Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-Прокуратурата на РБ срещу решение № 338 от 6.2.2020 г, постановено по в. гр. дело № 4139/2019 г на САС, ГО, с което е потвърдено решение № 4320/14.6.2019 г по гр. дело № 12990/2018 г на СГС, 1-6 състав, с което предявеният от В. И. Д. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение.Подържа се, че решението е неправилно и незаконосъбразно, тъй като не е ясно как съдът е определи присъдения размер от 20 000 лв.Сочи се, че същият е завишен, поради което решението следва да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а присъденото обезщетение намалено, ведно със следващите се от това законни последици.

Срещу въззивното решение е подадена и насрещна касационна жалба от ищеца по делото В. И. Д., който го обжалва в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което му е присъдено обезщетение на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ГПК за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 30 000 лв и искът в тази част е отхвърлен като неоснователен.Подържа се, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

Страните взаимно си оспорват депозираните касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.

С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е работил като като полицай в Специализирано полицейско управление-София към Дирекция „Специализирани полицейски сили“ при ГД „Национална полиция“ на МВР.На 6.12.2013 г е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 НК, вр. чл. 130 НК.Не му е наложена мярка за неотклонение.В хода на образуваното наказателно производство са проведени 9 броя открити съдебни заседания, на които Д. се е явявал лично.С влязла в сила на 8.12.2016 г присъда е бил оправдан.От неоснователното обвинение в извършване на престъпление, свързано със службата му ищецът е търпял неимуществени вреди-психически болки и страдания, стрес и страх от осъждане.В резултат на широкото отразяване на процеса в медиите и в социалните мрежи е имало голям обществен отзвук и негативни коментари.Ищецът е изпитвал страх от саморазправа, в случай, че бъде разпознат, като полицаят нанесъл лека телесна повреда на протестиращ пред Народното събрание.Въз основа на така изложеното съдът е приел, че обезщетение в размер от 20 000 лв е в състояние напълно да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Това е така поради обстоятелството, че наказателното производство е продължило три години, ищецът е бил обвинен в извършване на деяние, което е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 НК, бил е сериозно травмиран и депресиран, повдигнатото обвинение е повлияло пряко върху професионалната му дейност, поради което по собствена воля е сменил работата си.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на РБ е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/68 г., решение № 410/21.11.11 г. по гр. дело № 153/11 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 489/3.1.2013 г по гр. дело № 1405/11 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 329/21.10.2015 г по гр. дело № 2683/15 г на ВКС, Четвърто ГО по въпросите: при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да бъдат посочи всички обстоятелства, които обосновават размера на неимуществените вреди и следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост.“

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси, в жалбата на касатора - ответник уточнени и обобщени се свеждат до един - въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда да размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение.

Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касаторите практика - т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието справедливост. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му/, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и като е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните - ППВС № 4/1968 г. и както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване - по наведените правни въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото.

В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от касатора решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване по въззивната жалба на прокуратурата на РБ.На основание чл. 287 ал. 4 ГПК не следва да се разглежда подадената от ищеца насрещна касационна жалба срещу въззивното решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 1200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 338 от 6.2.2020 г, постановено по в. гр. дело № 4139/2019 г на САС, ГО,

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на В. И. Д. и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 1200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.