Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „ОДОП“ София, против решение № 2925 от 30.04.2019г., постановено по адм. дело № 443/2019г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен АПВ № П-29002918134841-004-001/27.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД „ГДО“, потвърден с решение №1566/12.10.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението, като Дирекция “ОДОП“ София е осъдена да заплати разноски в размер на 300лева.

Ответникът по касационната жалба – „Българска железопътна компания" ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Производството пред административният съд е образувано по жалба на „БЖК" ЕАД против АПВ № П-29002918134841-004-001/27.07.2018 г., с който на дружеството е отказано възстановяване на недължимо внесен данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за периода 1.01.2011г. до 30.09.2011г. в размер на 73 600.40 лева. Приходните органи са приели с оспореният пред административния съд АПВ, че е спазен преклузивния срок за подаване на искането по чл. 129, ал. 1 ДОПК, но към момента на подаването му, частното вземане на дружеството е погасено по давност – на 27.03.2017г.

За да отмени АПВ съдът е приел, че е издаден в предвидената от закона форма и...