Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - гр. В. Т при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк.. М срещу решение № 308 от 07.06.2019 г., постановено по адм. дело № 222/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04001518004186-091-001 от 04.12.2018 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с решение № 22 от 14.02.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - В. Т, с който на М.М, [ЕГН], адрес: [населено място], [адрес], са определени задължения за внасяне на данък по чл. 48, ал. 2 от Закон за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 2012 г. в размер на 67 327.30 лв. и лихви в размер на 38 269.01 лв. и Дирекция „ОДОП“ - В. Т при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М.М, деловодни разноски в размер на 4 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на съдебното производство.

Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение не земеделски производители, които не са еднолични търговци. Иска решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът - М.М чрез адв.. Х оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба...