Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Производството е образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД“ОДОП“) против Решение № 1128 от 07.06.2019 г. на Административен съд - гр. В. постановено по адм. дело № 2416/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000317008404-091-001/30.05.2018г., издаден от началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, в потвърдената му с Решение № 184/08.08.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - град Варна част, в която на „ВЛАДМАКС“ ООД, ЕИК 103971526 са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м. 03.2016 г. в размер на 52 457, 43 лева и съответните лихви в размер на 11 309, 61 лева и са присъдени разноски.

Касаторът излага доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че в нарушение на принципите на данъчен неутралитет и равно третиране, първоинстанционният съд отменил РА. В съответствие с тези основни принципи на правото на ЕС, когато една сграда е закупена преди 01.01.2007 г. и при покупката й получателят е упражнил право на данъчен кредит, а в последствие същият я продава при условията на освободена доставка защото сградата не е "нова", на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6 ЗДДС следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, а чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС е неприложим, защото не е налице такава промяна в законодателството, която да обуславя недопускането на такава корекция. Позовава се на съдебна практика на Съда на ЕС по дело С-184/04.

Искането е...