 от 16.07.2015 г. по т. д. № 870/2014 г. на ВКС, решение № 67 по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, решение № 2900 по гр. д. № 1211/2010 г. на ВКС, решение № 556 по гр. дело № 1019/2009 г. на ВКС, решение № 310 по гр. д. № 1086/2009 г. на ВКС, решение № 416/11.05.2016 г. по гр. д. № 2612/2015 г. на ВКС, определение № 50443 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 1400/2022 г. на ВКС, решение № 349/20.06.2025 г. по гр. д. № 2220/24 г. на ВКС.
3. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с въведените от страните правнорелевантни факти ?“
Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 169 от 02.10.2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. на ВКС, решение № 349 от 20.06.2025 г. по к. гр. д. № 2220/2024 г. на ВКС, както и с решение № 179/04.07.2024 г. по к. т.д. № 1049/2024 г. на ВКС.
4. „Налице ли е процесуално нарушение в случаите, когато въззивният съд не допусне поискана експертиза, или не назначи служебно такава, а заключението по нея ще има значение за решаващата воля на съда ?“
Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 1/2000 г.
Сочи като основание за допускане на касационно обжалване необосноваността по чл. 281, т. 3 предл. 3-то ГПК на въззивното решение, произтичаща от процесуални нарушения, които са лишили въззивника от възможността да докаже твърденията си, че процесната сума е негова, защото нередовната искова молба не е била оставена без движение и на въззивника не е даден допълнителен срок за отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че посоченото от касатора основание по чл. 280 ал. 2, предл. 2-ро ГПК не е налице. В съдебната практика е застъпено принципното становище, че съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, по непредявен иск, след като съдът е бил десезиран, по нередовна искова молба или при липса на абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяването му или при наличие на пречки за това.
Касационният съд намира, че е неоснователен доводът на касатора за нередовност на исковата молба, основан на твърдението за неяснота и противоречие във фактическите обстоятелства и в искането. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищцата изрично е заявил, че претендираната с исковата молба сума представлява „предоставена парична вноска“ от ищцата, а въз основа на това изявление първоинстанционният съд е изменил доклада и е квалифицирал иска по чл. 134 ТЗ, като е обявил, че не следва да се прилагат правилата на ЗЗД относно договора за наем. Тези процесуални действия са били зачетени от въззивния съд, който е приел, че предмет на спора е иск по чл. 134 ТЗ, с който се претендира невърнат остатък от допълнителна парична вноска. Въззивният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение по иск с правно основание чл. 134 ТЗ, който е бил надлежно уточнен от ищцата.
По изложените по-горе съображения, касационният съд не констатира твърдените нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение, т. е. не е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро ГПК.
Касационният съд намира, че поставеният първи въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК е обуславящ крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор – налице е общото основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд е била уточнена претенцията на ищцата и предметът на спора е бил изяснен, т. е. фомиран е извод, че до провеждането на това съдебно заседание исковата молба е била нередовна и не е бил изяснен предметът на спора, но въззивният съд е намерил, че е налице преклузия, поради което с въззивното решение не са разгледани въведените от ответника факти и възражения, релевирани пред първоинстанционния съд след срока за отговор на исковата молба.
По отношение на този въпрос е изпълнено и изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираните от касатора решение № 305 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, решение № 150 по гр. д. № 4188/2021 г. на ВКС, решение № 12 по гр. д. № 1924/2019 г. на ВКС, решение № 536 по гр. д. № 135/2023 г. на ВКС разглеждат аналогична хипотеза на процесната, а за проверка на противоречие на въззивното решение с дадените в тези решения разрешения следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че въпросът на касатора следва да се уточни по следния начин – „Настъпва ли преклузия по чл. 370 ГПК, когато исковата молба е страдала от нередовности по чл. 127 ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК към момента на връчването на ответника“.
По втория въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК касационният съд намира, че с оглед на решаващите изводи на въззивния съд не е удовлетворено общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поставеният от касатора процесуален въпрос не е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото касае хипотезата на редовна искова молба и подаден в срок отговор с надлежно въведени в него възражения и оспорвания, но без да са направени доказателствени искания от ответника. В случая обаче въззивният съд е намерил, че възраженията и твърденията на ответника са релевирани извън срока за отговор на исковата молба.
По третия поставен въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК касационният съд намира, че не е удовлетворено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е формирал извод за настъпила преклузия по отношение на доводите, твърдения и възражения на ответника, релевирани извън срока за отговор на исковата молба, поради което и не ги е обсъдил. Този въпрос на касатора предполага твърдения, че релевираните от него възражения, твърдения и доводи са били надлежно въведени и включени в предмета на делото, но въпреки това по тях липсва произнасяне от страна на въззивния съд, но случаят не е такъв.
По четвъртия поставен въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касаторът не сочи за установяването на кой точно факт са необходими специални знания, както и кой от крайните доказателствени изводи на въззивният съд, имащи значение за решаване на спора, е изграден неправилно относно факт, подлежащ на установяване чрез специални знания.
Не е налице и поддържаното от касатора основание – необоснованост на въззивното решение. Неправилността на въззивното решение поради необоснованост е визирана като касационно отменително основание в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 ГПК. Съществена е разликата между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 ГПК и предвидените в нормата на чл. 281 ГПК основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение. В настоящата фаза на касационното производство необосноваността по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК на въззивното решение е извън предмета на проверка.
С оглед на изложеното касационният съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, а касаторът на основание чл. 18 ал. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса от 11 170, 98 лв.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416/11.07.2025 г. по в. т.д. № 269/2025 г. на САС, с което е потвърдено решение № 46/13.12.2024 г. на Окръжен съд –гр.Монтана по т. д. № 44/2023 г.
УКАЗВА на касатора „Веста“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 11 170, 98 лв., като го предупреждава, че при неизпълнение, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.