Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция „Земеделие“, гр. П., срещу решение № 710 от 08.02.2019 г., постановено по адм. д. № 5907/2014 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и разноски по делото, с доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото, алтернативно отмяната му като неправилно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Ц.Д, в писмени отговори и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима.
Производството пред Административен съд София град е образувано по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК от Ц.Д против Областна дирекция (ОД) „Земеделие“ гр. П. и Министерство на земеделието, храните и горите обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва : срещу ОД „Земеделие“ Плевен за сумите от 19 999 лева имуществени и 2 999 лева неимуществени вреди, причинени от бездействието на Общинска служба „Земеделие“ гр. Д. Д да постанови решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, по подадено от ищеца заявление, основано на влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ), включително и при неизпълнение на указание на влязло в сила съдебно решение на Административен съд Плевен за произнасяне по подаденото заявление; срещу Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за сумите от 1 лев имуществени и 1 лев неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на негови длъжностни лица, ведно със законната лихва върху претендираните суми.
Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на добиви от присъдените му в собственост земи, а неимуществените, като причинено безпокойство и безсилие от непризнаването правата му на собственост.
С обжалваното решение Административен съд София град е уважил изцяло предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ).
В частта му, с която са уважени предявените срещу МЗХГ искове решението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част решението е недопустимо.
Видно от представеното по делото Решение на Пето отделение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено на 14 юни 2016 г. по жалба от 31 януари 2013 г. на Ц.Д срещу България, съдът решава да заличи жалбата от списъка си с дела, в съответствие с чл. 39 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като е взел под внимание приятелското споразумение, постигнато между страните, основано на зачитането на правата на човека. Посочено е в решението, че Съдът е получил декларации за приятелско споразумение, подписани от страните (представени по делото), съгласно които жалбоподателят се съгласява да се откаже от всякакви последващи претенции срещу България по отношение на фактите, породили жалбата, срещу ангажимент на правителството да му плати 1200 евро за покриване на всякакви имуществени и неимуществени вреди, както и разходи и разноски, освободени от всякакви данъци.
Решението на ЕСПЧ се ползва със задължителна сила за страните на основание на чл. 46 КЗПЧОС. С постановяването му, при приетото, че постигнатото между страните споразумение се основава на зачитането на правата на човека, както са определени в Конвенцията и протоколите към нея претенцията на Ц.Д е удовлетворена и е недопустимо повторното и предявяване основано на същите обстоятелства пред националния съд, съответно повторното им присъждане от него. Поради това недопустимо Административен съд София град се е произнесъл с обжалваното решение по предявените от Дамянов против ОД „Земеделие“ Плевен обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди при наличие на влязло в сила решение, с което същите са обезщетени. Това налага решението в обжалваната му част, като постановено по недопустим иск да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази му част прекратено. Установено е по делото, че сумата по споразумението е изплатена на Дамянов. Следва да се отбележи, че исковата молба е заведена при наличие на висящо производство пред ЕСПЧ, за което в нарушение на принципа на добросъвестност, визиран в чл. 3 ГПК първоинстанционният съд не е уведомен.
Неоснователно е твърдяното от ответника по касация, че липсва идентичност на фактите, на които се основават жалбите до ЕСПЧ и националния съд. Видно от представеното по делото изложение на фактите, изготвено от Секретариата на ЕСПЧ, по подадената от Дамянов жалба пред този съд, въз основа на които и по които е постигнато споразумение между него и Държавата е налице пълно препокриване с тези, на които се основава исковата молба пред националния съд : влязло в сила решение за признаване право на собственост върху земеделска земя; подадено заявление въз основа на съдебното решение до компетентния административен орган за издаване на решение за възстановяването и; бездействие на органа по подаденото заявление, оспорено пред съд; решение на съд, с което е задължен административния орган да се произнесе; последващо неизпълнение на решението на съда; развилото се изпълнително производство, въпреки което не е издадено исканото от Дамянов решение. Изрично в жалбата си до ЕСПЧ Дамянов сочи, че иска държавата да бъде осъдена да изпълнява съдебните решения чрез своите държавни органи, в случая Общинска служба „Земеделие“ гр. Д. Д държавен съдебен изпълнител. Налице е идентичност и на отправените искания до ЕСПЧ и националния съд – обезвреда на причинени вреди, произтичащи от невъзможността да ползва притежавана земеделска земя по нейното предназначение и да получава доходи от нея. По тези факти и искания е постигнато споразумение, като с декларация от 06.11.2014 г., последваща исковата молба, по която е образувано производството пред Административен съд София град ищецът е декларирал, че по тези факти е налице окончателно разрешаване на случая.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 710 от 08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5907/2014 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, в която е осъдена Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. да заплати на Ц.Д от [населено място], [улица], сума в размер на 19999 (деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди и сума в размер на 2 999 (две хиляди деветстотин деветдесет и девет) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени следствие незаконосъобразното поведение на Общинска служба по земеделие – гр. Д. Д, за непроизнасяне по заявление от 17.06.2009 г. с цел привеждане в изпълнение на влязло в сила решение № 2790 от 24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на Районен съд Плевен и неизпълнение на указанието на влязло в сила решение № 433 от 01.07.2010 г. по адм. дело № 989/2009 г. на Административен съд Плевен, както и лихва за забава за периода от 17.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва, считано от 13.06. 2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 58.43 лева, представляваща направените по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.