Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Главна дирекция изпълнение на наказанията – гр. С. (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрк. Н.Д против решение № 1625/11.03.2019 г. по адм. дело № 5891/2015 г. на Административен съд – София град в частта, в която е осъден ГДИН да заплати на К.С, обезщетение в размер на 5550 лв. ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на противоправно бездействие на служители на ГДИН от З. [ място] и изразяващо се в продължителното му изолиране в условията на специален режим в З. [ място] в периода от 17.05.2012 г. – 15.06.2015 г. и незамяната му със „строг режим“. Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваните му части като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, а в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер за сумата от 100 000 лв. да бъде потвърдено като правилно.

Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В представено по делото становище от процесуалния си представител юрк. Н.Д не възразява да се даде ход на делото и по същество поддържа доводите изложени в жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – К.С, понастоящем в З. [ място], чрез процесуалния си представител в представен по делото отговор на жалбата, счита същата за неоснователна и моли решението в обжалваната му част като правилно да бъде потвърдено.

Редовно призован за съдебно заседание се явява лично и с адв. С.И с пълномощно по делото, която по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба, не сочи нови доказателства...