№ 290
гр. София, 30.01.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б. Й.
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1772 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ч. от [населено място] - чрез адв. Г. А., против решение № 174 от 19.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 190/2025 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 62 от 17.02.2025 г. по т. д. № 285/2024 г. на Окръжен съд - Варна в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от Ф. К. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение по т. 1 от дневния ред на общото събрание на акционерите в „Строителен и технически флот“ АД със седалище в [населено място], проведено на 28.05.2024 г., за избор на В. П. М. за член на Съвета на директорите.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението с произтичащите от това последици - уважаване на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са повторени и доразвити оплакванията за неправилност на въззивното решение с препращане към практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 282/18.12.2017 г. по т. д. № 2537/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 74/17.06.2024 г. по т. д. № 1497/2023 г. на ВКС, ІІ т. о.) и е формулирано искане решението да бъде допуснато до касационен контрол, за да се отговори на следните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС : „1. Законосъобразни ли са решенията на общото събрание на акционерите, в случай че в заседанието на съвета на директорите на акционерно дружество, на което е взето решение за свикване на общо събрание на акционерите, не е участвал поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, който не е акционер, макар и решението на съвета на директорите да е взето при спазване на законовите или уговорените в Устава изисквания за кворум и мнозинство; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните и при твърдение, че решението на СД е незаконосъобразно/нищожно, без ответната страна да е ангажирала доказателства за редовното свикване на СД; 3. Действителни ли са решенията на СД, който функционира от години в състав под установения от закона минимум от трима членове, предвиден в чл. 244, ал. 1, изр. 2 ТЗ“. Изложени са твърдения за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на спора с произнасянето в определение № 2313/17.07.2025 г. по т. д. № 670/2025 г. на ВКС, І т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение по в. т. д. № 488/2024 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по идентичен - според касатора, правен спор по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, резултат от прилагане на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1, изр. 2 ТЗ в противоположен на заложения в съдържанието й смисъл.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Строителен и технически флот“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. Т., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, като са представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършване на претендираните разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Производството по в. т. д. № 190/2025 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна по повод подадена от Ф. К. Ч. въззивна жалба срещу частта от решение по т. д. № 285/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с която е отхвърлен предявеният от Ф. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение по т. 1 от дневния ред на ОСА на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 28.05.2024 г. - избор на В. П. М. за член на СД. Искът е основан на твърдения, че общото събрание е свикано „от несъществуващ орган“ - СД, който е функционирал в състав от двама членове (И. Д. и С. С.) под установения в чл. 244, ал. 1 ТЗ минимален брой от трима членове; че поради нарушение на изискването на чл. 244, ал. 1 ТЗ решението за свикване на ОСА е нищожно като взето извън пределите на определената от закона компетентност на СД и в резултат на това ОСА е проведено „при нелегитимна процедура“, поради което е незаконосъобразно. В исковата молба, с която е предявен искът, са изложени в хронологичен порядък факти, относими към формирането на състава на СД и мандата на неговите членове, вземането на решения за промяна в персоналния състав на СД и тяхното оспорване пред съда по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ.
С обжалваното решение Апелативен съд - Варна е потвърдил решението на Окръжен съд - Варна в частта за отхвърляне на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, след като е достигнал до самостоятелен извод, че към датата 18.03.2024 г., когато е взето решението за свикване на ОСА на 28.05.2024 г., СД на „Строителен и технически флот“ АД не е бил в непълен, съответно с непопълнен членски състав, и не е функционирал под законовоустановения минимален брой членове, поради което не е налице твърдяното от ищеца нарушение на чл. 244, ал. 1 ТЗ, въведено с исковата молба като единствено основание за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред на ОСА.
Въззивният съд е преценил като безспорни между страните следните факти, релевантни за произнасянето по разглеждания иск : В ТРРЮЛНЦ е вписан СД на „Строителен и технически флот“ АД в състав от трима членове - М. А. П., И. П. Д. и С. Я. С., с мандат, изтичащ на 31.07.2020 г. На 26.02.2020 г. е проведено ОСА за избор на нов СД, на което за членове на съвета са избрани И. П. Д., С. Я. С. и В. П. М.. Протоколът от ОСА е наличен по партидата на „Строителен и технически флот“ АД в ТРРЮЛН, но решението за избор на нов състав на СД не е вписано в Търговския регистър. С решение по в. т. д. № 195/2021 г. на Апелативен съд - Варна, влязло в сила на 17.11.2022 г. след недопускане на касационно обжалване с определение по т. д. № 2514/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., е уважен предявен от акционера Ф. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ като е отменено решението по т. 7.2 от протокола на ОСА от 26.06.2020 г. за избор на В. М. за член на СД.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел от правна страна, че макар в протокола от събранието на 20.06.2020 г. да не е обективирано нарочно решение за освобождаване на М. П. като член на заварения СД, освобождаването на П. се съдържа имплицитно в решението за избор на нов член - В. М.; Отмяната по съдебен ред на решението на ОСА за избор на В. М. влече отмяна и на имплицитно съдържащото се в него решение за освобождаване от длъжност на М. П.; От датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено решението на ОСА от 26.06.2020 г. по т. 7.2, съставът на СД съвпада с вписания в ТРРЮЛНЦ персонален състав, включващ М. А. П., И. П. Д. и С. Я. С., поради което към датата на заседанието, на което е взето решението за свикване на ОСА на 28.05.2024 г., СД е функционирал в състав от трима членове, отговарящ на изискването на чл. 244, ал. 1 ТЗ. Относно участието на М. П. като член на СД въззивният съд е изложил мотиви, че междувременното изтичане на мандата й няма автоматичен прекратителен ефект за членството в СД, тъй като мандатното правоотношение с членовете на СД възниква от решение на ОСА по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ и не се прекратява ex lege, а прекратяването е възможно само чрез изрично решение на ОСА или чрез едностранно предизвестие в хипотезата на чл. 233, ал. 5 ТЗ.
Пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че решението от 18.03.2024 г. за свикване на ОСА е прието с гласовете на двама от тримата членове на СД (И. Д. и С. С.). Като е съобразил този факт, въззивният съд е приел, че при вземане на решението са спазени изискванията за кворум и мнозинство на гласуване на колективния орган, предвидени в чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, поради което ОСА е свикано редовно по реда на чл. 223, ал. 1 ТЗ. В съответствие с извода, че при свикване на ОСА не е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на чл. 244, ал. 1 ТЗ, въведено като единствено отменително основание на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл, че оспорваното решение на ОСА не е незаконосъобразно и не подлежи на отмяна.
Въззивният съд е констатирал, че в хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца е аргументирал основателността на иска с доводи, че дори към датата на вземане на решението за свикване на събранието СД да е бил конституиран в пълен състав, неговото заседание не е свикано по надлежен ред, тъй като М. П. не е уведомена за провеждането му, което води до незаконосъобразност на решението на СД, а съответно и на решението на ОСА. Съобразявайки задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС (че е недопустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за незаконосъобразност на решението на ОС на съдружниците/акционерите след изтичане на преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ), въззивният съд е преценил, че незаконосъобразността на решението на СД е ново, допълнително основание за отмяна на оспорваното решение на ОСА, различно от въведеното с исковата молба, и като заявено извън преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ не следва да се разглежда по същество.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от първия член на съдебния състав, който е изразил несъгласие със становището на мнозинството от състава и е мотивирал извод за основателност на иска поради незаконосъобразно свикване на ОСА с решение на СД, взето в нарушение на чл. 244, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на така направения извод са изложени съображения, че към датата на приемане на решението за свикване на ОСА вписаният в Търговския регистър СД е бил с изтекъл мандат и неговият състав не е бил в императивно необходимия съгласно чл. 244, ал. 1 ТЗ минимален брой от трима членове; След влизане в сила на решението по т. д. № 195/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е отменено решението на ОСА от 26.06.2020 г. за избор на В. М. за член на СД, съставът на СД не е имал необходимия законоустановен минимум от членове за законосъобразно упражняване на правомощията си по свикване на ОСА и поради липса на трети легитимен член не е можел да формира воля на дружеството; Предвид нелегитимността на СД, взел решение за свикване на ОСА на 28.05.2024 г., събранието е незаконосъобразно свикано и допуснатото нарушение е основание за отмяна на приетите по време на провеждането му решения.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение.
Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по включен в предмета на спора правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Посочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосноваването на допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на касатора. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за преценката на доказателствата не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изходът на спора по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ не е обусловен от тяхното разрешаване. Същевременно, с оглед изложените от мнозинството на въззивния съдебен състав мотиви, не се констатира противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС - задължителна и казуална.
При разрешаване на спора, с който е бил сезиран, въззивният съд е съобразил задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и в съответствие с тях е ограничил преценката си за основателност на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ до съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на ОСА, въведени от ищеца в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 1 ТЗ. От съдържанието на исковата молба съдът е установил, че като единствено основание за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред на процесното ОСА ищецът е поддържал незаконосъобразност на решението, произтичаща от нарушение на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 ТЗ, конкретно - свикване на събранието с решение, взето от СД с изтекъл мандат и в състав под установения в чл. 244, ал. 1, изр. 2 ТЗ минимален брой от трима членове. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, въззивният съд е направил решаващия извод, че към момента на вземане на решението за свикване на ОСА съветът на директорите, чийто мандат не е бил прекратен, е бил в състав, съответстващ на вписания в Търговския регистър персонален състав от трима членове и покриващ минималния изискуем от чл. 244, ал. 1 ТЗ числен състав за вземане на валидни решения в кръга на възложените му от закона правомощия. Поставеният от касатора трети въпрос е в пряко противоречие с така направения извод, от което следва, че този въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от практиката в решение № 282/18.12.2018 г. по т. д. № 2537/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., според която „решенията, взети от съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл. 252, ал. 1, т. 6 вр. т. 4 ТЗ, са нищожни като взети извън пределите на определената от закона компетентност“. В селективния стадий на касационното производство Върховният касационен съд не проверява правилността на изводите, до които е достигнала въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност. Поради това несъгласието на касатора с обосноваността и законосъобразността на решаващия извод на мнозинството от въззивния съдебен състав, че СД е функционирал в изискуемия от чл. 244, ал. 1 ТЗ минимален числен състав, не предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Произнасяйки се по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, въззивният съд не е обсъждал, а съответно и не е формирал изводи в тази насока, дали при провеждане на заседанието на СД с участие на двама от неговите членове са спазени изискванията на закона за редовно уведомяване на третия неучастващ член (М. П.) за датата на заседанието и за неговия дневен ред. Отсъствието на решаващи правни изводи в тази насока изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по първия формулиран в изложението въпрос, пренесен буквално от съдържанието на решение № 74 от 17.06.2024 г. по т. д. № 1497/2023 г. на ВКС, ІІ т. о. В цитираното решение, след допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на посочения въпрос е даден следният отговор : „Процесуално незаконосъобразни са решенията на общото събрание на акционерите, в случай че в заседанието на съвета на директорите на акционерно дружество, на което е прието решение за свикване на общото събрание на акционерите, не е участвал - поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, който не е акционер, макар и решението на съвета на директорите за свикване на общо събрание на акционерите да е взето при спазване на законовите или уговорените в Устава изисквания за кворум и мнозинство, освен когато всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой от тях изрично не е възразил повдигнатите въпроси, по които са приети решения да бъдат обсъждани“. В исковата молба, респ. в сроковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ, ищецът не е релевирал като основание за отмяна на решението на ОСА процесуална незаконосъобразност на решението на СД за свикване на събранието, обусловена от нередовно уведомяване на неучаствалия в заседанието член на СД, поради което обективираната в цитираното решение практика на ВКС е неотносима и не доказва допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Необсъждането на редовността на процедурата по свикване на заседанието на СД не се дължи на допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС по въпроса за правомощията на въззивната инстанция (в т. ч. Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а е резултат от преценката на съда, че в преклузивния срок по чл. 74, ал. 1 ТЗ ищецът не е въвел като основание на иска за отмяна на решението на ОСА нарушение на правилата за редовно свикване на заседанието на СД. Предвид тази преценка, чиято правилност не подлежи на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е осъществено и по отношение на формулирания в изложението процесуалноправен въпрос.
Доводите на касатора, че спрямо разрешения с обжалваното решение спор следва да намерят приложение мотивите към определение № 2313/17.07.2017 г. по т. д. № 670/2025 г. на ВКС, І т. о., не се възприемат от настоящия съдебен състав. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на решение на Апелативен съд - Варна по в. т. д. № 488/2024 г., с което по предявен от касатора иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ са отменени като незаконосъобразни решенията на друго ОСА на ответното дружество. В мотивите към определението, което не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са изложени следните съображения : „Дори и да бе обсъдил довода, че СД е действал в състава си от 2015 г., поради липсата на данни за свикването му по утвърдения ред, тъй като няма доказателства старият му член - П., да е била поканена за заседанието на СД, и фактът, че решението е взето само от двама члена, това не обуславя различен изход на спора. В тази връзка има и практика на ВКС, обективирана в решение № 74/17.06.2024 г. по т. д. № 1497/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.“. Изложените съображения предполагат наличие на надлежно въведени в предмета на спора по конкретното дело твърдения и доводи за незаконосъобразност на оспореното с иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ решение на ОСА като последица от процесуална незаконосъобразност на решението на СД за свикване на събранието, в какъвто смисъл е цитираната по-горе практиката в решението по т. д. № 1497/2023 г. на ВКС, ІІ т. о. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че твърдения и доводи в посочения смисъл са въведени едва в хода на устните състезания, поради което, съобразявайки постановките в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, не ги е обсъждал и не е формирал решаващи изводи по повод на тях. Различният изход по двете дела, в които са разгледани искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на поредни ОСА на ответното дружество, е резултат от различна преценка относно предмета на спора и допустимите предели на произнасяне в производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ (т. 6 от тълкувателното решение), като евентуалното противоречие между постановените по всяко от делата съдебни актове не може да бъде подведено под селективното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, решението по в. т. д. № 195/2020 г. на Апелативен съд - Варна не следва да бъде допускано до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В рамките на проверката, която касационната инстанция извършва в стадия за селекция на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд не констатира и предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на второто поддържано от касатора основание - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Според практиката на ВКС очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага обжалваното въззивно решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или изводите на въззивния съд по съществото на спора да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика и тези пороци да могат да бъдат установени въз основа на мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
От мотивите към обжалваното решение не се установяват допуснати от въззивния съд тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон при разглеждането и произнасянето по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и груби нарушения на логическите правила при формиране на решаващите изводи на съда за неоснователност на иска. Доводът на касатора, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 ТЗ в противоположен на заложения в съдържанието й смисъл, не съответства на мотивите към решението. В мотивите, изложени от мнозинството на въззивния съдебен състав, се съдържа правен извод, че към момента на вземане на решението за свикване на ОСА вписаният в Търговския регистър числен състав на СД е съответствал на минимално изискуемия от чл. 244, ал. 1 ТЗ брой от трима членове. При така формирания извод въззивното решение не би могло да се квалифицира като очевидно неправилно и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 609.79 евро (равностойност на 2 500 лв., изчислена при фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро съгл. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г.) - уговорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 19.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 190/2025 г. на Апелативен съд - Варна.
ОСЪЖДА Ф. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на „Строителен и технически флот“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], вх.Б, сумата 1 609.79 евро - разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :