Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА „АА”), срещу Решение №1250 от 10.06.2019 г. по адм. дело № 561/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова Заповед №РД-01-73/30.01.2019 г., с която Т.К и И.В са заличени от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е назначил съдебна експертиза, която да извърши проверка на представения по делото диск с данни от дигиталния тахограф. Ако съдът бе указал на органа да представи дигиталния запис и беше назначил съдебна експертиза, щеше да стигне до друг извод. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се твърди, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 148, ал. 10, т. 4 и ал. 12 ЗДвП и чл. 15, ал. 2, т. 4, предл. второ, хипотеза първа от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата). Претендират се разноски.
Ответниците - Т.К и И.В не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима –...