Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. С. чрез пълномощник адв Ал.Л. срещу решение №11686 от 24.07.2020г по в. гр. дело № 3514/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 6164 от 20.08.2019г на Софийски градски съд, обезщетението на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ищеца М. С., претърпял неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление за което е оправдан с влязла в сила присъда, е намалено на 5000 лева. На първа инстанция са били присъдени 15000 лева, като за разликата въззивният съд е отхвърлил иска, а до размера до размера на исканите 100 000 лв. е потвърдил решението, с което искът е отхвърлен,

Съобразно установената фактическа обстановка, като е отчел установената продължителност на наказателно производство от две години и 10 месеца при обвинение в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2т. 2, вр чл. 213а, ал. 3 т. 2 НК,което на 07.06.2016г е изменено по чл. 214, ал. 2т. 1, вр чл. 213а, ал. 3 т. 1 и т. 7 НК, по което обвинение ищецът е оправдан с присъда от 15.03.2017г, която не е протестирана от Прокуратурата ; взел е предвид мярка за неотклонение „задължане под стража, търпяна от ищеца в продължение на 6 месеца и 7 дни до изменението й в по-лека, въззивният съд е отчел неимуществените вреди в резултат на воденото наказателно производство, изразяващи се отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, страх от тежкото наказание, което се предвижда за престъпление по чл. 214, ал. 2вр ал. 1, вр чл. 213а, ал. 2 НК,но без да е доказано влошаване на психичното здраве/установено известно разстройство на адапатията, без трайни последици/ и съобразявайки обстоятелството, че ищецът е осъждан многократно за умишлени престъпления, като наложеното му с последната влязла в сила присъда през 2012г наказание е било отложено по чл. 66 НК През този период е повдигнато и процесното обвинение - за деяние, сходно с това, за което е бил осъден. За да намали присъденото на първа инстанция обезщетение въззивният съд е изтъкнал обременото съдебно минало на ищеца и отражението на обвинението, вкл. относно мерките за неотклонение при конкретната личност, възприемайки указанията в практиката на ВКС /реш. №112/2011г гр. д №372/2010г на 4-то г. о,реш. № 55/2013г по гр. д №1107/2012г на 4-то г. а ня ВКС / по отношение на интензитета на негативните изживявания, насоката и степента на засягане на неимуществената сфера при лица с трайно проявени престъпни навици. Поради това е отхвърлил и довода за вреди от накърняване на доброто име в обществото, Отчел е едновременната висящност на на няколко наказателни производства в периода 2008-2016г, част от които прекратени на етап разследване,

В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулира въпрос какви са критериите за определяне конкратния размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. В изложението се сочи чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и въпросът се поставя в материалноправен и процесуалноправен аспект, т. е за необходимостта да се преценят от съда всички относими обстоятелства в светлината на постановките по ППВС №4/23.12.1968г и за необходимостта от мотиви съгласно чл. 235 и чл. 236 ал. 2 ГПК и за обсъждането на всички обстоятелства Цитират се решения от практиката на ВКС /реш. №145/2017г, 4-то г. о и реш. № 86/2019г по гр. д.№2586/2018г на 4-то г. о / като се поддържа, че въззивното решение им противоречи. По основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се изтъква единствено текста на нормата, по същия начин е изтъкнато и основанието по чл. 280, ал. 2 предл трето ГПК – очевидна неправилност.

Отговор от Прокуратурата на РБ не е постъпил

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване

Не се аргументира основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД, във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението,

По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр. д № 1650/2009 ІІІ г. о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр. д №1381/2009 ІV г. о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г. о, реш. № 149 от 2011, гр. д.№574/10г ІІІ г. о., реш.№344/2014г по гр. д №2378/2014 ІV г. о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г. о, реш. №150 от 2013 по гр. д № 1367/2012г ІІІ г. о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г. о на ВКС, решение №267/2014г по гр. д №820/2012г ІV г. о, реш. №292/2014г по гр. д №3435/2014г на ІІІ г. о, реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг. о. на ВКС. Част от тази установена практика съставляват и двете съдебни решения на 4-то г-о на ВКС, приложени към изложението, както и съдебната практика на ВКС, изтъкната от въззивния съд.

Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с установената практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД Липсва съдържателен довод за противоречие, т. е обосновка по специалния критерии, разяснен в ТР №1/19.02.2010г по т. д№1/2009, ОСГТК на ВКС. Доводите на защитата не са привързани към конкретни изводи на въззивния съд по делото, нито към установеното от фактическа страна. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт. При установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, е взета предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, възрастта и здравословното състояние на последния, но също така и многократните му осъждания, както и наличието на други висящи наказателни производства по същото време. Въззивният съд решаващо е отчел обстоятелство, указано като относимо в ТР № 3/2005г ОСГК на ВКС, неговото значение е разяснено и в практика на ВКС /реш. №112/2011г по гр. д №372/2010г на 4-то г. о/.

Съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения, не са аргумент за противоречие, щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, за противоречиво прилагане на един и същи правен принцип, норма, или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени предпоставки на преценката.Действително, справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения, по дела за обезщетение на неимуществени вреди не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД. Разяснение кога има противоречие, ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 (понастоящем чл. 2 ал. 1 т. 3) ЗОДОВ, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр. д № 1898/2009 ІV г. о на ВКС и др. по реда на чл. 290 ГПК. В случая няма сходство с обстоятелствата, преценявани от състави на ВКС в приложените решения. При реш.№145/2017г по гр. д №4132/2016г на ВКС сходството с настоящия случай е в наличието на други успоредно водени наказателни производства, но конкретно е било отчетено по - продължително задържане под стража като мярка за неотклонение /девет месеца/, по-интензивно негативно въздействие върху здравето /вкл. претърпян инфаркт/, по - продължителен период на наказателно преследване /четири години и два месеца/, а също и отражение върху възможностите за професионална реализация при обстоятелства, коренно различни от преценяваните в настоящия случай. В решение №86/2019г по гр. д №2586/2018г на ВКС решаващо са преценявани и в отговора на правния въпрос са акцинтирани обстоятелства, при които няма никакво сходство с настоящия случай, а именно касаело се е за повдигнато обвинение срещу магистрат в извършване на тежко умишлено престъпление, злепоставило го публично, като освен тежките репутационни вреди, в причинна връзка е установено и разстройство на здравето/заболяване/.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос, на който вече е даден отговор в практиката на ВКС,не е необходимо този отговор да бъде променян нито да се напомня отново, тъй като въззивното решение е съобразено с установената съдебна практика.

Не е налице очевидна неправилност на решението. Въззивният съд е изложил мотиви, като изводите по фактите очевидно съответстват на доказателствата по делото, същевременно съдът се е позовал на приложимия закон -нормата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Съобразено е предявеното основание на иска. Мотивите отразяват обсъждането на обстоятелствата, които съдът е следвало да прецени като приложи критерия на чл. 52 ЗЗД, както е указано в ППВС №4/23.12.1968г.

Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №11686 от 24.07.2020г по в. гр. дело № 3514/2019г. на Софийски апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,