Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София, 03 февруари 2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора А. П. от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 906 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл. 346 т. 1 от НПК е образувано по подадени протест от прокурор при ВоАП и касационна жалба от частните обвинители А. Д. Р. и Д. С. Р. чрез повереника им срещу решение № 12 /13. 08. 2025г. по ВНОХД № 20256000600015 от 2025г. на Военно апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 1 / 18. 03. 2025г. по НОХД № 43 / 2024г. на Софийския военен съд.

С протеста се твърди на първо място незаконосъобразен анализ на доказателствената съвкупност – извод, основаващ се на възприетата от съда теза, че не било доказано авторството на подсъдимия в описаните в обвинителния акт деяния против личността.

Прокурорът се позовава на два записа – от видеокамери в имот, и от мобилен телефон, собственост на „свидетеля – пострадал А. Х.“( вероятно прокурорът има предвид А. Р.). И на двата записа бил се наблюдавало лице, идентифицирано като подсъдимия с предмет със сребрист цвят, насочен надолу. На следващо място прокурорът се позовава на иззет револвер на подсъдимия, който бил никелиран.

От тези обстоятелства държавният обвинител извежда кореспондиране в пълен обем с показанията на А. Д. Р.. Те ( обстоятелствата ) били игнорирани от въззивната военна инстанция. Съдът анализирал предимно показанията на А. Р., като ги счел за вътрешно противоречиви. Прокурорът посочва че въпреки това, не били приобщени показанията на този свидетел от досъдебната фаза.

Не било отчетено от съда обстоятелството, че при изваждане на телефона...