Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от П.В против Решение № 11809 от 09.08.2019г., постановено по адм. дело № 1231/2018 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването му срещу Заповед № ЛС-04-23 от 12.01.2015 г. на министъра на правосъдието, с която касаторът е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), утвърден със Заповед № ЛС-И-545 от 14.05.2014 г.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложени на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените съображения могат да бъдат систематизари по следния начин: Оспорва се изводът на съда, че част от предприетите от него по процесните четири броя търговски дела по които същият е назначен за временен синдик по смисъла на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) /ТЗ/ действия /подробно описани в касационната жалба/ са извършени в превишаване на предоставените му правомощия съгласно нормата на чл. 635 ал. 1 от ТЗ. Счита в тази връзка че всички те са предприети въз основа на акт на съдията-докладчик по съответното производство и са насочени единствено и само към запазване на имуществото на длъжника и не застрашават интересите на длъжника и кредиторите му и то след установени действия на съответния длъжник които го увреждат. Оспорва най-сетне и изводът на съда, че в случая предприетата мярка по чл. 655 ал. 1 от ТЗ е пропорционална. Тези съображения са изложени и в депозираната по делото писмена защита, вкл. е посочено и че към настоящият момент не се водят никакви съдебни производства за предприети вреди от действията му, предмет на преценка по настоящото дело. По тези съображения настоява за отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта на Министъра на правосъдието.

Ответникът по касация - Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, в откритото съдебно заседание и в депозираните писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда, да потвърди оспореното решение по подробно изложени съображения, вкл. и с позоваване на съдебна практика на ВАС по аналогични казуси. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 ал. 2 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано след като с Решение № 970 от 24.01.2018г., постановено по адм. дело № 11717/2017г. по описа на В. Аивен съд, Петчленен състав на Първа колегия е отменено Решение № 6189 от 17.05.2017г., постановено по адм. дело № 3971/2015г. по описа на В. Аивен съд, Трето отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на Заповед № ЛС-04-23 от 12.01.2015 г. на Министъра на правосъдието, с която П.В е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), утвърден със Заповед № ЛС-И-545 от 14.05.2014 г. (ДВ бр. 44 от 27.05.2014г.).

За да постанови атакувания съдебен акт, Съдът след като е изпълнил указанията дадени от касационната инстанция, е приел за неоснователни доводите изложени от жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед и се е мотивирал, че заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на всички изискванията предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Прието е в тази насока, че са спазени общите изисквания на АПК за издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Прието е, че е в случая е спазено и изискването по чл. 35 от АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническото волеизявление и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства.

Според съда оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон и във връзка с допуснати нарушения от страна на П.В като временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производствата по т. д. № 6907/2014 г. на СГС, VI-8 с-в, т. д. № 4260/2014 г. на СГС, VI-16 с-в, т. д. № 4259/2014 г. на СГС, VI-21 с-в, т. д. № 4258/2014 г. на СГС, VI-13 с-в и т. д. № 6609/2014 г. на СГС, VI-8 с-в.

В тази връзка след задълбочен анализ на фактите по делото е прието, че Велков е назначен под формата на обезпечителна мярка по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ, т. е. не се прекратяват правомощията на органите на управление на дружеството длъжник, както и неговата дейност, но това продължава под надзора на назначения синдик. Посочено е, че Велков е имал строго ограничени правомощия и същите са свързани единствено с надзор над дейността на дружеството и даване на съгласие за сключване на нови сделки, доколкото няма уредено друго в решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а от ТЗ, а в случая нито има открито производство по несъстоятелността по всяко едно от визираните търговски дела, както и няма уредени допълнителни правомощия в определението за назначаване на временен синдик. Изложено е, че същият не разполага със самостоятелна инициатива да иска прекратяване на правомощията на органите на управление; не притежава и правомощия за сключването самостоятелно на договори, още повече такива, в които не е определена конкретна цена.

В този порядък е прието, че по делото е било безспорно установено, че в превишение на така предоставените му правомощия по смисъла на чл. 629а ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 635 ал. 1 от ТЗ и при неполагане на грижата на добрия търговец в нарушение на изискването на чл. 660 ал. 1 от ТЗ Велков е сторил както следва:

1. По т. д. № 4260/2014 г. на СГС, VІ-16 с-в, водено между "Hoy фрейм медия България" ЕООД като кредитор и "ТВ седем" ЕАД като длъжник.

1.1. На 02.07.2014 г., още преди назначаването му като временен синдик което е станало на 3.07.2014 г., Велков е съгласувал в качество му на временен синдик с "Делта гард" ООД Правилник за пропускателен режим в охранявания обект на ответника "ТВ седем", както и план за охрана на обекта и документация от същата дата.

1.2. На 3.07.2014 г. П.В е подписал от свое име договор между "ТВ седем" ЕАД, представлявано от Велков в качеството му на представляващ "ТВ седем" ЕАД, и "Делта гард" ООД за охрана на документацията, имуществото и софтуерните масиви на ответника "ТВ седем" ЕАД, находящи се на адреса на управление на последния, на стойност 25 000 лв. без ДДС месечно, а в последствие и Анекс № 1 от 4.07.2014 г. към договор за охрана от 3.07.2014 г., въпреки отсъствието на представителна власт по смисъла на чл. 658, ал. 1, т. 1 от ТЗ, преди още формално синдикът да е встъпил в длъжност, въпреки липсата на необходимост от физическа охрана, като предвидената в него цена не е обоснована как е определена и е много утежняваща /касателно договора/; както и в нарушение на грижата на добрия търговец, тъй като вместо да запази имуществото на длъжника, същото е увредено със сключването на утежняващите договори за охрана.

1.3. Сключил е договор за откриване нова сметка в [Фирма 1];

1.4. Дал е нареждане за извършване на инвентаризация;

1.5. Искал е справка за сключените договори, наети лица;

1.6. Прекратил е наемното правоотношение с хотел "Радисън",

1.7. Поискал е от съда да допусне запечатване на обекти и др.

2. По т. д. № 4259/2014 г. на СГС, VІ-21 с-в, водено между "Hoy фрейм медия България" ЕООД като кредитор и "Балкан българска телевизия" ЕАД като длъжник в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност.

2.1. На 10.07.2014 г. в качеството му на представляващ "Балкан българска телевизия" ЕАД е сключил, в нарушение на чл. 629а, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 635, ал. 1 от ТЗ, договор с "Делта гард" ООД за охрана на документацията, имуществото и софтуерните масиви на ответника "Балкан българска телевизия" ЕАД, находящи се на адреса на управление на последния, на стойност 25 000 лв. без ДДС месечно, в следствие на което за дружеството възникват нови задължения, довели до значително влошаване на финансовото състояние и подробно разгледано в по-горната точка.

2.2. Сключил е договор за откриване нова сметка в [Фирма 1]; 2.3. Наредил е извършване на инвентаризация;

2.4. Изискал е справка за сключените договори, наети лица;

2.3. поискал е от съда да допусне запечатване на обекти и др.

3. По т. д. № 4258/2014 г. на СГС, VI-13 с-в, водено между "Интерактив медиа сървисиз" ЕООД като молител и "Балкан българска телевизия" ЕАД като ответник в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност.

3.1. С доклад от 14.08.2014 г. е поискал от съда да бъде допуснато запечатване на счетоводството на ответника;

3.2. Поискал е извършване на инвентаризация на цялото налично движимо и недвижимо имущество на длъжника;

3.3. Поискал е информация за паричните вземания на дружеството и данни за длъжниците, справка за висящите дела, по които дружеството е страна, справка за сключените договори, по които дружеството е страна и по които има пълно или частично неизпълнение.

4. По т. д. № 6609/2014 г. на СГС, VI-8 с-в, водено между "Д. Г" ООД като молител и "БДЖ-Трансимпекс" АД като ответник в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност.

4.1. Изискал е от дружеството извършване на инвентаризация, представяне на справка за сключените договори, предстоящите плащания и др.

5. По т. д. № 6907/2014 г. на СГС, TO, VI-8 с-в, водено между "Т. А" ЕООД като кредитор и "Белведере дистрибуция" ЕООД и "Домейн менада" ЕООД като длъжници в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност.

5.1. Изискал е да се извърши инвентаризация на цялото налично движимо и недвижимо имущество на длъжника, информация за паричните вземания на дружеството и данни за длъжниците, справка за висящите дела по които дружеството е страна, справка за сключените договори по които дружеството е страна и по които има пълно или частично неизпълнение.

5.2. Поискал е от съда да лиши управителя на дружествата "Домейн менада" ЕООД и "Белведере дистрибуция" ЕООД от правото му да управлява двете дружества и да се разпорежда с имуществата.

5.3. Сключил договори със счетоводна фирма "Активи плюс" ЕООД и охранителна фирма "Делта гард" ООД от името и на двете дружества.

По отношение на цитираното в заповедта нарушение по т. 6, че с доклад от 5.11.2014 г., представен до съда по т. д. № 6907/2014 г. на СГС, TO, VI-8 състав, неправомерно е разгласил кореспонденцията, водена между "Белведере" С. А., "Б. К. М" ЕООД и Адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючюков и Величков", което е упълномощен представител на последните, за периода 5.11.2014 г. - 26.11.2014 г., съдът е приел неговата недоказаност, тъй като не се установява, за коя кореспонденция става въпрос, до кого е адресирана и дали същата е разгласена неправомерно.

Или за да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК.

Именно в тази връзка тричленният състав е направил извод, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата.

Така постановеното решение е неправилно.

В съответствие с изискването на чл. 218 ал. 2 от АПК касационната инстанция осъществява служебен контрол по отношение на съответствието на оспорения съдебен акт с материалния закон, в който смисъл не се ограничава до оплакванията, изложени в касационната жалба.

В тази връзка съдът констатира, че първата инстанция е допуснала нарушение на същия, като неправилна е преценката й за липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяването на оспорената пред нея Заповед на Министъра на правосъдието, съставляващо отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК.

Следва да се посочи, че в конкретния казус не само е имало оплаквания във връзка с допуснати такива в жалбата, с която е бил сезиран съда, но и чл. 168 ал. 1 от АПК задължава съда да извърши цялостна служебна проверка за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от това дали са повдигнати от жалбоподателя.

Всъщност правомощията на министъра на правосъдието по отношение изключването от списъка по чл. 655 ал. 2 т. 7 от ТЗ общо за синдиците произтичат от нормата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ, съответно чл. 23 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците /наричана по-долу само Наредба № 3/2005г./, като относимита към казуса редакция на посочения подзаконов нормативен акт е тази съгласно изм. с ДВ бр. ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 27.12.2013 г. до изм. с ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила от 9.06.2015 г.

Съгласно чл. 655 ал. 3 от ТЗ Министърът има право да изключва от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ лица, за които са установени нарушения в дейността им като синдик независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността.

Безспорно актът на министъра, съставлява индивидуален административен акт, по смисъла и на чл. 21 от АПК, подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 23 ал. 4 от Наредба №3/2005г./, като специалните процедурни правила за издаването й са разписани /макар и лаконично/ в чл. 23 от Наредбата № 3/2005г. /в посочената приложима редакция/, като също така като индивидуален административен акт се следва и спазване на общите правила на АПК за това.

За да приеме, че оспорената пред него Заповед по чл. 655 ал. 3 от ТЗ е постановена при спазване на административно производствените правила за това – както специалните такива на чл. 23 от Наредба №3/2005г. / в посочената редакция/, така и на общите на АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че на Велков е връчен препис от сигнала на "Белведере дистрибуция" ЕООД и "Д. М" ЕООД от 26.11.2014 г. и му е дадена възможност да изрази становище по него. Отречено е възражението за нарушаване правото му на защита с предоставяне в нарушение на чл. 23 ал. 2 от Наредба № 3/2005г. само 3-дневен срок за възражения, а не нормативно предвидения 14-дневен такъв, като е прието, че действително в писмото от 08.12.2014 г. на заместник-министъра на правосъдието, с което е изпратен сигналът на Велков, се сочи 3-дневен срок за възражения, като такива са постъпили с писмо рег. № 94-00-237/14 от 12.12.2014 г., но впоследствие обаче, с писмо изх. № 94-00-237/14 от 16.12.2014 г. на зам. министъра на правосъдието е дадена нова възможност на Велков да представи обяснения и писмени доказателства, като изрично се сочи, че му се предоставя нормативно определения 14-дневен срок за това. Отчетен е и факта, че с молба от 30.12.2014 г. Велков е поискал удължаване на срока за представяне на възражения, съответно в удължения такъв до 06.01.2015 г., с рег. № 94-00-237/6.01.2015 г., П.В е представил писмен отговор, с който поддържа вече изложените възражения, като сочи, че всичките му действия са предварително съгласувани със съда по несъстоятелността.

При тези фактически установявания е посочено и че е спазено и изискването по чл. 35 от АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническото волеизявление и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства.

Настоящият състав на съда от своя страна не споделя тези изводи.

Съгласно правилото на чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2005г. в приложимата и посочена по-горе редакция „Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на синдиците, като извършва проверка на действията на синдика в конкретното производство, служебно или по сигнал. Проверките се извършват от инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)“ /ал. 1/, като „Препис от молбата и приложенията към нея се изпращат на синдика в 14-дневен срок от постъпването им в Министерството на правосъдието. Синдикът може да даде писмен отговор и да ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението.“ /ал. 2/. Министърът не може да делегира на друг орган тази си компетентност /както междувпрочем и за издаване на самата заповед по чл. 655 ал. 3 ТЗ/ - делегация на правомощия е допустима само тогава, когато законодателят изрично е предвидил такава възможност, а в случая - не е.

В тази връзка от материалите по административната преписка се установява, че началото на административното производство е сложено с постъпването на 26.11.2014г. на сигнал, подаден от „Б. Д“ЕООД и „Д. М“ЕООД, като длъжници в производство по молба за откриване на производство по несъстоятелност, по повод на която е образувано и т. д. № 6907/2014г. по описа на СГС, ТО, VI – 8 състав, във връзка с осъществени според тях нарушения в дейността на назначения като обезпечителна мярка по смисъла на чл. 639а ал. 1 т. 1 от ТЗ временен синдик в рамките на посоченото съдебно производство – П.В, в който подробно са описани действията, предприети от временния синдик, с които се счита че същият е нарушил правомощията си. Приложени са и писмени доказателства. Поискано е от Министъра на правосъдието да упражни правомощията си по чл. 655 ал. 3 от ТЗ, а и тези по чл. 657 ал. 2 от ТЗ /с такива, по смисъла на последнопосочената разпоредба, разбира се Министърът не притежава, бел. моя/. Сигналът е заведен под рег. № 94-00-237 от 26.11.2014г.

На 28.11.2014г. и на 02.12.2014г. от същите дружества са депозирани допълнителни писмени доказателства и са наведени нови твърдения във връзка с нарушения на временния синдик, назначен в хипотезата на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ по посоченото търговско дело.

Не се установява по така постъпилите сигнал и допълнителни молби да е било образувано производство по извършване на проверка по реда на чл. 23 ал. 1 от Наредба № 3 / 2005г., касателно дейността на назначения в хипотезата на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ временен синдик по конкретното търговско дело № 6907/2014г. по описа на СГС, ТО – липсва акт на Министъра на Правосъдието, в чиито правомощия е да стори това.

Установява се единствено, че на 02.12.2014г. е положен щемпел, носещ подпис на Зам. министър на Правосъдието /който не е органът по чл. 655 от ТЗ, нито по чл. 23 от Наредба № 3 / 2005г./, върху сигнала от 26.11.2014г. и документът, озаглавен „Приложение“ от 28.12.2014г., с което действие преписката е възложена на „г-н Данков“, за който от данните по делото се установява да изпълнява длъжността Г. И на Инспектората на Министъра на правосъдието по Закон за съдебна власт /ЗСВ/, съответно с резолюция от 04.12.2014г. на неизвестно длъжностно лице същата преписка е възложена на г-жа Радоевска, за която от материалите по делото се установява е заема длъжността Инспектор в същия този Инспекторат на Министъра на правосъдието по ЗСВ, съответно на същата дата, отново от неизвестен орган на нея е изпратено и писмо рег. № 94-00-237/14 от 02.12.2014г.

С писмо изх.№ 94-00-237 от 08.12.2014г. на Зам.Министъра на Правосъдието на основание чл. 23 ал. 2 от Наредба № 3/2005г. Велков е бил уведомен за „образуваната“ преписка по посочения сигнал, с оглед проверка дейността му в качеството му на временен синдик по смисъла на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ в рамките на т. дело № 6907/2014г. по описа на СГС, ТО, връчени са му преписи от сигнала и последващите приложение от 28.11.2014г. и писмо и молба от 02.12.2014г., ведно с приложенията към тях, като му е предоставен 3-дневен срок за писмен отговор и становище, вкл. и ангажиране на доказателства. Или макар и формално да е спазено изискването на чл. 26 ал. 1 от АПК и това на чл. 23 ал. 2 от Наредба № 3 / 2005г. за уведомяване на лицето за „започналото“ административно производство, то очевидно е нарушено правото му защита като му предоставен срок по-кратък от нормативно установения такъв за възражения.

Такива са постъпили с приложени доказателства на 12.12.2014г.

Отделно от това с писмо рег. № 94-00-237 от 08.12.2014г. също от Зам.Министъра на Правосъдието е изискано от Председателя на СГС да представи препис от материалите по т. дело № 6907/2014г. с оглед образуваната преписка рег. № 94-00-237/26.11.2014г. пред Инспектората на Министъра на Правосъдието, както и с второ писмо, но със същия рег.№ и дата отново на Зам.Министъра на Правосъдието е изискано от Председателя на СГС да представи и материалите по още три търговски дела, по които П.В е назначен за синдик, а именно т. дело № № 6609/2014г. на СГС, ТО; № 4260/2014г. на СГС, ТО и № 4258/2014г. по писа на СГС, ТО, които преписи са постъпили на 11.12.2014г.

В тази връзка не се констатира да е налице нарочен акт и/или друго предприето действие от Министъра на Правосъдието /който посочи се по-горе е единствено компетентен да стори това/ въз основа на който да се приеме, че в хипотезата на служебно начало е надлежно образувано производство по смисъла на чл. 23 ал. 1 от Наредба № 3 / 2005г. във връзка с проверка дейността на П.В като назначен временен синдик в хипотезата на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ по казаните три броя търговски дела, а още по-малко са налични доказателства такава проверка да е възложена съобразно правилото на чл. 23 ал. 1 изр. второ от Наредба № 3 / 2005г. на Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, респ. да е била извършена.

Междувременно на 08.12.2014г. в Министерство на правосъдието е постъпил и Д. С. от „Б. Д“ЕООД и „Д. М“ЕООД, във връзка с „продължаващи действия на синдика“, подробно описани, с приложени към същия писмени доказателства, които са заведени под рег. № 94-00-237/14 от 08.12.2014г., върху който също е поставен щемпел, с резолюция на Зам. министър на правосъдието, че следва да се приложи към съществуващата преписка, съответно е препратен на Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ.

Последвала е Докладна записка рег. № 94-00-237/14 от 16.12.2014г. на Д.Р – инспектор към Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, с която са изложени установените факти и обстоятелства в хода на извършената проверка по реда и при условията на чл. 23 от Наредба № 3 / 2005г. относно проверка дейността на П.В, в качеството му на назначен в хипотезата на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ временен синдик на „Б. Д“ЕООД и „Д. М“ЕООД в производството по т. дело № 6907/2014г. по описа на СГС, ТО, и становището на проверяващия орган по твърденията за извършени нарушения в дейността му.

Следва да се посочи, че липсват каквито и да било доказателства на П.В да е връчен препис от казаната Докладна записка, с която на практика е приключила проверката на Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, за запознаване и изразяване на становище.

В изпълнение на резолюция от 16.12.2014г. на неизвестно длъжностно лице, поставена върху докладната, е изготвено и съответно връчено на П. В. писмо рег. № 94-00-237/14 от 16.12.2014г. на Зам.Министъра на Правосъдието с което на лицето е изпратен допълнителен сигнал от 08.12.2014г. от „Б. М“ЕООД и „Б. Д“ЕООД, ведно с приложенията към него, като на Велков е предоставен 14-дневен срок от връчването на писмото за становище и ангажиране на доказателства, вкл. и във връзка с конкретно поставени въпроси в коментираното писмо не само касателно дейността му по т. дело № 6907/2014г., но и по т. дела №№ 4260/2014г., № 4259/2014г., № 4258/2014г. и 6609/2014г. всички то по описа на СГС, ТО.

В отговор на 23.12.2014г. и 30.12.2014г. са постъпили отговори от П.В, с приложени писмени доказателства, касателно повдигнатите въпроси по т. дела № № 6907/2014г. и № 6609/2014г. по описа на СГС, ТО, съответно на 06.01.2015г. е постъпил и писмен отговор, с който относно останалите търговски дела е заявено, че е представил вече писмено становище пред Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, който настоява да се вземе в предвид.

Последва е Докладна записка на Зам.Министъра на Правосъдието от 12.01.2015г. с въз основа на „извършената цялостна проверка на П.В като предварителен временен синдик по проверените пет дела на СГС“ е посочено че са извършени по всяко от тях тежки нарушения, които обуславят изключването му от списъка по чл. 655 ал. 2 т. 7 от ТЗ и е предложено на Министъра на Правосъдието да издаде заповед в този смисъл.

Последвало е издаването на процесната Заповед.

Или в обобщение въз основа на така установеното се налагат и следните изводи:

1. Липсва надлежно образувано производство по смисъла на чл. 23 от Наредба № 3 / 2005г. касателно проверката дейността на П.В в качеството му на назначен временен синдик по смисъла на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ по казаните търговски дела.

Съгласно както чл. 23 от Наредба № 3 / 2005г., така и чл. 655 от ТЗ това е в правомощията единствено и само на Министъра на Правосъдието /по аргументи и от чл. 372 ал. 1 т. 9, приложимата редакцията съгласно изм. ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., до дом. и изм. й с ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г./, а какъвто и да било негов акт в този смисъл, било то по повод сигнала на „Б. Д“ЕООД и „Д. М“ЕООД, било във връзка със служебно образуване на проверка, липсва по делото.

Съгласно посочените правни норми Зам.Министъра на правосъдието не разполага с каквито и да било правомощия във връзка с упражняване контрол върху дейността на синдиците, нито такива по извършването на проверки, било то по повод постъпили сигнали, било то служебно. В конкретната хипотезата обаче именно това е органът „образувал“ процесното административно производство, вкл. и въз основа на данните по делото се налага изводът, че именно това е и органът „служебно“ разширил обхвата на проверката касателно дейността на П.В относно посочените по-горе търговски дела № № 4260/ 2014г., № 4259/2014г., № 4258 / 2014г. и № 6609 / 2014г. по описа на СГС, ТО.

2. В нарушение на специалните правила на чл. 23 ал. 1 изр. второ от Наредба № 3 / 2005г. липсва каквато и да било проверка, осъществена от органите на Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, касателно дейността на П.В в качеството му на назначен временен синдик в хипотезата на чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ в рамките на търговски дела № № 4260/ 2014г., № 4259/2014г., № 4258 / 2014г. и № 6609 / 2014г. по описа на СГС, ТО.

От представената докладна записка от 16.12.2014г. е видно, че тези дела не са били включени в обхвата на проверката на Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, като тази дейност касае единствено и само действията на Велков в рамките на конкретното т. дело № 6907/2014г. по описа на СГС, ТО.

3. На лицето не е връчен препис от докладната на Инспектората на Министъра на Правосъдието по ЗСВ, като не му е дадена възможност да се запознае с резултата от проверката, респ. да изрази становище, както и не му е връчен за становище препис от Докладната записка на Зам.Министъра на Правосъдието, всичко това в разрез с новелата на чл. 34 ал. 3 от АПК.

4. При постановяване на акта на Министъра не са обсъдени възраженията на заинтересованото лице, по повод дейността му по т. дела № № 4260/ 2014г., № 4259/2014г., № 4258 / 2014г., които не са тези с рег. № 94-00-237 от 06.01.2015г., тези с рег. № 66-00-170 от 28.10.2014г., които макар и дадени по повод на друга проверка, касаят дейността на Велков именно по посочените търговски дела и очевидно са били известни на ответника по касация и които заинтересованото лице е поискало да бъдат съобразени. Тези обяснения дори не са и приобщени като част от доказателствата по административната преписка. Що се касае до депозираните становища на Велков, касателно повдигнатите въпрос касателно дейността му по останалите търговски дела, то очевидно е че изключително бланкетното изявление на административния орган, че не могат да бъда възприети, тъй като най-общо казано изравяли неправилни виждания на лицето относно правомощията на временния синдик по чл. 629а от ТЗ, а цитираната съдебна практика не била задължителна, очевидно не покриват изискването на чл. 35 от АПК за тяхното обсъждане. Що се касае до това, че цитираната съдебна практика не била задължителна и изолирана, то очевидно ответникът е пропуснал да отбележи, че част от нея всъщност касае влезли в сила съдебни актове, постановени в рамките на процесните търговски дела, а що се касае до разпорежданията на съдията-докладчик липсва обсъждане на въпроса през призмата на правилото на чл. 658 ал. 2 от ТЗ.

Или в обобщение Министърът на Правосъдието е издал акта си, без да е проведено надлежно административно производство, без в този смисъла да са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да е гарантирал в пълнота правото на участие и ефективна защита на заинтересованото лице, без да е обсъдил възраженията на касатора – в нарушение на императивните изисквания на чл. 34 ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в които законодателят е доразвил основни принципи на административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от АПК, а и без да са спазени специалните правила на чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 / 2005г.

Нарушенията са съществени, тъй като накърнява и правото на страната за участие и за ефективно упражняване на защита в хода на административното производство, с оглед и на конкретиката по казуса, съобразно която в по-голямата си част възприетите от ответника по касация „нарушения“, касаят всъщност дейността на Велков в рамките именно на т. дела № № 4260/ 2014г., № 4259/2014г., № 4258 / 2014г. и № 6609 / 2014г. по описа на СГС, ТО.

Що се касае до последиците от необсъждане възраженията на страната в административното производство, то те са разяснение още с т. 9 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС, както и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, последното от което макар и да касае издаването на актовете в хипотезата на оперативна самостоятелност, от мотивите му е видно, че правните последици от неспазване на това изискване са еднакви както в тази хипотеза, така и в хипотезата на обвързана компетентност, и са отмяна на акта като незаконосъобразен.

Спазването на посочените общи принципи на административния процес е от особена важност, при липсата на разписана детайлна процедура в специалния закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, касателно прилагането на тази особено утежняващата положението на адресата й мярка /правните й последица са свързани с невъзможността да се упражнява за в бъдеще определена дейност– виж чл. 5 ал. 2 т. 6 б.“в“ и чл. 6 ал. 1 т. 2 първа хипотеза от Наредба № 3 / 2005г./, в аспекта и на липсата на законодателна уредба относно вида и характера на нарушенията, респ. начина на тяхното установяване, при които същата следва да бъде приложена. Последното с оглед спазване и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и пропорционалността на мярката, установена с оспорената заповед.

Във връзка с изложеното настоящият петчленен състав на Първа колегия на ВАС намира, че изводът на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на оспорената заповед е неправилен, постановен в противоречие със закона. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова по съществото на спора, като се уважи подадената от Велков жалба и бъде отменена на основание чл. 146 т. 3 от АПК Заповед № ЛС-04-23 от 12.01.2015 г. на Министъра на правосъдието, като незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административно производствените правила.

Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне, след провеждане на административно производство при спазване на общите и специални административно производствени правила за това, правилно и детайлно установяване на фактите и обстоятелствата по случая, гарантиране правото на участие и ефективна правна защита на заинтересованото лице, обсъждане на всички депозирани възражения, разглеждане на казуса в аспекта на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, т. е. при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящия съдебен акт.

При този изход на спора на ответника не се дължат разноски, а от страна на касатора такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 227 ал. 1 във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състава на Първа колегия:

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение № 11809 от 09.08.2019г., постановено по адм. дело № 1231/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, като вместо това постановява

ОТМЕНЯ Заповед № ЛС-04-23 от 12.01.2015г. на Министъра на правосъдието

ВРЪЩА преписката на Министъра на правосъдието за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени са настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.