О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 30.01.2026 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело 3432/2025 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Национален парк Рила”, със седалище в [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния й представител адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 152 от 24.03.2025 година, постановено по въззивно гражданско дело № 89/2025 г. по описа на Окръжен съд – София, с което е потвърдено решение № 230 от 22.11.2024 г. по гр. дело № 34/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед ЛС № 525/15.11.2023 г. на директора на „Национален парк – Рила“ и е признато уволнението на А. Г. П. за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; същият е възстановен на длъжността главен специалист в ПУ - Г., отдел „Контрол и охрана Север, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; Дирекция „Национален парк Рила“ е осъдена на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на А. Г. П. сумата от 5 346 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от 21.11.2023 г.
Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие със съдебната практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставя следните въпроси:
1. Доколкото в случая изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени и работодателят констатира прокурорско разследване на представените му документи във възстановена трудовоправна връзка, то следва ли същата да се поддържа при установена неистинност на представените диплом за завършено образование и професионална квалификация и това предоставя ли правата възможност на работодателя да се позове на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да упражнява дадените му правомощия в съответствие с изискванията на закона и според ТР № 4/2017 г. на ГК на ВКС?;
2. При спор за действителността на документ за завършено образование/ професионална квалификация към ревизираното произнасяне на работодателя и наличието на последващи данни от разследване на РП-Б., релевиращи на придаден вид на официален документ на евентуално притежавана от ищеца диплома, приравнява ли се това на липсата на професионална квалификация пред работодателя, ведно с настъпването на съответните последици?;
3. При събрани писмени данни от проверки на специализирани органи за такъв придаден вид на процесния документ като официален документ и/или евентуална недействителност на диплома за завършено образование на ищеца, кой би бил меродавният момент на изследване в съдебния процес за установяване „наличието на професионална квалификация“ и допустимо ли е обосноваване на незаконосъбразност, въз основа на факти след произнасянето на работодателя в такава насока, каквато е съдебно-графическата експертиза по друго гр. дело?
Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна, действаща чрез адвокат С. К. от САК, със становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, че в подадената касационната жалба липсва точно и ясно формулиране на касационните основания, поради което моли решението да не се допуска на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С постановения от него съдебен акт въззивният съд, след като е очертал предмета на делото, е приел, че между страните не се спори, че между тях е бил сключен трудов договор № ***/05.11.2009 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълнява трудовата функция на „главен специалист“ - паркова охрана и контрол в парков участък „Г.“, при условията на осем часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 891 лв.; че с предходна Заповед № ЛС-7/04.01.2021 г., издадена от директора на Дирекция „Национален парк Рила“ - Б. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 05.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че ищецът не отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 4 от Закона за защитените територии (З.) и Класификатора на длъжностите в администрацията, № 305, 11, ниво специалист 1, длъжност „главен специалист“ относно изискването за минимална образователна степен - средно образование, необходима за заемане на длъжността „главен специалист“ при Дирекция „Национален парк Рила“ и за изпълняваната от него работа, възложена му с трудов договор № ***/05.11.2009 г.; че така издадената заповед е била предмет на предходно съдебно производство между страните, което е приключило с влязло в сила решение № 87 от 18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд – Самоков, по силата на което уволнението с посочената заповед е било признато за незаконно и е било отменено, като А. Г. П. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, посочена по-горе; че в това производство е бил разгледан и отхвърлен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за установяване на несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключения между страните трудов договор, поради претендирана недействителност на този договор, обусловена от недобросъвестното му сключване от А. Г. П. без да има завършено средно образование, както и е признато за недоказано оспорването на истинността на диплома на А. П. за завършено средно образование, серия ***, № ***, регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от С. по редки метали - [населено място], Софийски окръг.
Посочено е още, че след влизане в сила на посоченото решение А. Г. П. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност при същото месечно трудово възнаграждение въз основа на Заповед № ЛС № 431 от 04.09.2023 г.; че впоследствие с процесната Заповед ЛС № 525/15.11.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 69, ал. 4 от 33Т, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, във връзка с писмо с изходящ № РД 21- 24/18.09.2023 г. на директора на ПГМЕ „Н. Й. В. и във връзка с чл. 50, т. 1 от Закона за защитените територии и чл. 7, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, работодателят е прекратил отново трудовото правоотношение на служителя А. Г. П., заемащ длъжността главен специалист в ПУ - Г., отдел „Контрол и охрана - Север“, в Дирекция „Контрол и охрана“, при Дирекция „Национален парк Рила“ с длъжностно ниво 11 с наименование на длъжностното ниво специалист 1, с код по НКПД 3359-3026 в Дирекция „Контрол и охрана“, считано от 20.11.2023 г.
Въззивният съд е посочил, че в разглеждания случай процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа като спорен между страните е въпросът дали предходното проведеното съдебно производство обвързва страните със сила на пресъдено нещо по отношение на истинността на диплома за завършено от ищеца средно образование серия *** на С. по редки метали [населено място], изд. на 17.09.1986 г. с рег. № ***, и може ли следващото уволнение да се основава на същите фактически предпоставки.
Въззивният съд е посочил, че потвърждаването на истинността или неистинността на документ в резултат на оспорване, се решава със сила на пресъдено нещо, както е прието в мотивите на ТР № 5/2012 на ОСГТК на ВКС и като е взел предвид, че по този въпрос има произнасяне с влязлото в сила решение по гр. д. 229/2021 г. на РС - Самоков, е достигнал до извода, че повторно откриване на производство по този ред на оспорения документ е недопустимо, доколкото страната се домогва да пререши въпрос, който е решен със сила на пресъдено нещо. Съдът е приел, че в предходното съдебно производство между същите страни, приключило с влязло в сила решение, е решен със сила на пресъдено нещо въпроса за истинността на посочената диплома за завършено от ищеца средно образование серия *** на С. по редки метали [населено място], изд. на 17.09.1986 г. с рег. № ***и чиято твърдяна неистинност е дала основание на ответникът Дирекция „Национален парк Рила“ да прекрати трудовото правоотношение с ищеца А. Г. П..
Въззивният съд е изтъкнал, че с оглед сезирането на РП-Б. и ако престъпни обстоятелства се установят при реализираната проверка от страна на прокуратурата, то работодателят би разполагал с възможността, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да поиска отмяна на съдебното решение, което е единственият способ за преодоляване на обвързващата сила на влязлото в сила решение по гр. д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд - Самоков по въпроса за истинността на процесната диплома за средно образовани, тъй като в посоченото ТР № 5/2012 на ОСГТК на ВКС е изяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ с постановяване на присъда.
Отхвърлено е възражението на работодателя, че съдът не се е съобразил със становището на прокурор при РП - Б. по пр. пр. № 687/2021 г. на РП - Б., тъй като е посочено, че прокурорско постановление по никакъв начин не обвързва решаващия съд, тъй като неистинността на процесната диплома следва да бъде установена по посочения надлежен ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск.
С оглед тези приети от въззивния съд основни положения, същият е достигнал до извода, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна поради посоченото в нея фактическо основание - липса на необходимото за заемане на длъжността образование.
Въззивният съд се е обосновал с факта, че липсват доказателства за изменени изисквания за заемане на длъжността, които да са настъпили след предходното уволнение, признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 229/2021 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е решен със сила на пресъдено нещо въпросът за истинността на посочената диплома. По тези въпросите, според въззивния съд, между страните е формирана сила на пресъдено нещо, отнасяща се до фактическите и правни въпроси, разрешени със съответното съдебно решение - наличие на нормативно установеното изискване за средно образование за заемане на длъжността, заемана от ищеца в ответната дирекция, както и истинността на официален удостоверителен документ, удостоверяващ завършване на средно образование от ищеца като ответникът отново е прекратил трудовото правоотношение с ищеца позовавайки се на отреченото със сила на пресъдено нещо негово твърдение - че липсва необходимото за заемане на длъжността от страна на ищеца образование, т. е. прекратил е трудовото правоотношение на същото фактическо основание.
По така изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените искове са основателни и е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно съдебно решение.
В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби, съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т. е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи.
Първият от така поставените от касатора въпроси не обосновава общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационно обжалване, тъй като в същия се съдържа твърдение, че представената от ищеца диплома за средно образование е неистински документ – нещо, което въззивният съд е отрекъл, излагайки съображения за това. Въпросът предполага анализ на събраните по делото доказателства, което не е допустимо в настоящата фаза от касационното производство. По същество се пита дали предявеният иск е основателен или неоснователен, на какъвто въпрос не е възможно и допустимо да се дава отговор в настоящото производство. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно решение не подлежат на изследвани допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Вторият въпрос отново е свързан не с основанията за допускане на въззивното решение на касационно обжалване, а с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се преценяват в настоящата фаза. Въпросът се свежда до това дали работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение при възникнали съмнения за неистинност на представена диплома за образование, необходима за заемане на дадена длъжност. Въпросът не обосновава общата предпоставка да допускане на въззивното решение на касационен контрол.
Третият въпрос отново е поставен в контекста на фактическата обстановка и предпоставя обсъждане на доказателства по спора. Въззивният съд не се е позовал на приета по предходно дело съдебно-графологическа експертиза, а на правният ефект на силата на пресъдено нещо на предходно съдебно решение, в което оспорването на истинността на дипломата за средно образование на ищеца е било отхвърлено. Що се отнася до въпроса относно това към кой момент се преценява законосъобразността на уволнението, позоваването на силата на пресъдено нещо по предходното съдебно решение не води до извод, различен от този, до който въззивният съд е достигнал към кой момент да преценява законността на уволнението. Този въпрос изобщо не е бил спорен. По същество с него касаторът изразява несъгласието си с крайните изводи на въззивния съд и по съображения, относими не в настоящото производство, а във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без никаква друга обосновка. Върховният касационен съд многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване.
Несъгласието с постановеното от съда не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат. За да извърши преценката по чл. 288 ГПК, в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, на ВКС трябва да е ясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касаторът. Нужна е още и обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, както и за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, които в случая са – значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото (т. 3). Липсата на въпрос или на обосновка на наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изключва изобщо възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на това основание.
Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.
Предвид така изложените съображения обжалваното въззивно съдебно решение не следва да се допусне на касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 24.03.2025 година, постановено по въззивно гражданско дело № 89/2025 г. по описа на Окръжен съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: