Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция „Митници”, чрез процесуален представител, срещу Решение № 367 от 14.01.2019г., постановено по адм. дело № 8537/2017 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт № BG005800-PK5-PA3 от 05.04.2017г., издаден от митнически органи в Митница, в частта, потвърдена с Решение № Р-478/32-179726/30.06.2017г на Директора на Агенция „Митници“, с която е отказано възстановяване на акциз по подадените от „Н. Б“ АД искания на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 и чл. 22, ал.З и ал. 5 ЗАДС.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е неправилно е приложил разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС спрямо исканията за възстановяване на акциз на етилов алкохол, използван за дезинфекция на поточните линии в производствената база в гр. С. за хранителни продукти. Счита, че спрямо тях е приложим е чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, като мотивира тезата си с превод от заклет преводач на нормата на чл. 27, §1, буква е) от Директива 92/83/ ЕИО на Съвета от 19.10.1992год. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, както и със съображение № 18 от Решението на СЕС по дело С- 306/14. Защитава разбирането, че при приложимост на чл. 27, §1, б. „е“ от Директива 92/83 следва да се съобрази регламентираното количествено ограничение при използването на етилов алкохол при производството на хранителни продукти, както и необходимостта платеният акциз да се възстановява след тяхната реализация. Сочи,...