Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ – В. Т против решение № 363 от 11.10.2019 г., постановено по адм. д. № 424/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т,VІІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – В.Х от [населено място], в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.
С решение № 363 от 11.10.2019 г., постановено по адм. д. № 424/2019 г., Административен съд – В. Т е отменил решение № 1012-04-58#1 от 1.07.2019 г. на изпълняващия правомощията на Директор на Териториално поделение на НОИ – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на В.Х от [населено място] против разпореждане № [ЕГН] от 24.04.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ – В.Т.С е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне при спазване на указанията.
След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:
От данните по първоинстанционното дело се установява, че на 18.01.2019 г., В.Х от [населено място] е подал заявление, на основание чл. 102 КСО във връзка с чл. 21, ал. 1 НПОС да му бъде зачетен допълнително придобитият след пенсионирането осигурителен стаж от 16.01.2018 г. до 15.01.2019 г. по трудов и граждански договор. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че заявлението е попълнено върху бланка на НОИ обр. П-9, която е със съдържание само досежно придобития след пенсионирането осигурителен стаж. След издаване на разпореждане № [ЕГН] от 24.04.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, Христов е подал молба от 12.06.2019 г. със свободен текст до Директора на Териториално поделение на НОИ – В. Т, с която иска да бъде преразгледано предходното заявление за преизчисляване и увеличаване размера на пенсията, тъй като не е взет предвид осигурителния доход за стажа, придобит след пенсионирането.
С решение № 1012-04-58#1 от 1.07.2019 г. на изпълняващият правомощията на Директор на Териториално поделение на НОИ – В. Т е отхвърлена жалбата на В.Х от [населено място] срещу разпореждане № [ЕГН] от 24.04.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ – В. Т, като неоснователна и недоказана.
При издаване на административния акт на и. ф. Директор на Териториално поделение на НОИ – В. Т не е съобразено, че разпореждане № [ЕГН] от 24.04.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” е връчено на пенсионера на 30.05.2019 г. и молбата от 12.06.2019 г., е подадена в срока за оспорване на разпореждането. При това положение и. ф. Директор на ТП на НОИ - В. Т е следвало, в съответствие с текста на чл. 97, ал. 2 АПК във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, да изпрати молбата от 12.06.2019 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, за да се произнесе по направените от лицето искания. Като не го е сторил, висшестоящият административен орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало върху правото на защита на Христов на пенсионни права по чл. 102 КСО. Последното е достатъчно основание за отмяна на решение № 1012-04-58#1 от 1.07.2019 г. на и. ф. Директор на Териториално поделение на НОИ – В.Т.Н състав на Върховния административен съд, съобразявайки, че не следва да се влошава процесуалното положение на касационния жалбоподател, не излага по-подробни мотиви в тази връзка.
С оглед на настоящите мотиви действието, с което трябва да продължи административното производство пред Териториално поделение на НОИ – В. Т, е разглеждане на молбата на Христов от 12.06.2019 г. от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване и произнасянето му по нея.
В процесното решение на висшестоящия административен орган не са изложени мотиви по какъв начин в ТП на НОИ – В. Т се предоставят утвърдените образци П-9 и П-10 на лицата, които искат преизчисляване на пенсията, в смисъл тези лица свободно ли избират формулярите или конкретен формуляр се предоставя от органите на ТП на НОИ – В. Т и как става това, включително и кое лице извършва преценката. В този смисъл от цитираното решение не става ясно дали волята на Христов при подаване на заявлението от 18.01.2019 г. е формирана свободно или е била ограничена от предоставен му формуляр с определено съдържание.
Съгласно чл. 102, ал. 1 КСО, доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77 считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Преценката дали исканото преизчисление е по-благоприятно за пенсионера се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при съответното териториално поделение на НОИ, което е израз на служебното начало с административния процес. Т. означава, че когато пенсионерът подаде заявление за преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход, то цитираният административен орган извършва преценка на база изчисления на пенсията дали исканото преизчисляване е по-благоприятно за лицето спрямо получаваната до момента пенсия, а когато това не е така, да откаже изменението й. От разпоредбите на чл. 102, ал. 1 КСО и чл. 21, ал. 1 КСО не следва, че административният орган е задължен да се произнесе по вариант, който не е заявен от пенсионера. Нормите на АПК се прилагат в пенсионното производство субсидиарно, доколкото в КСО и НПОС няма специални текстове. Изводът на съда, че като се е произнесъл по същество, Директорът на ТП на НОИ - В. Т е преградил пътя на Христов да осъществи в пълна степен правото си по чл. 102 КСО, е правилен.
Като е отменил решение № 1012-04-58#1 от 1.07.2019 г. на и. ф. Директор на Териториално поделение на НОИ – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на В.Х от [населено място] против разпореждане № [ЕГН] от 24.04.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ – В. Т и е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за произнасяне, съдът е постановил правилно решение, което кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон.
Не се установява соченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода по спора разноски в полза на Териториално поделение на НОИ – В. Т не са дължими, тъй като не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 4 АПК. Ответникът не е направил искане за присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363 от 11.10.2019 г., постановено по адм. д. № 424/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, VІІ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.