Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на „Сигнал-2 БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.“Брезовско шосе“ №145, представлявано от Д. Рус, чрез адв. С.Х, против Решение №1178 от 03.06.2019г. на Пловдивски административен съд по адм. д.№ 1134 по описа за 2018г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № Р-16001616003483-091-001/15.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 153/23.03.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, в оспорената част, с която на дружеството за данъчни периоди от м. 01.01.2013г. до м. 31.12.2013г. допълнително е начислен ДДС на стойност 215 130, 37лв. главница, ведно с лихви в размер на 94 706, 84лв..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

=Необосновано съдът приел, че не е доказано ревизираното дружество да е действителният доставчик на процесните стоки, предмет на вътреобщностни доставки. Този извод е неправилен, с оглед установеното, че от 49бр. фактури само в 9 от тях, поради техническа грешка, е вписан ЕИК на свързаното с ревизираното лице дружество „Сигнал 2“ООД. Писмени, гласни доказателства и заключение на вещото лице, преценени съвкупно, доказват, че стоката действително е товарена от склад на предходния доставчик от негови работници, при условията на транзитна продажба по чл. 329 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), при която между предходния доставчик и ревизираното лице има уговорка продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице /представляващо гръцките фирми-получатели на процесната стока/. В тази връзка, без основание съдът игнорирал показанията на свидетелката М.Р в заседанието на 17.10.2018г., които подробно изясняват механизма на доставките и се подкрепят от останалите събрани доказателства.

=При съществено нарушение на процесуалните правила съдът отказал да преценява по същество писмените доказателства, представени за първи път пред съда, от счетоводствата на ревизираното лице и предходния му доставчик, по които е изготвена и част от експертизата, с мотива, че тези документи е можело да се представят в ревизионното производство. При това, съдът не съобразил, че насрещна проверка на предходния доставчик изобщо не била извършвана, а представените документи, макар и частни, били отчитани пред органите на НАП, доколкото става дума за фактурите за продажби между предходния доставчик и ревизираното лице, които били отразени в дневници за продажби и покупки на страните по сделките и в ГДД на дружествата, поради което необосновано е заключението, че са създадени с оглед на обжалването на РА.

=Необосновано съдът приел, че не е доказано транспортирането на процесните стоки до територията на Р.Г.С била транспортирана от купувача или наето от него трето лице, поради което приложима е разпоредбата на чл. 45, ал. 2, б “а“ ППЗДДС - доставчикът следва да докаже ВОД с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката. Жалбоподателят представил и двата вида документи, чието съдържание относно цялата необходима информация за транспортирането на стоката взаимно се допълва.

=Изводите за недоказано транспортиране на стоката са необосновани с оглед на резултатите от проверките на гръцката данъчна администрация по реда на административното сътрудничество и на физическите лица И.З и Г.О, собственици на две от петте гръцки фирми получатели на стоката.

Излагат се подробни доводи за необоснованост на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по всички доставки с конкретни получатели.

=Съдът игнорирал безспорно установеното плащане на доставките по банков път; данните за преминаване на автомобили през границата между България и Гърция не може да са решаващи за изводите дали транспортът е осъществен.

=При установената добросъвестност на ревизирания, в противоречие с правото на ЕС, тълкувано в съдебната практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд, е отказване на право на освобождаване на осъществените ВОД.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени РА и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, чрез юрк.. К, оспорва жалбата по съображения в писмена защита от 03.12.2019г., по мотивите на първоинстанционния съд. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното дружество за данъчни периоди от м. 01.01. до м. 31.12.2013г. допълнително е начислен ДДС на стойност 215 130, 37лв. главница, ведно с лихви в размер на 94 706, 84лв. поради непризнаване на вътреобщностни доставки в полза на пет гръцки фирми, три от които собственост на български физически лица, както следва:

=„Е Г TOYMПАР КАI E TOYMПАР OE EUROTRADE“, с VIN № EL997655470 по издадени 7 бр. инвойси през м. 03.2013 г., м. 04.2013 г., м. 05.2013 г. и м. 06.2013 г., подробно описани на стр. 11-та от РД за продажба на захарни изделия, енергийни напитки, чипс, нескафе, ядки и сокове на обща стойност 62 044, 09 лв. /31 722, 64 €/ - ДДС - 12 408, 82 лв.

=„GEORGIEV M.“ с VIN №EL156469261 по издадени 11 бр. инвойси през м. 04.2013 г., м. 05.2013 г., м. 06.2013 г., м. 07.2013 г., м. 08.2013 г., м. 09.2013 г. и м. 10.2013 г., подробно описани на стр. 43-44 от РД за продажба на захарни изделия, нескафе и сухо мляко на обща стойност 780 629, 85 лв. /399 129, 00 €/ - ДДС - 156 125, 96 лв.,

=„ZLATKOVSKI I.“ с VIN №EL150713773 по издадени 4 бр. инвойси през м. 09.2013 г., м. 10.2013 г., м. 11.2013 г. и м. 12.2013 г., подробно описани на стр. 83-та от РД за продажба на захарни изделия на обща стойност 21 477, 07 лв. /10 981, 06 €/ - ДДС - 4 295, 41 лв.

=„OVEDENSKI G.“ с VIN №EL161065783 по издадени 3 бр. инвойси през м. 11.2013 г. и м. 11.2010 г., подробно описани на стр. 122-ра от РД за продажба на нескафе, сухо мляко и захарни изделия на обща стойност 144 746, 54 лв. /74 007, 73 €/ - ДДС - 28 949, 31 лв.,

=„М. ХУСЕИН", с VIN №EL058740220 по издадени 24 бр. инвойси през цялата 2013 г., подробно описани на стр. 149-151 от РД за продажба на захарни изделия и стоки за бита на обща стойност 66 754, 29 лв. /34 130, 92 €/ - ДДС- 13 350, 86лв.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, чиято е тежестта да докаже основанията на прилагане на нулева ставка на вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, не е доказал тези факти с правно значение. Според съда, обосновано приходните органи са приели, че не е доказано жалбоподателят да е реалният доставчик на стоката, а последната - да е транспортирана до територията на Р. Г.

Спорът между страните относно непризнатото право на освобождаване е формиран по въпроса дали са изпълнени условията доставките с посочените получатели да се признаят за вътреобщностни по смисъла на чл. 7 от ЗДДС.

Съдът е съобразил, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7 са облагаеми с нулева ставка.

Съгласно чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена „Освобождавания на вътреобщностни сделки”, държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 28в, част А, буква а) от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки - Решение от 27 септември 2007г. по дело Teleos и др.,C-409/04, точка 36, Решение от 27 септември 2007г. по дело Collйe, C-146/05, точка 22, Решение от 27 септември 2007г. по дело Twoh International, C-184/05, точка 22, Решение от 22 април 2010г. по дело X и fiscale eenheid Facet-Facet Trading, C-536/08 и C-539/08, Решение от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09, точка 37 и Решение от 22 септември 2012г. по дело VSTR, С-587/10, т. 27.

Механизмът, създаден с този преходен режим, се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане на стоката. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членки (в този смисъл Решение по дело R, посочено по-горе, точка 38) и позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - Решение по делото Teleos и др., точка 25, Решение по делото Collйe, точка хх и Решение от 22 септември 2012г. по дело VSTR, С-587/10, т. 28.

От изложеното следва, че вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното ѝпридобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави членки. Понятията вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване имат обективен характер и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните операции. Следователно, определянето на дадена вътреобщностна доставка или придобиване следва да се извърши въз основа на обективни елементи като наличието на физическо движение на съответните стоки между държавите членки - Решение по делото Teleos и др., точка 38 и точка 40.

Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29. Тоест, за да се признае една сделка като вътреобщностна доставка на стоки на регистрирано по ДДС лице и следователно като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правото за разпореждане със съответната стока – условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото лице да е данъчнозадължено лице.

Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - Решение по дело Teleos и др., точка 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката предмет на операцията ще бъде обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение.

Правомощие на държавите членки, при спазване на принципите на пропорционалност и на правната сигурност, е да определят във вътрешното си законодателство условията, при които вътреобщностните доставки са освободени от ДДС, за да гарантират правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване, както и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.

От практиката на СЕС следва, че за да бъде освободен от данък, в тежест на доставчика е да докаже, че са изпълнени условията, включително определените от държавите членки, предвидени за освобождаване на ВОД, за да се гарантира правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване и да се предотврати всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. В тази връзка с Решението по делото R, С-285/09, точки 48 и 48, Съдът е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши правилното функциониране на общата система на ДДС.Стелно, правото на съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване.

В т. 52 и т. 53 от същото решение Съдът е приел, че при особени случаи, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Принципът на пропорционалност не е пречка доставчикът, който участва в измамата, да е длъжен да плати впоследствие ДДС, доколкото участието му в измамата е решаващо обстоятелство, което трябва да се вземе предвид при преценката на пропорционалността на националната мярка.

В българското законодателство, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с Правилник за прилагане на закона.

Регламентираните в ЗДДС правила за доказване на ВОД са пряко свързани с изпълнението на материалноправните изисквания, следващи от принципите на прилагане на Общата система на ДДС и следва да бъдат прилагани в контекста на дефиницията по чл. 128 от Директива 2006/112.

В конкретния случай, спорът е бил както относно прехвърляне на правото на собственост от доставчика, така и относно доказването на превоза до територията на РГърция и конкретно, относно притежаването на документи по чл. 45, т. 2, буква „а“ от ППЗДДС (ред.ДВ бр. 10/2011г.) – транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Съгласно посочената законова редакция в писменото потвърждение е следвало да се посочат дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.

Необосновано първоинстанционният съд и органите по приходите са приели, че изведеното от посоченото по-горе тълкуване на правото на Европейския съюз първо изискване – за прехвърляне на

правото на разпореждане като собственик със стоката на приобретателя, не е изпълнено.

Необосновани са фактическите изводи на административния орган и на първоинстанционния съд и относно недоказването на транспортирането на стоката до територията на Р. Г.

Първоинстанционният съд е приел за обосновано приетото от административния орган, че доколкото в някои от представените документи - инвойси и пакинг листове вместо името и ЕИК номера на ревизираното дружество са вписани тези на свързаното с него лице „Сигнал 2“ООД, не е доказана обсъжданата първа предпоставка. Изводът е необоснован на събраните доказателства. Най-напред, посочените грешки относно наименованието и ЕИК на доставчика засягат само една част от представените доказателства, а изводът е направен за всички доставки. Отделното от това, както жалбоподателят е поддържал още в жалбата против РА по административен ред, ако не ревизираното дружество, а друг субект е продал стоката, няма основание да се облага дружеството по общия ред на облагане на доставки на територията на страната, защото тогава изобщо не би имало облагаема доставка с доставчик ревизираното лице. Посоченото изискване е за прехвърляне на правото на разпореждане на получателя, като не се поставя под съмнение, че доставката е извършена от лицето, което декларира ВОД. В случая, прехвърлянето на правото на собственост на получателя е доказано с много, различни и подкрепящи се взаимно доказателства. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, резултатите от проверките на гръцката данъчна администрация по реда на административното сътрудничество по Регламент 2010/904, са установили, че гръцките фирми-получатели на стоката, регистрирани по ДДС лица, са потвърдили получаването на стоката, отразили са фактурите в счетоводните си книги, декларирали са придобиванията в ДДС декларациите си и обобщените VIES декларации, потвърдили са извършените плащания по банков път, чието извършване не се и оспорва от органите по приходите, дали са сведения за начина на транспортиране на стоките, които съответстват на събраните доказателства и на обясненията на ревизираното лице. Представляващите „М. ХУСЕИН”, с VIN №EL058740220 - С. Сали и „ZLATKOVSKI I.“ с VIN №EL150713773 - И.З са разпитани като свидетели на 17.10.2018г. и са потвърдили както получаването на стоката в Гърция, така и всички подробности на механизма на доставките и плащанията по тях. Изрични и подробни писмени обяснения са представени в ревизионното производство от представляващия „OVEDENSKI G.“ с VIN №EL161065783 – Г.О. С тях са представени и копия от трите инвойса за този получател, заедно с копия от пакинг листове и екземпляр 2 /за получателя/ на международни товарителници, в които, обратно на приетото от приходните органи, са посочени точни адреси на товарене и разтоварване на стоката. Представена е и фактура за заплащане на превоза на наетия от получателя превозвач „Брекет карго“ЕООД.

Настоящият състав на касационната инстанция намира за необосновани фактическите изводи на ревизиращите и на първоинстанционния съд за недоказано транспортиране на стоките до територията на Р. Г и непризнаване на ВОД, както следва:

1.Относно стоката с получател „Е Г TOYMПАР КАI E TOYMПАР OE EUROTRADE“, с VIN № EL997655470

Съгласно отговора на гръцката данъчна администрация по реда на административното сътрудничество /стр. 1616 от том 5 на адм. преписка/ гръцкото дружество е извършило вътреобщностни придобивания от българското дружество "SIGNAL 2 BG EOOD" BG160125874 през периода 01.03-30.06.2013 на обща стойност 31 722, 65 евро. Горепосочените сделки са отразени в счетоводните книги на гръцкото дружество и посоченият доставчик е "SIGNAL 2 BG“ EOOD без да е посочен ДДС номера. Във фактурите и пакинг листите продавачът, вписан в документите е или BG115034714 или BG160125874. Гръцкият търговец е декларирал вътреобщностните сделки в ДДС декларациите и обобщените (VIES) декларации, които са подадени. В тези декларации са посочени и двете български дружества. Плащането е в брой по банковата сметка с в клон на УниК. Б в Пловдив. Въпросните стоки са захарни изделия за продажба на дребно в страната. Управителят на гръцкото дружество - J. Sali (TIN103594248) сам е извършил транспортирането с превозно средство с регистрационен номер [рег. номер на МПС], принадлежащо на гръцкото дружество. Транспортирането на стоките също така е станало с превозното средство собственост на българското дружество с регистрационен номер [рег. номер на МПС], безплатно. Това превозно средство принадлежи на българското дружество "STARS - 1B“ EOOD и стоките са превозени от Пловдив (където е седалището на българското дружество) до Златоград(където е седалището на STARS - 1B EOOD), а след това до KIMMERIA XANTHI, където гръцкото дружество има обекти, подходящи за съхранение. Гръцкото дружество е декларирало и подало данъчни декларации за получаване на транспортни услуги от STARS 1B EOOD BG201543467 през съответния период. Според управителя на гръцкото дружество, поръчките са направени без предварителен договор от следните лица D. Rodopska и S. Petrova. Към така представения отговор са приложени документи, включващи международни товарителници, опаковъчни листове, инвойси и банкови извлечения.

В ревизионното производство дружеството жалбоподател е представило и двата вида алтернативно предвидени доказателства за получаване на стоката - транспортни документи и писмени потвърждения. Представените писмени потвърждения не съдържат всички реквизити по чл. 45, т. 2, б.“а“ ППЗДДС и по специално регистрационен номер на транспортното средство, но представените товарителници съдържат всички реквизити. В тях като превозвач на стоката е посочен получателят, а при насрещна проверка на „Стар -1Б“ООД /стр. 1607 от том 5 на адм. преписка/ управителят на дружеството П.Ч е потвърдил установеното в протокола по Регламент 2010/904, че дружеството само е заемало безплатно товарен автомобил на гръцкия получател, с който са транспортирани захарни изделия за Гърция. Относно изтъкнатото от приходните органи, че при проверката на получателя са представени копия на изпращача на международните товарителници, това обстоятелство не може самостоятелно да обоснове извод, че товарителницата е нередовен документ, още повече, че в преписката няма данни от получателя, който е и превозвал стоката, да са изисквани останалите екземпляри на документа.

Обстоятелството, че договарянето на доставките е ставало чрез служители на „Сигнал 2“ООД, от чийто склад са товарени стоките, преценено в контекста на свързаността на посоченото дружество с ревизираното лице и описания механизъм на доставките от свидетелката М.Р в съдебното заседание на 17.10.2018г. също не обоснова направените от съда фактически изводи. Основателно в касационната жалба се поддържа, че посочените гласни доказателства неоснователно са игнорирани от първоинстанционния съд само с мотива, че свидетелката е служителка на свързано с ревизираното лице.

Липсата на категорични доказателства за преминаване на определено превозно средство през границата между България и Гърция на датите на издаване на товарителниците, предвид системата за контрол, за което има доказателства по делото, не може да бъде решаващо доказателство за извод, че стоката не е преминала посочената граница.

Плащането по доставките е установено. То не е предпоставка за признаване на ВОД. Обстоятелството кое лице и на какво основание е внесло сумите по сметка на доставчика не е във властта на последния да установява.

Предвид изложеното, за този получател, необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си в областта на доказването на ВОД.

2. Относно стоката с получател „GEORGIEV M.“ с VIN №EL156469261

В резултат от насрещната проверка на получателя по реда на Регламент 2010/904 /стр. 1 770 от том 6 на адм. преписка/ е установено, че фирмата не разполага с помещения за съхранение на стоките. При проверката е контактувано със счетоводител и представител на получателя г-н C. Papadopulos като документи за транспорта на стоката не са били представени. Доставките са декларирани като вътреобщностни придобивания, а в обобщените декларации отделно съответно от м. 07 до 10.2013г. и от м. 04 до 06.2013г. са декларирани придобивания от ревизираното дружество „Сигнал 2 БГ“ЕООД и от свързаното с него лице „Сигнал 2“ООД съответно в размер на 164 735, 06 евро и 206 828, 02 евро. При проверката е установено, че по всяка доставка има две фактури с един и същи номер като в първата са вписани името и номера на ревизираното дружество, а във втората – тези на „Сигнал 2“ООД. Посочено е, че стоката евентуално е била предмет на последващи доставки в Гърция и в чужбина и че на стойността на

доставките са направени банкови преводи.

В ревизионното производство от страна на ревизираното лице са представени 11-те фактури, издадени на този получател, заедно с писмени потвърждения, товарителници и пакинг листове.

Единствено при проверката на собственика на този получател - М.Г са представени обяснения от лицето, в които то отрича да има регистрирана фирма в Гърция, регистрация по ДДС, банкова сметка, дейност. Лицето, призовано като свидетел, не се е явило пред първоинстанционния съд, а с графологична експертиза е потвърдена автентичността на подписа му под даденото в ревизионното производство писмено обяснение.

Посоченото автентично изявление на получателя лишава от доказателствена стойност представените писмени потвърждения за получаване на стоката, още повече, че те не съдържат всички, изисквани от чл. 45, т. 2, б.“а“ ППЗДДС реквизити и по-специално данни за конкретното превозно средство, с което е извършен превоза на стоките на обща стойност 780 629, 85 лв.

В някои от представените товарителници няма посочен регистрационен номер на превозно средство, но това не е задължителен реквизит на товарителницата. В ревизионното производство са проверени вписаните в товарителниците превозвачи „Б.К 5“ ЕООД, „БРЕКЕТ КАРГО“ ООД и „БЕНЦ ТРАНСПОРТ 2004“ ЕООД, които са отрекли да са осъществявали транспортни услуги до Гърция за клиента „GEORGIEV M.“.

Настоящият касационен състав намира, че в случая за доставките с този получател следва да бъде съобразено приетото от СЕС в решението му от 27 януари 2007 г. по дело С-409/04 TELEOS, поради сходство във фактите. В т. 50 от мотивите на решението е прието, че противоречи на принципа на правна сигурност, след като държавата членка е регламентирала условията за освобождаване на ВОД и по-конкретно е одобрила списък от документи, които трябва да се представят на компетентните органи, в последствие да изиска заплащането на полагащия се ДДС за тях, без да е доказано, че доставчикът е знаел или е трябвало да знае за извършената от получателя измама. В тази връзка по отношение задължението за знание е важно и обстоятелството дали доставчикът е действал добросъвестно и взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности така че да бъде изключено неговото участие в тази измама. Въпреки установеното при проверката на получателя по Регламент №2010/904 наличие на фактури с различни доставчици с еднакъв номер, в ревизионното производство не е правена проверка дали по фактурите на „Сигнал2“ООД са декларирани освободени вътреобщностни доставки т. е. дали за една и съща стока два пъти е декларирано прилагане на нулева ставка. Нещо повече, от отговорите на въпроси №№3 и 4 на приетото без въпроси и оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено обратното - вещото лице е установило, че в счетоводствата на двете фирми между тях са отразени продажби на процесните стоки, а стоките са били предмет на процесните ВОД, декларирани от ревизираното лице.

В този случай дори и да се приеме, че стоките не са напуснали в действителност територията на България, макар това обстоятелство да не е доказано по категоричен начин, за да не се признае ВОД, следва да може да се направи обоснован извод за това, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че превозвачът няма да осъществи превоза от България до Гърция, а второто означава, че то е действало недобросъвестно и не е взело всички мерки, за да избегне участието си в данъчна измама. От събраните по делото доказателства не може да се направи такъв извод, поради следното: Според показанията на свидетелката Русева, които не се опровергават от други доказателства, стоките са товарени от склада на „Сигнал 2“ООД на автомобилите на превозвачите след като е получено пълно авансово плащане. Преди издаването на проформа фактура служителката проверявала регистрацията на фирмата-получател. От това, че подписът под обяснението на М.С е автентичен, не следва, че изложените обяснения са верни. Този частен свидетелстващ документ е следвало да бъде преценен от първоинстанционния съд с оглед на всички събрани доказателства. Регистрацията на фирма от името на посоченото лице се потвърждава както от писменото потвърждение на Vies номера на фирмата /том 6, стр. 1 800 на адм. преписка/, така и от резултатите от проверката на гръцката данъчна администрация / том 6, стр. 1 769 от адм. преписка/. Документите за тези проверки са официални свидетелстващи документи, относно регистрацията на фирма, собственост на българско физическо лице, регистрирана в Гърция, чиято материална доказателствена сила е следвало да се съобрази от решаващия съд при преценката на писменото обяснение на М.Г.

На последно място, но не и по значение, не е било във властта на ревизирания доставчик да проверява дали българският собственик на гръцката фирма е бил в течение на нейната дейност, щом след проверка на сайта на Европейската комисия доставчикът се е уверил, че фирмата-получател има валиден ДДС номер. Нито в ревизионния акт, нито в потвърждаващото го решение има каквито и да е твърдения за измама, със знанието или участието на доставчика в тази връзка.

Предвид изложеното, за този получател незаконосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил отказа за признаване на ВОД.

3. Относно стоката с получател „ZLATKOVSKI I.“ с VIN №EL150713773

С писмените обяснения на този получател, чийто представител е разпитан и като свидетел от първоинстанционния съд, са представени копия от четирите инвойса за този получател, заедно с копия от пакинг листове и екземпляр 2 /за получателя/ на международни товарителници, в които, обратно на приетото от приходните органи, са посочени точни адреси на товарене и разтоварване на стоката. Представени са също заявки за транспортни услуги, фактури за плащането им и писмени обяснения на шофьора, извършвал превоза, във връзка с осъществения от получателя превоз /стр. 1 496 от том 5 на административната преписка/.

Както и за останалите получатели, в ревизионното производство дружеството жалбоподател е представило и двата вида алтернативно предвидени доказателства за получаване на стоката - транспортни документи и писмени потвърждения/стр. 626 от том 2 на административната преписка/. Обратно на приетото от приходните органи във всички писмени потвърждения има описание на вида, количеството и стойността на стоката, като в два от документите са посочени номерата на инвойсите, където е налично такова подробно описание. Действително, в товарителницата, представена към фактура №590/02.12.2013г., в кл. 24 е вписан различен получател, но за тази фактура има писмено потвърждение с подробно описание на стоката, а и представляващият получателя е разпитан като свидетел в производството пред първата инстанция и е потвърдил получаването на стоката. В писмените си обяснения, дадени в ревизионното производство, И.З е посочил транспортната фирма „Си Ви Ти Транс“ като наета от него да извършва превоза на стоката. Именно за тази фирма Златковски е представил заявки за транспортни услуги, фактури за плащането им и писмени обяснения на шофьора, извършвал превоза. При тези доказателства, непосочването на регистрационния номер на автомобила, с който е осъществен превоза, в писмените потвърждения не е съществено, още повече, че този номер е вписан в товарителниците.

Предвид изложеното, за този получател, необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си в областта на доказването.

4.Относно стоката с получател „OVEDENSKI G.“ с VIN №EL161065783

С писмените обяснения на получателя са представени копия от трите инвойса за този получател, заедно с копия от пакинг листове и екземпляр 2 /за получателя/ на международни товарителници, в които, обратно на приетото от приходните органи, са посочени точни адреси на товарене и разтоварване на стоката. Представена е и фактура за заплащане на превоза на наетия от получателя превозвач „Брекет карго“ЕООД.

Както и за останалите получатели, в ревизионното производство дружеството жалбоподател е представило и двата вида алтернативно предвидени доказателства за получаване на стоката - транспортни документи и писмени потвърждения. Не е вярно, че жалбоподателят не е разполагал с екземпляр на изпращача на товарителниците - на стр. 657 и сл. от том 2 на административната преписка той е представил точно такива екземпляри, със съответни дати, които очевидно са датите на товарене на стоката /потвърдени от свидетелските показания на служителката на „Сигнал 2“ООД, в чийто склад е станало натоварването и която е лицето предавало стоката/. Не е вярно, че представените от получателя копия на товарителниците са с различно съдържание /стр. 1 334 и сл. от том 4 на административната преписка/. В товарителниците е посочен регистрационен номер на превозното средство, а получателят е представил неговите копия на същите документи, заедно с фактура за плащане на транспортната услуга на наетия от него превозвач. Обстоятелството, че получателят е посочил в писмените си обяснения, че стоката е товарена от склад на доставчика, но без да посочи административен адрес, е без значение, при положение, че административният адрес на жалбоподателя и на свързаното с него лице „Сигнал2“ООД, от чийто склад са товарени стоките е един и същ и е вписан в товарителниците. Предвид изложеното, представените товарителници допълват липсващата в писмените потвърждения информация и представляват редовни транспортни документи, поради което жалбоподателят е изпълнил задълженията си в областта на доказването. Липсата на категорични доказателства за преминаване на определено превозно средство през границата между България и Гърция на датите на издаване на товарителниците, предвид системата за контрол, за което има доказателства по делото, не може да бъде решаващо доказателство за извод, че стоката не е преминала посочената граница. Плащането по доставките е установено, а обстоятелството кое лице и на какво основание е превело сумите по банков път на доставчика не е във властта на последния да установява.

5. Относно стоката с получател „М. ХУСЕИН", с VIN №EL058740220

Както и за останалите получатели, в ревизионното производство дружеството жалбоподател е представило и двата вида алтернативно предвидени доказателства за получаване на стоката - транспортни документи и писмени потвърждения, още повече, че представляващия фирмата получат е бил разпитан и като свидетел от първоинстанционния съд. Затова липсата на товарителница към една от фактурите за този получател не значи, че за нея не са представени документи за получаване на стоката.

Непосочването на регистрационен номер на автомобила, с който стоката е транспортирана в представените опаковъчни листове няма отношение към изискванията към документите за получаване на стоката, доколкото тези листове не са такива документи, а и по делото е установено, че посоченият получател сам е транспортирал стоката с личния си автомобил, чийто регистрационен номер е посочен във всички представени товарителници. Липсата на въпросния регистрационен номер в писмените потвърждения също няма значение, щом номерът е вписан в товарителниците. Посоченото се отнася до всички липсващи реквизити на писмените потвърждения, щом транспортните документи са редовни, установено е къде, кога и от кого стоката е предадена и къде и как е пристигнала. Непредставянето на екземплярите на товарителниците за превозвача и получателя, които в случая са едно и също лице, би имало значение, ако тези документи нарочно са изискани от гръцкия получател, каквито данни в административната преписка липсват. Даже в отговора по реда на административното съдрудничество за този получател е прието, че има ЧМР за всички сделки, които изпращат приложени. /стр. 1367 от том 5 на административната преписка/.

Относно данните за преминаване на българо-гръцката граница и плащането са в сила изложените по-горе мотиви.

Предвид изложеното и за този получател, представените товарителници допълват липсващата в писмените потвърждения информация и представляват редовни транспортни документи, поради което жалбоподателят е изпълнил задълженията си в областта на доказването.

Предвид всичко изложено при необоснованост и в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е потвърдил оспорения РА. Решението му подлежи на отмяна, като вместо него се постанови ново по същество, с което по жалба на ревизираното дружество РА бъде отменен. При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 18 050лв., съгласно представения списък.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1178 от 03.06.2019г. на Пловдивски административен съд по адм. д.№ 1134 по описа за 2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ по жалба на „Сигнал-2 БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.“Брезовско шосе“ №145, представлявано от Д. Рус, Ревизионен акт/РА/ № Р-16001616003483-091-001/15.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 153/23.03.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, в оспорената част, с която на дружеството за данъчни периоди от м. 01.01. до м. 31.12.2013г. допълнително е начислен ДДС на стойност 215 130, 37лв. главница, ведно с лихви в размер на 94 706, 84лв..

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, ТД на НАП Пловдив, да заплати на „Сигнал-2 БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.“Брезовско шосе“ №145, представлявано от Д. Рус, деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 18 050лв.

Решението не подлежи на обжалване.