О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 438

гр. София, 29.01.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова к. ч. гр. дело № 4837 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., действащ чрез адвокат В. А. В., срещу определение № 5284/18.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1490/2025 г. по описа на Софийски градски съд,

С посоченото определение състав на СГС е потвърдил определение № 3144/21.01.2025 г. на СРС, 27 състав по гр. дело 168/2025 г., в частта, с която е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение и да се отмени същото. Счита, че въззивният съд е постановил определението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно наличие на злоупотреба с право и отклоняване от режима за изтърпяване на наложеното наказание.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Е. Д. М. поставя следните въпроси, които според него са обуславящи извода на въззивния съд и са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Чия е тежестта на доказване на факта, че предявяването на иск представлява злоупотреба с право?

2. Кога е налице злоупотреба с права?

Позовава се на решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. на ВКС.

В изложението са поставени и друга...