Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 15886/21.11.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 3376/2019 г. е отменено Решение № 7396/06.12.2018 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 5641/2018г., с което е отменено Решение № Ж-521/2015 от 05.04.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Оспорващият – „Софийска вода“ АД поддържа жалбата. Ответникът по жалбата – КЗЛД оспорва жалбата. Заинтересованата страна – М.М оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства, приема за установено следното:

С оглед разпоредбата на чл. 227 АПК предмет на контрол в настоящото производство е Решение № Ж-521/2015 от 05.04.2016 г. на КЗЛД, с което жалба рег. № Ж-521/11.12.2015 г. подадена от М.М срещу „Софийска вода“ АД е обявена за основателна; на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) на „Софийска вода“ АД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни на М.М в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 до 7 ЗЗЛД.

С. З за настаняване № 1342/25.06.1980г. лицето М.М, без посочено ЕГН, е настанено в общинско жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес]. В заповедта не е посочен ЕГН на М.М. В писмо вх. № 18650/11.07.2016 г. на СО, район Слатина до АССГ е посочено, че СО не е подавала на „Софийска вода“ АД информация за натрупани задължения.

Във връзка с натрупани и незаплатени задължения „Софийска вода“ АД е поискала от Софийски районен съд /СРС/ издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. В заявлението са посочени трите имена на длъжника – М.М.П е и ЕГН – [ЕГН] и адрес [населено място], [жилищен адрес] съответстващ на този по настанителната заповед.

Въз основа на заявлението СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК отм. .04.2015г., с която е разпоредил на М.М с ЕГН [ЕГН] и адрес съответстващ на този по настанителната заповед в [ж. к.], да заплати на дружеството посочените в заповедта суми.

Тъй като на адреса, посочен в заповедта лицето не е намерено, СРС е направил справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. Установен е адрес на М.М в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на който адрес е връчен препис от заповедта за изпълнение.

Радославова, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подала възражение, в което е заявила, че никога не е живяла на посочения в заповедта адрес, както и че никога не е била титуляр на абонатен номер, респ. не е била в облигационни отношения със „Софийска вода“ АД.

С Разпореждане от 06.11.2015 г. СРС е уведомил заявителя за подаденото възражение и му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу М.М.

С молба от 12.11.2015г. „Софийска вода“ АД“ е поискала обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството по делото.

С разпореждане от 05.02.2016г. СРС е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК отм. .04.2015 г., издадена по гр. дело №22727/2015 г. по описа на СРС, 31-ви състав, в полза на „Софийска вода“ АД против М.М.

М.М е подала в „Софийска вода“ АД жалба вх. № ЗИ-988/30.10.2015 г., с която е уведомила дружеството, че никога не е била негов абонат и не е живяла на адреса в [ж. к.]. Поискала е да се направи справка в общината и задължението да се прехвърли на реалния наемател. На тази жалба „Софийска вода“ АД е отговорила с писма рег. № ЗИ-988/13.11.2015 г. и рег. № ЗИ-988/18.11.2015 г. Посочила е, че е възникнала грешка поради съвпадение на трите имена и че е предприела действия по прекратяване на съдебното производство.

С жалба рег. № Ж-521/11.12.2015г. М.М е сигнализирала КЗЛД за неправомерно обработване на личните й данни от страна на „Софийска вода“ АД, по която жалба е постановено Решение № Ж-521/2015 от 05.04.2016 г. В решението е посочено, че между М.М и „Софийска вода“ АД липсват облигационни отношения и, че в хода на производството не се установява обработването на личните данни на жалбоподателката да е осъществено от администратора на лични данни в съответствие с което и да е от останалите условия за допустимост на обработването, изброени в чл. 4, ал. 1, т. 1 до 7 ЗЗДЛ отм. .

Решението на КЗЛД е законосъобразно по следните съображения.

ЗЗЛД, в чл. 4 (отм.), в относимата му към датата на издаване на процесното решение редакция (с оглед изменението на ЗЗЛД (ДВ бр. 17/2019) и предвид § 44 от Преходни и заключителни разпоредби /ПЗР/ към Закон за изменение и допълнение на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) всички позовавания на нормативната уредба в настоящото решение са в относимата им редакция към датата на издаване на процесното решение) посочва случаите, когато е допустимо обработването на личните данни. В случая „Софийска вода“ АД не е представила доказателства, че извършеното от нея обработване на личните данни на М.М е извършено законосъобразно, поради наличието на някое от основанията предвидени в закона. Трите имена в съчетание с ЕГН на лицето, безспорно са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, доколкото по този начин лицето може да бъде недвусмислено идентифицирано. Обработване на лични данни съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗЛД е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. След като в молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, „Софийска вода“ АД е предоставила трите имена и ЕГН на М.М, тя е извършила обработване на нейните лични данни, без да е имала основание за това. В решението си Комисията правилно е приела, че нито една от законовите хипотези не е налице. Обработването на личните данни на Милева е станало при отсъствие на обстоятелствата по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД за допустимост на обработването на лични данни. С посочването като нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 ЗЗЛД, не е нарушено правото на защита на дружеството, защото не е доказано, че е налице, която и да е от законовите хипотези за законосъобразно обработване на личните данни.

Обработването на личните данни на лицето не е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, поради преимущество на интересите на дружеството пред тези на физическото лице, защото между тях е нямало облигационна или друга връзка. Настоящият състав не споделя тезата на участващия в делото прокурор, че с подаването на молбата за изпълнение дружеството е действало в условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Това би било така, ако действително Милева е била абонат на дружеството със задължения към него и то предприема действия за защита на правата си. В случая Милева не е такова лице и данните й са обработени неправомерно. Като администратор на лични данни дружеството е следвало да предприеме съответните действия, за да гарантира, че обработва данните правомерно. Следвало е да докаже, че правомерно се е снабдило с личните данни, за да ги обработва за защита на интересите си. „Софийска вода“ АД не е доказала по какъв начин се е снабдила с ЕГН на М.М, дали този начин е правомерен и защо е подала данните именно на това лице, за да получи заповед за изпълнение. Факта, че след установяване на допуснатото неправомерно обработване на личните данни, дружеството е поискало прекратяване на съдебното производство е без значение за преценката дали е налице нарушение на ЗЗЛД.

За допуснатото нарушение правилно КЗЛД е наложила предвидената в чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД имуществена санкция.

Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, с което установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение и има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. И трите възможни алтернативи на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД са приложими при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗЛД от администратор на лични данни. Изборът на подходящата мярка при установено нарушение, е в оперативната самостоятелност на административния орган. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност само относно това дали са спазени пределите на оперативната самостоятелност. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В случая правилно КЗЛД е наложила имуществена санкция, защото другите две мерки предвиден в закона, са неприложими. Задължителното предписание и определянето на срок за отстраняване на нарушението не биха имали нужната превантивна цел, доколкото нарушението вече е извършено и неправомерното обработване на данните е налице. Липсата на мотиви, защо е наложена имуществена санкция, в случая не е съществено нарушение, което да обосновава отмяна на акта само на това основание. Марката е ефективна, съответства на тежестта на нарушението и е в минимален размер. Имуществената санкция е наложена за допуснато нарушение по ЗЗЛД, чиято цел, записана в чл. 1, ал. 2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

По изложените съображения Решение № Ж-521/2015 от 05.04.2016 г. на КЗЛД е правилно и законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Жалбата на „Софийска вода“ АД се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора разноските за водене на делата са в тежест на оспорващата страна и следва да се присъдят на КЗЛД и на М.М в доказан по делото размер.

КЗЛД претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед действителната и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от представляващия юрисконсулт съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всички съдебни инстанции.

М.М е представила доказателства за разноски в размер на 300 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 227, чл. 172, ал. 2, предл. четвърто АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Софийска вода“ АД срещу Решение № Ж-521/2015 от 05.04.2016 г. на Комисията за защита на личните данни.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 да заплати на М.М, ЕГН [ЕГН] сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.